Р Е Ш Е Н И Е № 471 София, 09.11.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 653 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. К. Д.,чрез процесуалния му представител адв.Д. Д., срещу решение № 298/22.02.2012 г по гр.д.№3006/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба Т. П. В., чрез процесуалния си представител адв. Т. В. К. ,оспорва жалбата. В касационната жалба се правят оплаквания ,че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че правилно са приложени последиците на чл.176 ал.3 ГПК, въпреки че е бил представен болничен лист, издаден в Херцогство Л., с който е установена обективна пречка за личното явяване на жалбоподателя в с.з. С определение № 808/04.07.2012 г. г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящи процесуалноправни въпроси, а именно:дали призоваването и участието по делото на ответника по иска, за когото е установено,че обичайното му местопребиваване е в държава-членка на Европейския съюз/Херцогство Л. и Федерална република Германия/ следва да става при съблюдаване на правилата на международния граждански процес /на процесуалноправните норми на правото на Европейския съюз/ и какво е значението на явяването и неявяването на ответника да отговори на допуснати от съда по реда на чл.176 ГПК въпроси. Прието е ,че те имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По така поставените въпроси, допуснати до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто ГО приема следното: Призоваването и участието на ответника по делото, за когото е установено,че обичайното му местопребиваване е в държава-членка на Европейския съюз следва да става при съблюдаване процесуалноправните норми на Европейския съюз. Те са уредени с Регламент (ЕО) № 1393/2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела.В случай,че същият ангажира процесуален представител по делото или посочи съдебен адресат по-нататъшното призоваване следва да става чрез него, по реда на чл.39 ал.1 и чл.40 ГПК. Когато страната е с постоянно пребиваване извън страната и е призована да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл. 176 ГПК ,неявяването й в с.з.не следва да се счита,че е без основателни причини. По касационната жалба настоящият състав на ВКС,четвърто ГО приема следното: В производство по чл.422 ал.1 ГПК ищецът е предявил срещу жалбоподателя иск за установяване на парично задължение в размер на сумата 19 558,30 лв.,произтичащо от устен договор за заем сключен помежду им и последван от банков превод на сумата от ищеца по сметка на жалбоподателя в банка в Л..Първоначално призовка придружена с преписи от книжата по делото за жалбоподателя била изпратена на адрес в РБългария, които не били връчени.Впоследствие книжата са приети от ангажиран от него адвокат-процесуален представител по делото.Била изискана справка от ОД на МВР, според която жалбоподателят има два адреса в Германия, както и германско гражданство. В с.з., в което той е представляван от процесуален представител, на основание чл.176 ал.1 ГПК е бил задължен да се яви лично пред съда на 31.05.2011 г., за да отговори на въпроси, поставени от ищцовата страна.Жалбоподателят бил възпретятстван да го стори и тъй като в момента пребивавал в Л., изпратил болничен лист за трудова неправоспособност, според който бил неспособен да полага труд в периода 26.05.2011 г.-10.06.2011 г. Първоинстанционният съд приключил делото и постановил решение, с което уважил иска. Съображенията му за това са ,че представеният болничен лист не отговарял на изискванията на чл.18 ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, тъй като в него липсвали данни, че заболяването не позволява явяване пред съдебните органи , преценил процесуалното му поведение като отказ да отговори на въпросите и създаване на пречки за събиране на допуснати от съда доказателства по чл.176 ал.3 ГПК и приел за установени неизгодните за него, твърдени от ищеца факти.С обжалваното решение въззивният съд потвърдил решението на първоинстанционния съд възприемайки съображенията му. С оглед отговорите на поставените процесуалноправни въпроси , то е неправилно.Неявяването на страна с постоянно местопребиваване в чужбина, задължена да се яви в с.з. е винаги извинително.Причина за това са разстоянията , разходите за пътуване, обективната невъзможност лицето да осигури присъствието си с оглед други ангажименти и пр.Още повече, че е представен и болничен лист за наличието на заболяване, който не би могъл да бъде издаден в Херцогство Л. съобразно действаща в България Наредба. Следва решението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на по-нататъшните процесуални действия по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 298/22.02.2012 г по гр.д.№3006/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №2829/12.07.2011 г. по гр.д.№10156/2010 г. на Пловдивския районен съд, деветнадесети състав ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: