О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119 гр. София, 31 октомври 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар при становището на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА частно наказателно дело № 1015 по описа за 2019 г Производството е по чл. 351, ал. 6 НПК. С разпореждане от 27.10.2019 г, по ВНОХД № 406/17 по описа на Специализирания апелативен наказателен съд, съдия от въззивния съд е констатирал, че касационната жалба, подадена от преводача Д. Л. К., срещу определение от 26.10.2019 г, по същото наказателно производство, с което е оставена без уважение нейната молба за отмяна на наложената й глоба от 500 лв, за неявяване в съдебно заседание на въззивната инстанция без уважителни причини, е недопустима, с оглед на което я е върнал, на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК. Срещу цитираното разпореждане в законоустановения срок е постъпила жалба от преводача К., с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото във въззивната инстанция за администриране на подадената касационна жалба. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че разпореждането, с което е върната касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл. 349, ал. 1 НПК, правото на касационна жалба принадлежи само на страните в съдебното производство. В разпоредбата на чл. 253 НПК страните са изброени изчерпателно и това са: подсъдимият и неговият защитник, частният тъжител и частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник. В случая, касационната жалба е подадена не от страна, а от участник в съдебното производство, какъвто е преводачът, тоест, от лице, което няма качеството страна. Въззивната инстанция правилно е констатирала, че жалбата на преводача срещу определението, с което е отказано да бъде отменена наложената й глоба, е недопустима. Неправилно обаче нейната жалба е върната в процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК, която, в този случай, не е приложима. Съображенията за това са следните: Процедурата по чл. 351, ал. 5 НПК не е самоцелна, а има конкретно предназначение, а именно: да гарантира на страните правото на обжалване. Съгласно чл. 351, ал. 5 НПК, тя е приложима към жалби и протести срещу актове на въззивния съд: а/ предвидени в чл. 346 НПК и б/ такива, които не подлежат на разглеждане по касационен ред. Втората група актове: неподлежащите на касационна проверка, включва не всякакви актове извън обхвата на чл. 346 НПК в широк смисъл, а само онези, които са постановени по реда на Глава 21 НПК. По отношение на жалбите и протестите срещу такива актове би могъл да съществува спор относно допустимостта на касационната проверка, поради което и е предвидена гаранцията на чл. 351, ал. 6 НПК. Когато постановеният от въззивната инстанция съдебен акт е окончателен, НПК не предвижда процедура по връщане на жалба, подадена срещу такъв акт. Това е така, защото споровете относно тяхната обжалваемост са изключени, доколкото, в такива случаи, производство пред касационната инстанция никога не може да се развие. С оглед на това, когато касационната проверка е изначално невъзможна, връщането на недопустимата жалба е безпредметно. В настоящия случай, производството пред въззивната инстанция се е развило по реда на Гл. 22 НПК, които актове не подлежат на касационен контрол. Касационна жалба срещу такъв акт изначално е недопустима, но нейното връщане не е относимо към процедурата по чл. 351, ал. 5 НПК, тъй като касационно производство не би могло да се развие. С оглед на изложеното, обжалваният въззивен акт следва да бъде оставен в сила, тъй като е вярно становището, че касационната жалба е недопустима, респективно, че е недопустима и частната жалба срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 6 НПК, ВКС, ІII НО, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдия от Специализирания апелативен наказателен съд от 27.10.2019 г, по ВНОХД № 406/17, с което е върната касационната жалба, подадена от преводача Д. Л. К., срещу определение от 26.10.2019 г, по същото наказателно производство, с което е оставена без уважение нейната молба за отмяна на наложената й глоба от 500 лв, за неявяване в съдебно заседание на въззивната инстанция без уважителни причини. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: