Р Е Ш Е Н И Е № 333 гр. София, 17 септември 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 999 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу решение на Софийски апелативен съд № 123 от 7.04.2014 г, по ВНОХД № 187/14, с което е потвърдена присъда на Благоевградски окръжен съд № 5080 от 17.12.2013 г, по НОХД № 238/13, с която подсъдимият К. Й. М. е признат за невиновен в това, че на 31.05.2012 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е прокарал в обращение подправени парични знаци / 3 броя банкноти с номинал 100 щатски долара /, като е знаел, че са подправени, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 244, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 14 НПК, че неправилно е позоваването на чл. 281, ал. 8 НПК, касаещо показанията на св. Д. от досъдебното производство, че не са констатирани противоречията в показанията на св. Д., че не е следвало да бъдат кредитирани показанията на този свидетел и на св. М., че неправилно е интерпретиран моментът, предхождащ прокарването на банкнотите в обращение, че обясненията на подсъдимия следва да се счетат за недостоверни, че са игнорирани гласни доказателства, подкрепящи обвинителната теза, че неправилно е интерпретирана субективната страна на деянието, че материалният закон е приложен неправилно. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Подсъдимият или негов представител не се явяват и не изразяват становище по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Оспореното по касационен ред решение не страда от релевираните пороци. Въззивният съд е подложил на обстоен анализ доказателствените източници, стриктно спазвайки изискванията на чл. 14 НПК. Изводите по фактите са изведени след задълбочен анализ на показанията на св. П., св. Д., св. Ч., св. Б., св. М., св. Димов, обясненията на подсъдимия, веществените доказателства. Правилно са интерпретирани показанията на свидетелите-очевидци Д. и М., които са заявили категорично, че процесните банкноти са предоставени от неустановеното лице от компанията на подсъдимия. Вярно е, че в първоначалните си показания / от досъдебното производство, надлежно приобщени / св. Д. не е съобщил, че лицето е чужденец. Констатираното противоречие е обсъдено от въззивния съд, като е аргументирано становището, че е дадена вяра на показанията от съдебната фаза. В тази насока правилно са взети предвид другите гласни доказателства, от които е установено, че неустановеното лице е говорело на турски език и не е било познато на компанията. За изхода на делото обаче е от значение кой е предоставил процесните банкноти, по което обстоятелство св. Д. е последователен, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза, че парите са дадени от неустановеното лице. Що се отнася до позоваването на чл. 281, ал. 8 НПК, то е ирелевантно, доколкото още в първоначалните си показания свидетелят е твърдял, че не подсъдимият, а „другото момче” / неустановеното лице / е почерпило компанията. Неоснователно се възразява срещу достоверността на казаното от св. Д. и св. М., тъй като, от една страна, липсват противоречия в заявеното от тях относно обстоятелствата, при които е заплатена сметката, респективно, относно лицето, осигурило средствата за заплащането й, а, от друга страна, техните твърдения не се опровергават от показанията на останалите свидетели, присъствали в заведението. Св. Ч. е посочил, че предоставените му банкноти са от масата на подсъдимия, но не е възприел кой ги е „извадил от джоба си”. Св. Б. и св. Димов са казали, че доларите са получени от масата на подсъдимия, но не са видели кой ги е предоставил. Правилно са интерпретирани обясненията на подсъдимия в контекста на събраните гласни доказателствени източници, подкрепящи приетата от САС фактическа обстановка. По делото не е възникнал спор, че подсъдимият е подал парите на сервитьора, след като банкнотите са били поставени на масата от неустановеното лице. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че подсъдимият е автор на деянието, а това е така, защото не може да бъде игнориран фактът, че банкнотите са предоставени от неустановеното лице, тоест, това лице от обективна страна ги е прокарало в обращение. В същото време, липсват доказателства за това подсъдимият да е съзнавал, че процесните банкноти са подправени, което прави деянието несъставомерно и от субективна страна. В тази насока, правилно е взето предвид, че не са налице доказателства подсъдимият и неустановеното лице да са се познавали, а, напротив, установено е, че са се срещнали за първи път на инкриминираната дата. По изложените съображения, ВКС намери, че при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти не е допуснато съществено процесуално нарушение, тоест, основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Неоснователно се твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон. При правилно установените релевантни факти, които не обвързват подсъдимия с извършеното престъпление, законосъобразно въззивният съд е потвърдил оправдателната първоинстанционна присъда. Липсата на нарушение на материалния закон не предполага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане в САС, а искането в тази насока не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 123 от 7.04.2014 г, по ВНОХД № 187/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: