3 Р Е Ш Е Н И Е № 356 [населено място], 20.10.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдията А.С. гр.дело № 1712 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на Министерство на финансите, чрез пълномощника юрк. М. С., срещу решение № 160 от 18.06.2009 г. по гр.д. № 366/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за наличието на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Ответникът И. К. В. не е изразил становище. С обжалваното решение П. апелативен съд е потвърдил решение № 81 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 1049/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Държавата против И. К. В. искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невнесен в бюджета данък добавена стойност за периода 14.10.2003 г.- 14.09.2004 г. общо в размер на 19 223 лв., обезщетение за забава до предявяване на иска, както и законната лихва до окончателното изплащане, и е присъдил в полза на ответника 1 500 лв. разноски за въззивното производство. Въззивният съд е приел, че за същите данъчни задължения по ЗДДС, които са установени с ревизионен акт по ДПК, и плащането на които е избегнал като е потвърдил неистина в писмени декларации- престъпление по чл.255 ал.1 предл.второ НК, за което И. К. В. е признат за виновен и му е наложено наказание с влязла в сила присъда № 68/12.03.2007 г. по нохд.№140/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, и в които се изразява вредата, обезщетяване на която претендира ищецът, той разполага с изпълнително основание съгласно чл.110 ДПК- данъчен ревизионен акт/Д./, който е влязъл в сила. Ищецът не е доказал настъпили вреди, различни от тези, които са констатирани в подлежащия на принудително изпълнение Д.. Други вреди, извън данъчните задължения, не се претендират, поради което не е налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. С определение № 1471 от 04.12.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото решение по критерия в чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за задължителната сила на присъдата за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, предвид противоречие с решения на състави на ВС, и по критерия в чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за съотношението на отговорностите по чл.45 ЗЗД и чл.110 ал.2 ДПК/отм./, сега чл.127 ал. 2 ДОПК и по-конкретно дали подлежащият на изпълнение данъчен ревизионен акт се отразява на основателността на иска по чл. 45 ЗЗД за същите вреди. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира по поставените въпроси следното: Влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен- чл. 300 ГПК. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, включително и размера на вредата, когато е елемент от фактическия състав на престъплението. Последователна е практиката на ВКС в този смисъл, изразен и в посочените от касатора решения. В резултат на извършено престъпление против данъчната система възниква щета за държавата, представляваща невнесения данък. Обезщетяването може да се търси с иск по чл. 45 ЗЗД при наличието на правен интерес, който е процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Когато същият данък- по вид, размер и период, е установен и с ревизионен акт по реда на ДПК /отм./, сега ДОПК, влязъл в сила, държавата разполага с изпълнително основание за принудително изпълнение по реда на специалния закон. След като разполага с право на принудително изпълнение, в което е смисъла на осъдителния иск, то липсва интерес от осъдителен иск за неплатения данък като обезщетение за причинена имуществена вреда. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, както и потвърденото с него първоинстанционно решение. Установените с влязлата в сила присъда данъчни задължения на ответника- данък добавена стойност, плащането на които е избегнал като е потвърдил неистина в подадени от него данъчни декларации по ЗДДС, по размер и период, съответстват на установените такива със съставения данъчен ревизионен акт № 84/18.02.2005 г., за който няма спор, че е влязъл в сила. С ревизионния акт са установени и дължимите лихви. Този ревизионен акт е изпълнително основание съгласно чл.110 ал.2 ДПК/отм./, сега чл.127 ал.2 ДОПК, за събиране на вземанията за невнесения данък по реда на този кодекс. При положение, че ищецът разполага с влязло в сила изпълнително основание за тези вземания, липсва правен интерес от осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за същите като обезщетение за претърпяната вреда. Липсата на правен интерес обуславя недопустимост на иска и налага прекратяване на делото. По изложените съображения и на основание чл.270 ал.3 изр.първо ГПК във вр. с чл.293 ал.4 ГПК обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение на първоинстанционния съд, както и потвърденото решение следва да бъдат обезсилени и да се прекрати производството по делото. Въззивното решение в частта за присъдените в полза на ответника разноски за въззивното производство следва да бъде оставено в сила, тъй като ответникът има право на разноските и при прекратяване на делото- чл.78 ал.4 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 160 от 18.06.2009 г. по гр.д. № 366/2009 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 81 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 1049/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, както и посоченото потвърдено решение, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в частта за разноските. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: