7 Р Е Ш Е Н И Е № 232 гр. София, 28 януари 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 915 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпил протест от Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 96 / 10.04.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1249 / 2019 г., по описа на Софийски градски съд, НО, V - ти възз. състав. В протеста се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като в писмено допълнение към него се излагат аргументи в тяхна подкрепа. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред касационния съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста и пледира за уважаването му по съображенията, изложени в него. Частният обвинител и граждански ищец М. А. се явява лично и поддържа становището на прокурора. Подсъдимият С. П. Ф. и неговият защитник – адвокат В. А., редовно призовани, не се явяват. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда, постановена на 17. 10. 2018 год., по н.о.х.д. № 4545 /2017 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 12 състав, подсъдимият С. П. Ф. е признат за виновен в това, че на 21.01.2012 г., в [населено място],[жк], [улица], в офис на „.“ Е., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и до 31.01.2012 г. поддържал заблуждение у М. А. А., че ще изработи холна гарнитура „Д.“ и с това й причинил имотна вреда в размер на 850,00 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Ф. е осъден да заплати на гражданския ищец – М. А. сумата от 850,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й с деянието имуществени вреди. По жалба на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда в Софийски градски съд е образувано в.н.о.х.д. № 1249/2019 г. С въззивна присъда № 96/10.04.2019 г., постановена по същото дело, подсъдимият е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение, като е отхвърлен и гражданският иск, предявен срещу него. Касационният протест, подаден срещу въззивната присъда, е процесуално допустим, тъй като е депозиран от страна, която има право на това, в законовоопределения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Касаторът твърди, че е нарушен материалния закон, тъй като подсъдимият е оправдан, въпреки наличието на достатъчно доказателства, обосноваващи повдигнатото срещу него обвинение. Претендира се и че са допуснати нарушения на процесуалните правила и по-конкретно на нормата на чл. 14 от НПК. В писменото допълнение към протеста в подкрепа на заявените касационни основания се акцентира върху това, че неправилно въззивният съд е дал вяра на обясненията на подсъдимия, че не е получил парите за изпълнение на поръчката, а не на показанията на свидетелите Л., А. и К., които твърдели обратното, като по този начин достигнал до незаконосъобразния извод, че Ф. не е действал с измамлива цел и не е осъществил деянието. По същество, с посочените в протеста аргументи, макар и с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, всъщност се оспорва обосноваността на въззивния съдебен акт, като се изразява несъгласие с приетите от контролирания съд фактически констатации, въз основа на които е формиран извода за недоказаност на обвинението. Необосноваността не е касационно основание, като извън правомощията на ВКС е да прави собствена оценка на доказателствените материали, установявайки нови фактически положения, различни от приетите от контролирания съд. В компетентността на касационния съд е да извърши проверка на осъществената доказателствена дейност, във връзка със спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Въззивната инстанция е анализирала подробно както поотделно, така и в тяхната съвкупност всички доказателствени източници, при стриктно съблюдаване на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената й дейност, които да пораждат съмнение в изводите й относно недоказаността на повдигнатото обвинение. Основното оплакване в протеста е, че въззивният съд е възприел обясненията на подсъдимия за това, че не е изпълнил възложената му поръчка, тъй като не получил парите, необходими за изработката на холната гарнитура. Право на съда по фактите, какъвто се явява въззивният съд, е да кредитира или не даден гласен доказателствен източник, като е задължен да изложи доводите си, въз основа на които е формирал вътрешното си убеждение. Въззивната инстанция е изпълнила това свое задължение като подробно, детайлно и добре аргументирано в мотивите на въззивната присъда е посочила съображенията си, поради които не е дала вяра на показанията на св. Л. за това, че е предала на подсъдимия сумата, преведена от св. А. по банков път, необходима за изработването на холната гарнитура. Контролираният съд задълбочено е изследвал доказателствената съвкупност, на която се основават изводите му относно датата, на която е приета поръчката от подсъдимия – 21.01.2012 г., датата на която св. Лакова е оттеглила пълномощното, даващо право на подсъдимия да оперира със средствата по банковата сметка на „..“ Е. – 20.01.2012 г. и датата, на която св. А. е превела сумата от 650 лева по тази сметка - 31.01.2012 г. Въз основа на посочените факти, въззивният съд е приел, че към момента на внасяне на сумата от св. А. подсъдимият не е имал обективна възможност да тегли пари от банковата сметка на дружеството. Преценил е въз основа на справките за движението по сметката, че св. Л. е изтеглила сумата от 600 лв. и че липсват доказателства, които да потвърждават твърдението й, че е предала тази сума на подсъдимия. В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно твърдението, изложено в протеста, за това, че свидетелите А. и К. потвърждавали заявеното от св. Лакова. От коректния прочит на техните показания се установява, че парите са били преведени по банков път, като свидетелите не са се срещали със св. Лакова и не са присъствали на предаване на пари от последната на Ф.. Обстоятелството, че последващите контакти св. А. е осъществявала предимно с подсъдимия /и то по телефона/, също не води до извода, че той е получил парите, изтеглени от св. Лакова, както се твърди в протеста. Правилно контролираният съд е счел и че не е логично при наличието на влошени отношения между св. Лакова и подсъдимия, станали повод за оттегляне на пълномощно, сама да му е предоставила получената с банковия превод сума. Следва да се отчете и факта, че св. Л. е заинтересована да твърди, че е предала сумата на Ф., предвид възможността св. А. да насочи претенцията си към нея. С оглед на изложеното, правилно е заключението на въззивната инстанция за отсъствието на доказателства, установяващи получаването от подс. Ф. на цялата сума, необходима за изработката. Неоснователно е и твърдението на касатора за това, че въззивната инстанция безкритично е приела за достоверни обясненията на подсъдимия. Контролираният съд е подложил на пълен и задълбочен анализ дадената от Ф. информация, като е обсъдил всеки изнесен от него факт, съпоставяйки го с обстоятелствата, установени чрез други доказателствени източници. Приел е, че между подс. Ф. и св. Л. е имало бизнес отношения, свързани с изработката на мебели, изхождайки от сведенията, които те са изложили пред съда, както и на базата на събраните по делото писмени доказателства: приемно - предавателни протоколи за изработени от подсъдимия холни гарнитури през месец март 2012 г. по поръчка на други клиенти на „....“ Е.; договори, сключени чрез сайта за колективно пазаруване, чрез който са се свързвали клиентите на фирмата, в това число и св. А.; извлеченията от банковата сметка на „....“ Е., по която са постъпвали сумите за изпълнение на договорите и от която подсъдимият е имал право да тегли суми, до оттеглянето на пълномощното от св. Лакова /ден преди приемането на поръчката на св. А. от подсъдимия/. Посочените доказателства са в корелация със сведенията, предоставени от св. Б., за това, че е посещавал офиса на „............“ Е. в „Студентски град“, при което е имал възможност да възприеме подсъдимия, В. / св. Л., както и други служители, занимаващи се с проектиране на мебели, като е ходил и в цеха в [населено място], ползван от Ф. за производство на холни гарнитури. Фактите, изведени от посочения гласен доказателствен източник, са използвани от въззивната инстанция като контролни при проверката на обясненията на подсъдимия, относно съществуващите между него и св. Л. бизнес отношения, свързани с изработката на мебели. Следователно, изявленията на Ф. не са възприети безкритично от решаващия съд, а точно обратното – подложени са на прецизен анализ, като са кредитирани единствено по отношение на тези обстоятелства, които са потвърдени чрез други доказателствени източници. Изложеното обуславя заключението, че доказателствената съвкупност е обсъдена детайлно и прецизно от въззивния съд, при спазване на всички процесуални правила, свързани със събиране и оценката на доказателствата, поради което упрекът към доказателствената му дейност и твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК са неоснователни. Въз основа на задълбочения и добре обоснован доказателствен анализ, контролираният съд е достигнал и до законосъобразния правен извод за недоказаност на повдигнатото обвинение. Правилни и изцяло основаващи се на закона и съдебната практика са изводите на въззивната инстанция, че за да е налице измама по смисъла на чл. 209 от НК, в конкретния случай, е необходимо да бъде установено, че гражданскоправният инструмент, какъвто е договорът за изработка, е използван за въвеждане на пострадалата в заблуждение и/или поддържане на същото, като изначално деецът не е имал намерение и обективна възможност да изпълни задълженията, поети с него, а е целял единствено да набави за себе си имотна облага. Въз основа на доказателствата, събрани по делото, обосновано въззивната инстанция е приела за установено, че подсъдимият и св. Лакова са осъществявали съвместна дейност / по устна уговорка между тях/, свързана с изработка на холни гарнитури, като за целта свидетелката е регистрирала фирма и е предоставила пълномощно на Ф., чрез което е оперирал с банковата сметка на тази фирма, а самият той се е занимавал с техническото изпълнение на поръчките. Подсъдимият реално е изработвал холни гарнитури /включително и след инкриминираното деяние/, разполагал е с цех за изработването на такива, поради което не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че към момента на сключване на договора за изработка със св. А. не е имал обективна възможност да изпълни поръчката. Въззивният съд правилно е приел и че липсват доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият изначално не е имал намерение да спази поетото задължение. До това заключение контролираната инстанция е достигнала, като логично е съобразила, че ако подсъдимият е знаел за оттегленото пълномощно и не е имал намерение да изработи холната гарнитура, а само да получи парите за нея, не би настоявал остатъкът от сумата по договора да бъде преведена точно по банкова сметка на фирмата на Л, до която вече няма достъп. По изложените по-горе съображения не може да се приеме за доказано, че подс. Ф. е получил цялата сума, необходима за изработването на холната гарнитура, поради което не могат да бъдат игнорирани обясненията му, че не е изпълнил поръчката, тъй като не му е била заплатена. Получаването на капаро в размер на 200 лева, при сключване на договора, не опровергава тези обяснения / каквото възражение прави прокурора от ВКП/, тъй като посочената сума е само една четвърт част от общата стойност на холната гарнитура – 850 лева. При така установените факти, правилно въззивният съд е приел, че в случая се касае за гражданскоправни отношения / неизпълнение на договор/, като липсват доказателства за наличието на пряк умисъл у дееца да осъществи измама по смисъла на чл. 209 от НК- т.е., че умишлено е въвел св. А. в заблуждение, че ще й изработи холна гарнитура и е поддържал същото, с цел да набави за себе си имотна облага и с това й е причинил имотна вреда. Логична последица от не доказването на обвинението по несъмнен начин е оправдаването на подсъдимия. Като е сторил това въззивният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Отсъствието на заявените касационни основания налагат оставяне в сила на атакуваната с протеста въззивна присъда. Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 96 / 10.04.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1249/2019 г., по описа на Софийски градски съд, НО, V- ти възз. състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.