Р Е Ш Е Н И Е № 50165 гр. София, 16.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №614 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Б. И. Е. срещу решение №1260003, постановено на 20.06.2022 г. по ВНОХД №34/2021 г. по описа на Апелативен съд-Варна, с което е изцяло потвърдена присъда №14, постановена на 18.11.2020 г. от Окръжен съд-Разград по НОХД №20203300200324/2020 г. и подсъдимият Е. е признат за виновен в това, че на 14.12.2019 г. в 15:30 часа и на 15.12.2019 г. в 12:48 часа, в условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент- банкова карта, издадена от „*****“ ЕАД на името на К. М. К., без съгласието на титуляря и е изтеглил общо сумата от 1 400 лева, като деянието не представлява по- тежко престъпление и на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В касационната жалба се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че въззивният съд е нарушил материалния закон, като не е отчел това, че подсъдимият е изтеглил процесните средства със знанието на титуляря, след като свидетелят К. му е предоставил ПИН кода на картата. В подкрепа на извода за несъставомерност на действията на подсъдимия се сочи и това, че изтеглените средства са възстановени на пострадалия К. и той изрично е заявил, че не желае Е. да бъде съден. Оспорва се и доказателствения анализ на въззивния съд. Поддържа се, че съдът незаконосъобразно не е кредитирал обясненията на подсъдимия Е. и ги е приел за защитна версия като не е отчел, че той е изтеглил инкриминираните парични средства със съгласието на свидетеля К.. Твърди се, че съдът в изпълнение на чл.107, ал.3 НПК е следвало да събере и доказателства, които не подкрепят обвинителната теза, но не се посочва кои са останали несъбрани. Като допуснато съществено нарушение на процесуални правила е посочено и това, че след разпита на свидетеля М. М. не е дадена възможност на подсъдимия да изрази становище. По отношение на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК в жалбата не са посочени конкретни оплаквания, като единствено се поддържа, че наложеното наказание е явно несправедливо. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че съдът правилно е изяснил фактите по делото и те са били установени въз основа на пълен и верен анализ на събраните доказателства. Твърди, че в хода на проведеното въззивно съдебно следствие са потвърдени изводите на първостепенния съд относно авторството на деянието, като правилно съдът е преценил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. Прокурорът поддържа, че наложеното наказание е справедливо и същото правилно е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. Размерът му е съобразен с целите на чл.36 НК и те могат да бъдат постигнати и с приложението на чл.66, ал.1 НК. На тези основания предлага касационната жалба да не бъде уважавана. Подсъдимият Е. не взима участие в касационното заседание и не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за непълен и погрешен доказателствен анализ. Касационният съд намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел за установено, че инкриминираните две тегления на средства от банковата карта на свидетеля К. са осъществени от Е.. Този извод се потвърждава от показанията на пострадалия, от заключението на приетата лицево- идентификационна експертиза, а и не се оспорва от подсъдимия. Основният спор в процеса е свързан с преценката за това дали осъществената от подсъдимия трансакция е извършена без знанието на титуляря на сметката или с негово съгласие и по негово поръчение. Правилно въззивният съд е приел, че липсата на съгласие за извършените тегления се установява от това, че те са осъществени в населено място- гр. Разград, различно от това, в което към този момент се е намирал свидетеля К.. Това е и причината обясненията на подсъдимия за това, че е изтеглил средствата по молба на пострадалия и непосредствено след това му ги е предал да не могат да бъдат възприети, тъй като това е било обективно невъзможно. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако К. е знаел за извършените транзакции той не би правил няколко часа по- късно, в рамките на същия ден, опит да изтегли нова парична сума при изпълнен дневен лимит на картата. В подкрепа на тези доказателствени изводи са и последващите действия на пострадалия, насочени към незабавно свързване със служители на банката и блокиране на картата, като и сезирането на органите на МВР с жалба за извършено нерегламентирано теглене на средства от сметката му. Предприетите от К. действия недвусмислено сочат на липса на знание за извършената по- рано трансакция. Изводите за това, че подсъдимият е осъществил транзакциите без знанието и съгласието на пострадалия се установява и от неговите последващи действия, като непосредствено след случилото се той не е дал информация на пострадалия, че е използвал картата му, което е било причина К. в негово присъствие да потърси помощ и сезира органите на МВР. Правилно въззивният съд е ценил и показанията на свидетеля М., които макар и да нямат пряко отношение към предмета на производството, съдържат информация, че подсъдимият е знаел ПИН кода на картата, тъй като поне един път преди това е теглил със съгласието на К. средства от нея. Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че въззивният съд е анализирал всички доказателствени източници в пълнота и правилно е преценил, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частта им, че е извършил трансакциите със съгласието на К.. Съдът категорично не може да възприеме оплакването на защитата на подсъдимия за това, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила като не е дал възможност на Е. да изрази становище след приключване на разпита на свидетеля М.. При преглед на съдебния протокол се установява, че по време на разпита на този свидетел на защитата е дадена многократно възможност да зададе допълнителни въпроси, като тя се е възползвала от нея. Поставени са множество въпроси, които са вписани в протокола. Разпитът на свидетеля е приключил след като защитника по изричен начин е изразил становище, че няма искания по доказателствата и предлага делото да бъде приключено. В случая правото на защита на подсъдимия е охранено в максимална степен и не е допуснато процесуално нарушение. Що се отнася до оплакването, че не му е дадена възможност да изрази становище по проведения разпит, то е неоснователно, тъй като подсъдимият е имал такава процесуална възможност във всеки един момент на съдебното следствие, а и след неговото приключване в хода на съдебните прения. Действително в съдебния протокол от последното въззивно заседание не е изрично отразено неговото становище по съществото на делото, но този пропуск не може да бъде преценен като съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Касационният съд не възприе и оплакването за допуснати нарушения на нормата на чл.107, ал.3 НПК. В хода на въззивното производство на страните е давана многократно възможност да правят искания по доказателствата и многократно защитата е изразявала становище, че няма такива и смята, че въззивното съдебно следствие трябва да бъде приключено. Вярно е, че посочената разпоредба задължава съда да обсъди и провери всички оправдателни доказателства, включително тези, които установяват обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, но това задължение може да бъде изпълнено само ако такива доказателства съществуват. Защитата не е посочила такива, а тези, относими към смекчаващите отговорността на Е. обстоятелства, са подробно анализирани и отчетени при индивидуализацията на наказанието му. На тези основания касационният съд прецени, че въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения, които да налагат отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за нарушение на материалния закон: В касационното производство, съгласно разпоредбата на чл.351, ал.1 НПК, жалбоподателят следва да посочи не само касационното основание, но и данните, които го подкрепят и конкретните искания, които прави. При преглед на касационната жалба може да бъде направен извод че за касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК тези изисквания не са изпълнени, като единствено декларативно е посочено, че въззивният съд е нарушил материалния закон и отмереното наказание е явно несправедливо. При липсата на конкретни оплаквания и като съобрази това, че в производството пред тази инстанция не съществува служебно начало (с изключение на задържението да бъдат констатирани нарушения на процесуални правила от категорията на абсолютните) касационният съд намира за необходимо да отбележи единствено, че въззивната инстанция правилно е преценила, че подсъдимият Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. От обективна страна той е осъществил две трансакции, съответно за сумата от 1000 лева- на 14.12. 2019 г. и от 400 лева- на 15.12.2019 г. като е използвал банкова карта, представляваща платежен инструмент без съгласието на титуляря на сметката. От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината „пряк“ умисъл, като е съзнавал, че изтегля паричните средства чрез платежния инструмент без знанието и съгласието на собственика на сметката и е целял именно постигане на този резултат. Правилно съдът е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия за извършено продължавано престъпление, тъй като са били налице всички предпоставки за приложението на чл.26, ал.1 НК. Категорично не може да бъде възприета тезата на защитата, че в хода на производството не е бил изяснен въпроса дали са настъпили вреди за пострадалия К.. Напротив този въпрос е бил изяснен още в началото на процеса, като по несъмнен и категоричен начин е установен размера на изтеглените парични средства, които представляват причинените от престъплението имуществени вреди. Установено е и това, че същите са били възстановени още в хода на досъдебното производство, което дава основание да се приеме, че всички съставомерни факти по повдигнатото обвинение са били изяснени и с потвърждаването на постановения осъдителен съдебен акт въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: По съображенията, изложени по- горе, при липсата на конкретни оплаквания, свързани и с това касационно основание съдът намира за необходимо да посочи само, че отмереното на подсъдимия Е. наказание е съобразено с данните за личността му и особеностите на конкретното извършено престъпление. Правилно при индивидуализацията му са ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, отличното му процесуално поведение, трудовата му ангажираност, това че е семеен и полага грижи за две деца и не на последно място обстоятелството, че причинените с инкриминираното деяние имуществени вреди от престъплението са възстановени. Правилно при определяне на наказанието не са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства. При направения верен анализ на обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказанието законосъобразно съдът го е определил при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК, като е преценил, че предвиденото минимално наказание е несъразмерно тежко, както и на основание чл.55, ал.3 НК не е наложил и предвиденото кумулативно наказание „глоба“. Правилно изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за минималния, предвиден в разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, срок от три години. Така отмереното наказание е съответно на извършеното престъпление и достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Същото не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №1260003, постановено на 20.06.2022 г. по ВНОХД №34/2021 г. по описа на Апелативен съд-Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.