Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * нищожност * потребител

Р Е Ш Е Н И Е

№ 40
гр. София, 26.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2088/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по реда на чл.48 и сл. ЗМТА.
Образувано е по искова молба на Етажна собственост [улица] гр. София, представлявана от управителя Д. Р. - чрез пълномощник адв. П. Г., с която са предявени искове против Н. Г. В. в качеството на ЕТ „Ник-Ми-Николай Василев” за признаване нищожност, евентуално - за отмяна на основание чл.47, т.2 и т.4 ЗМТА, на арбитражно решение № 2015-001-0000001-R1 от 08.09.2015 г., постановено от Арбитражен съд при Сдружение „Център за помирение, медитация и арбитраж” по арбитражно дело № 2015-001-0000001/2015 г.
В молбата се твърди, че арбитражното решение е станало известно на етажната собственост на 03.07.2018 г. от връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 1023/2018 г. на ЧСИ М. П. с рег. № 851, образувано във връзка с издаден въз основа на решението изпълнителен лист. Според твърденията в молбата, арбитражното решение следва да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА във вр. с чл.19, ал.1 ГПК, тъй като разрешава спор по договор с потребител (сключен между етажната собственост и ответника договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби). При условията на евентуалност се поддържа, че решението подлежи на отмяна на основанията по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА поради обстоятелствата, че е постановено от арбитражен съд при липса на уговорена от страните арбитражна клауза и на изразено от етажната собственост съгласие за разглеждане на спора от арбитражния съд, както и поради разглеждане на арбитражното дело без редовно призоваване на етажната собственост и лишаването й от участие в процеса.
Ответникът Н. Г. В. в качеството на ЕТ „Ник-Ми-Николай Василев” - гр. София, не заявява становище по исковете.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
По допустимостта на исковете :
Исковете са допустими - предявени са от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.
Обстоятелството, че с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено осъждане на етажната собственост да заплати на ответника парични суми за сервизно обслужване и поддръжка на асансьорна уредба, представляваща обща част в сградата, е основание да се приеме, че за целите на производството по чл.47 и сл. ЗМТА етажната собственост - ищец притежава особена процесуална легитимация за предявяване (чрез управителя) на исковете за прогласяване нищожност и за отмяна на постановеното срещу нея арбитражно решение, а съответно и за участие в производството.
В кориците на арбитражното дело е приложено копие от уведомление, с което връчител от Арбитражен съд при Сдружение „Център за помирение, медиация и арбитраж” е удостоверил, че след като при четири посещения на адреса на етажна собственост на [улица] гр. София „адресатът не е открит”, на 26.10.2015 г. е поставил на входната врата на сградата обявление по чл.12 от Правилника на съда за постановеното арбитражно решение и за възможността да бъде получено в едноседмичен срок на адрес [населено място], бул. „Патриарх Евтимий” № 66. Съобразявайки факта, че „адресат” на изпратеното за връчване решение е етажната собственост, чийто персонален състав се формира от всички етажни собственици и наематели на обекти в сградата на [улица], настоящият състав на ВКС намира, че удостоверителното изявление на връчителя не се ползва с доказателствена сила относно факта на връчване на арбитражното решение по реда на чл.12 от Правилника на арбитражния съд. При положение, че в уведомлението като адресат е вписана „ЕС на [улица] гр. София, логически е изключена хипотезата, при която нито един от обитателите в сградата да не забележи уведомлението и да не възприеме съдържащата се в него информация, в т. ч. и указанията за неблагоприятните последици от пропускане на срока за получаване на препис от арбитражното решение в посочения едноседмичен срок. Относно срока следва да се имат предвид и представените с исковата молба доказателства - договор за охрана на обект от 01.09.2008 г. и допълнително споразумение към него в сила от 01.0.2017 г., от които се установява, че сградата на етажната собственост на [улица] обект на денонощна физическа охрана. Наличието на охрана предполага постоянно присъствие в сградата на служител на охранителната фирма и осигуряване при поискване на достъп до всеки от обектите в сградата, като поставя под съмнение достоверността на отбелязването в уведомлението, че при четири посещения на адреса входната врата на сградата е била заключена и не е съществувала обективна възможност за връчване на решението чрез управителя на етажната собственост. Като се има предвид изложеното и твърденията в исковата молба, че решението е станало известно на етажната собственост от получената на 03.07.2018 г. покана за доброволно изпълнение, следва да се направи извод, че тримесечният срок за предявяване на исковете по чл.47 ЗМТА е започнал да тече от 03.07.2018 г. и че с подаване на исковата молба в съда на 02.08.2018 г. срокът е спазен. С оглед направеното в исковата молба оспорване относно надлежното връчване на арбитражното решение на 26.10.2015 г. чрез залепване на уведомление и представените в настоящото производство доказателства, Върховният касационен съд не е обвързан от констатацията в мотивите към разпореждането по т. д. № 1273/2016 г. на Софийски градски съд за издаване на изпълнителен лист, че решението е връчено редовно на ответника в арбитражното производство на датата 26.10.2015 г.
По основателността на исковете :
