Р Е Ш Е Н И Е № 137 София, 06 януари 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 526/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения А. З. Х., чрез защитника му адв.Г. Г. за възобновяване на нохд № 1182/2019г. по описа на СГС, НО, 21 състав. В искането се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Искането, което се прави е в условията на алтернативност – за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на същата в полза на осъденото лице. В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Твърди, че съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и в частност на показанията на свидетелката Г. Т.. Счита, че правилно е приложен материалният закон, като деянието е квалифицирано по ал.2 на чл.354а от НК. Наложеното наказание е справедливо индивидуализирано. Пледира за оставяне без уважение на искането за възобновяване. Адвокат Г. Г. поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи. В пренията си акцентира на оплакването за явна несправедливост на наказанието. Изразява становище, че съдът е надценил значението на отегчаващите обстоятелства. Също така намира за преекспонирана степента на обществена опасност на извършеното от осъдения, тъй като се касае за държане на наркотично вещество на стойност 66лв., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години, която продължителност не би спомогнала за постигане на специалната и генерална превенции. Твърди, че СГС не е отчел данните за семейното положение на подсъдимия- баща на дете, което към настоящият момент е на една годинка, както и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство. Изразява становище, че наложеното наказание не само е несправедливо, но тази несправедливост е явна.Моли за намаляване на наказанието. Осъденият А. Х. моли присъдата му да бъде намалена. Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 182 от 27.08.2019г., постановена по нохд № 1182/19г. по описа на Софийски градски съда, Наказателно отделение, 21 състав, подсъдимият А. З. Х. е бил признат за виновен в това, че на 07.11.2017г. в [населено място], [улица], пред № /номер/, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – смес от амфетамин и метамфетамин – с нетно тегло 0,28гр. на стойност 5,75лв. и метамфетамин с общо тегло 2,41гр. на стойност 60,25лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и “Б”, вр. чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години и глоба в размер на двадесет хиляди лева. На основание чл.57 от ЗИНЗД съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл.354а, ал.6 от НК предметът на престъплението е бил отнет в полза на държавата. Съдът се е произнесъл по направените деловодни разноски. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията в искането за допуснати съществени процесуални нарушения, но с изключение на тези, които са относими към основанията по чл.423 от НПК и по които касационният съд се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт. Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато от СГС нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата, В принципен аспект анализът и оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, съдът е събрал възможния обем от доказателства, като същите е оценил при спазване на изискванията на НПК и не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на първоинстанционния съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. В частност се оспорва дейността на съда по оценка показанията на свидетелката Г. Т.. Твърди се, че съдът не е обсъдил противоречията в показанията на свидетелката, дадени пред съда и тези от досъдебното производство. Това твърдение е невярно. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е обсъдил свидетелските показания на Т., депозирани в хода на съдебното следствие и тези приобщени по реда на чл.281 от НПК, излагайки задълбочени и убедителни мотиви, за да ги кредитира, като последователни и добросъвестно дадени. Неоснователно в искането се твърди, че съдът не е предприел необходимите действия по установяване предмета на престъплението, с което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.13 от НПК. Невярно е твърдението за липсата на идентичност между изследваните и предадени доброволно от подсъдимия предмети, както и между последните и намиращите се в кориците на делото веществени доказателства. Аналогично възражение е било направено пред първата инстанция, която правилно и аргументирано го е отхвърлила. По делото е установено по несъмнен начин, че подс.Х. е предал доброволно на органите на досъдебното производство шест броя полиетиленови пликчета, като едно от тях е съдържало други две пликчета или общо осем броя. Обект на експертно изследване е било съдържанието на тези осем пакетчета, което изследване е установило наличието на амфетамин и метамфетамин в седем от тях. Именно последните са инкриминирания предмет на престъплението по чл.354а от НК, за което подсъдимият е бил признат за виновен. Ето защо, е налице пълна идентичност между наркотичното вещество, което е предмет на престъплението/индивидуализирано по вид, стойност и активен компонент/, и предаденото от подсъдимия вещество. На следващо място, декларативно е заявено касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК –нарушение на материалния закон, като се твърди, че правилната квалификация на деянието е тази по чл.354а, ал.3 от НК. Това оплакване не е подкрепено с аргументи, които да бъдат предмет на обсъждане в настоящия акт. Следва само да се отбележи, че изводите по приложението на материалния закон са правилни и изцяло се споделят от този състав, поради което не се налага преповтарянето им. По-нататък, в искането се прави оплакване и за явна несправедливост на наказанието, като изложените аргументи се възпроизвеждат и в хода на съдебните прения. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. Първоинстанционният съд е наложил на подс. Х. наказания лишаване от свобода за срок от седем години и глоба в размер на двадесет хиляди лева. При определянето на наказанията по вид и размер, съдът съобразно правилата, визирани в разпоредбата на чл.54 от НК е отчел следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: смекчаващи - сравнително ниската стойност на предмета на престъплението и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи – множеството предходни осъждания, извън тези определящи квалификацията “опасен рецидив”, както и престъпната упоритост на подсъдимия, независимо от ефективното изтърпяване на наказания лишаване от свобода. Съдът е обсъдил данните за семейното положение на Х., като е приел, че същите не следва да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства. Принципно данни относно семейното положение на подсъдимото лице могат да бъдат ценени сред обстоятелствата, имащи значение за определяне на наказанието. По мнение на настоящия състав в случая обстоятелствата, касаещи семейството на подсъдимия, на които се позовава защитата, не са от естество, налагащо смекчаване на наказателната му отговорност. Във връзка с оценката на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства е необходимо да се посочи, че при индивидуализацията на всяко наказание няма място за механичен формален подход на съпоставка между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като става въпрос за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно му несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело. Горното налага извод за неоснователност на искането за възобновяване, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. З. Х. за възобновяване на нохд №1182/2019г. по описа на СГС. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: