Р Е Ш Е Н И Е № 604 гр. София, 05 януари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2834 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. А. А. срещу решение на Софийски апелативен съд № 360 от 17.10.2011 г, по ВНОХД № 691/11, с което е изменена присъда на Софийски градски съд от 29.04.10, постановена по НОХД № 3078/08, като наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на пет години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 13.06.2007 г, в [населено място], е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 220 лв, от владението на С. Х. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието представлява опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на времето, през което по отношение на подсъдимия е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че е направена невярна интерпретация на доказателствените източници, че осъдителната присъда почива на неубедителните и противоречиви показания на св. Г., че последната е неграмотна и не би могла да възприеме контролния номер на автомобила, че номерът, който е посочила, е различен от ДК № на автомобила, управляван от подсъдимия, че в подкрепа на обвинителната теза е ползван инцидент, за който не е повдигнато обвинение, че не са взети предвид показанията на св. Д., опровергаващи тези на св. Г., че не е изяснен мотивът на престъплението, че не е доказано какви вещи са отнети. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е анализирал доказателствените източници в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Верен е изводът, че показанията на св. Г. са последователни и категорични относно съществените елементи от предмета на доказване, а именно: относно авторството, упражнената принуда и отнетите вещи. САС е отбелязал, че в показанията й се съдържат известни неточности, но това не дава основание за дискредитирането им, тъй като неточностите се отнасят до несъществени обстоятелства, извън предмета на доказване. В разпознаването, проведено на досъдебното производство, св. Г. категорично е посочила подсъдимия, в каквато насока са и показанията на поемните лица: св. Г. и св. М.. Що се отнася до разказания от нея аналогичен случай / този от 24.03.07 г /, правилно е отбелязано, че той е извън обвинението, но има отношение към възможността на свидетелката да запомни своя нападател, респективно, да прояви непоколебимост при разпознаването. Неоснователен е доводът, че св. Г. е посочила различен контролен номер на автомобила, с който се е движил извършителят. В показанията й от съдебната фаза, включително приобщените от досъдебното производство, се съдържат данни за контролен номер на таксиметров автомобил, какъвто е управлявал подсъдимият, към момента на деянието / в тази насока е справката от таксиметровата компания /. По делото липсват данни св. Г. да е неграмотна, поради което такъв довод е безпредметно да бъде обсъждан. На следващо място, вярно са интерпретирани показанията на св. Д., включително и тези, изводими от проведената между нея и св. Г. очна ставка. Поддържаните от св. Д. показания не опровергават тези на пострадалата, а им кореспондират, и затова правилно са ползвани при формиране на доказателствените изводи. Що се отнася до отнетите вещи, те са изяснени чрез гласни доказателства, изводими от показанията на св. Г.. Мотивът на престъплението не е елемент от съставомерността на конкретното деяние и затова съдилищата не са имали задължение да го изяснят / този въпрос влиза в пределите на доказване, но надхвърля предмета на доказване /. По тези съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което липсва основание за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Не може да бъде удовлетворено и искането за оправдаване на жалбоподателя, тъй като не са налице предпоставките на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / подсъдимият не е осъден за несъставомерно деяние /. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 360 от 17.10.2011 г, по ВНОХД № 691/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: