Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
С., 11.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№256 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Т. и А. М. Й. срещу решение от 18.11.09г. по гр.д.№1734/08г. на С. градски съд.
В жалбата се поддържа, че предявеният иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ неправилно е бил отхвърлен, въпреки събраните по делото писмени доказателства за право на собственост на наследодателя Т. А. Г. към момента на одържавяване на спорните гори.
Ответниците в производството – общинска служба „З.” - О. К., държавно горско стопанство С. и регионална дирекция по горите С. не вземат становище по жалбата.
С определение №875 от 05.10.10г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за доказателствата, с които може да се установи в производство по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ собствеността върху претендираните гори.
За да се произнесе по поставения въпрос и по жалбата, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на С. градски съд е оставил в сила решението от 21.11.07г. по гр.д.7282/07г. на С. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от С. М. Т. и А. М. Й. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Съдът е приел, че емлячните регистри са достатъчно доказателство за установяване на собствеността върху претендираните гори само в административното производство пред общинската служба по земеделие, но не и в спорното съдебно производство, където следва да се представят годни доказателства, които пряко установяват правото на собственост на наследодателя към момента на одържавяване на горите. Така постановеното решение противоречи на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, която има задължителен характер, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – решение №487/01.10.09г. по гр.д.№34/09г. На II ГО; решение №473/26.05.10г. по гр.д.№612/09г. на I ГО; решение №155/28..04.10г. по гр.д.№134/09г. на I ГО; решение №245/13.05.10г. по гр.д.№291/09г. И др.
С изменението на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ /ДВ бр.13/2007г./ изрично е изключена възможността правото на собственост върху горите към момента на одържавяването им да се установява със свидетелски показания и с писмени декларации на заявителите. От друга страна допустимите доказателства, неизчерпателно изброени в текста, се делят на две групи – такива, които пряко установяват собствеността /нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове/, както и косвени доказателства /емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и др./. Във всички случаи, и преди и след изменението на текста от 2007г., емлячните регистри представляват годно доказателство за установяване правото на собственост, включително и в съдебното производство по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, когато не са налице други писмени доказателства от първата категория. Отпадането на възможността заедно с емлячните регистри да се ангажират и свидетелски показания, които да установят придобивното основание /най-често давност/ не означава, че в съдебното производство собствеността не може да бъде установявана само с непреки доказателства, каквито са емячните регистри.
По настоящото дело е представен препис-извлечение от емлячния регистър на имотите в[населено място]. В него са изброени горите, записани на стр.319, партида 232 на името на Т. А.. Ищците са сред кръга на наследниците на Т. А., а описаните в исковата молба гори са включени в този документ. Те не са били заявени за възстановяване в срока по чл.13, ал.1 от ЗСПЗЗ, видно от представеното удостоверение №ВС-01-520-В от 25.01.07г. на ОСЗ „О. купел“. С оглед приетото по-горе, правото на собственост на наследодателя към момента на одържавяване на горите е установено и предявеният иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ следва да бъде уважен. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 18.11.09г. по гр.д.№1734/08г. на С. градски съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, предявен от С. М. Т. и А. М. Й., двете със съдебен адрес[населено място], ул.“Ц. А.“ №9б, партер, чрез адв.Д. Г., срещу ОСЗ[населено място] -О. купел, при участието на държавно горско стопанство С. и регионална дирекция по горите С., че наследниците на Т. А. Г. б.ж. на[населено място], район „Витоша“, починал на 19.03.1963г., имат правото на възстановяване на собствеността върху следните гори, находящи се в землището на[населено място]: 1.гора в местността „Булина падина“ от 7,00 дка; 2.гора в местността „Шипето“ от 4.00 дка; гора в местността „Неновица“ от 3.00 дка; 4.гора в местността „Рудища“ от 2 дка; 5.гора в местността „Валого“ от 5 дка; 6.гора в местността „Горско осое“ от 5 дка и 7.гора в местността „Самоковище“ от 10 дка.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|