С постановеното от Арбитражен съд при Сдружение „Център за помирение, медиация и арбитраж” арбитражно решение № 2015-001-0000001-R1 от 08.09.2015 г. по арбитражно дело № 2015-001-0000001/2015 г. е осъдена Етажна собственост на [улица] гр. София да заплати на Н. Г. В., действащ като ЕТ „Ник-Ми-Николай Василев” на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 1 932 лв., представляваща главница по договор за абонаментно сервизно обслужване на асансьорни уредби от 01.04.2009 г., дължима за периода от м. април 2009 г. до м. декември 2011 г., ведно със законната лихва от 17.07.2015 г. до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 394.15 лв. - законна лихва за забава за периода 14.07.2013 г. - 16.07.2015 г., и разноски за арбитражното производство в размер на 728.38 лв. В мотивите към решението е прието, че с договора от 01.04.2009 г. (приет като доказателство и по настоящото дело) ищецът - едноличен търговец се е задължил да предоставя на етажната собственост - ответник услуги по абонаментно сервизно обслужване, ремонт и модернизация на един пътнически асансьор в сградата на етажната собственост срещу заплащане на месечно възнаграждение за срока на договора; че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора до прекратяването му през м. юли 2013 г. и е издавал фактури за дължимото възнаграждение, но етажната собственост не е платила следващото се за исковия период възнаграждение.
Договорът от 01.04.2009 г. не съдържа клауза, предвиждаща разрешаване на възникналите по повод на него спорове по реда на арбитражното производство от предварително избран от страните арбитражен съд. При постановяване на решението арбитражният съд е констатирал липсата на споразумение за арбитраж, но е приел, че е компетентен да разгледа спора за неизпълнение на договора съобразно чл.20, ал.1 ЗМТА и приложимите разпоредби от неговия правилник.
При така установените факти по делото съставът на ВКС приема от правна страна следното :
Със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г., е изменена разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от ДР на З.. Според легалната дефиниция на § 13, т.1 ДР на З., „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност”. Със ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл.3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В § 6, ал.2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т.5 ЗИДГПК е изменен чл.47, ал.2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
Законодателните промени в ЗИДГПК, обн. в ДВ бр./2017 г., са приложими и за образуваните пред Върховния касационен съд производства по чл.48 ЗМТА с предмет арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на З. преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 от решение № 9/24.10.2012 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. След като защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА с иск за отмяна на арбитражното решение на някое от основанията по чл.47, ал.1 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно изменените разпоредби на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК е неарбитруем, то е нищожно по силата на чл.47, ал.2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47, ал.1 ЗМТА. Нищожното арбитражно решение не поражда правни последици и при констатирана нищожност не би могло да бъде предмет на отмяна по реда на чл.48 ЗМТА.
Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да бъде обосновано и с новата ал.5 на чл.405 ГПК, създадена със ЗИДГПК от ДВ бр.8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Разпоредбата на чл.405, ал.5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл.47, ал.2 ЗМТА. С чл.405, ал.5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, който е компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание компетентен да констатира нищожността на решението е и Върховния касационен съд в случаите, когато е сезиран надлежно с иск по чл.47 ЗМТА.
С решението от 08.09.2015 г. по арбитражно дело № 2015-001-0000001/2015 г. на Арбитражен съд при Сдружение „Център за помирение, медиация и арбитраж” е осъдена Етажна собственост на [улица] гр. София да заплати на ЕТ „Ник-Ми-Николай Василев” парични суми, дължими на основание договор за абонаментно и сервизно обслужване на асансьорни уредби. Извършването на абонаментно и сервизно обслужване на асансьорна уредба е вид услуга, предоставяна от едноличния търговец в кръга на осъществяваната от него търговска дейност, а насрещната страна по договора - етажната собственост и в частност всички обитатели на сградата, в която се намира асансьорната уредба, са потребители на тази услуга по смисъла на § 13, т.1 ДР на З.. Качеството „потребител” на едната от страните по спора, разрешен с арбитражното решение, обосновава извод, че решението е постановено по потребителски спор, който е неарбитруем съгласно чл.19, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр.8/2017 г./. Като постановено по неарбитруем потребителски спор арбитражното решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА /ред. ДВ бр.8/2017 г./ и Върховният касационен съд следва да прогласи неговата нищожност, без да се произнася по поддържаните в условията на евентуалност основания за отмяна на решението по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА.
По отговорността за разноски :
В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на Етажна собственост на [улица] гр. София следва да се присъдят разноски за производството по чл.48 ЗМТА в размер на сумата 94 лв. (платена държавна такса).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 2015-001-0000001-R1 от 08.09.2015 г., постановено по арбитражно дело № 2015-001-0000001/2015 г. от Арбитражен съд при Сдружение „Център за помирение, медиация и арбитраж”.

ОСЪЖДА Н. Г. В. в качеството на ЕТ „Ник-Ми-Николай Василев” с ЕИК[ЕИК] - гр.София,[жк][жилищен адрес] да заплати на Етажна собственост на [улица] гр. София, представлявана от управителя Д. Р., сумата 94 лв. (деветдесет и четири лв.) - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :