О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 385 Гр.София, 13.05.2010 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 337 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Е” АД, гр. В. срещу определение № 84/19.02.2010г., постановено по ч.гр.д. № 8/2010г. от Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3868/15.12.2009г. по ч.гр.д. № 2517/2009г. на Силистренския районен съд за отказ да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по заявлението на “Е” АД против Е. В. М. Г. “Г”, гр. С. за сумата от 3291 лв. главница и 173.33 лв. лихви. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Претендира разноски. Ответникът не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е редовна. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във вр. с чл.413, ал.2 ГПК, и е спазен срокът по чл.275, ал.1ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно, тъй като не е направена пълна индивидуализация на вземането – по размер и по период, с оглед на преиодичното заплащане на ел.енергията, и не е уточнено местонахождението на обекта, което не би могло да се замени с клиентски номер на абоната. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 ГПК. Частният жалбоподател поставя като значим за делото въпроса за това какво се разбира под индивидуализиране на вземането. В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК представя разпореждания за издаване на заповеди за изпълнение и за откази за издаването им, постановени от различни съдилища, като твърди, че подадените заявления са с едно и също съдържание. Настоящият съдебен състав намира, частният жалбоподател е поставил процесуалноправен въпрос по отношение на който е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Този въпрос е разрешен в О. № 332/09.06.09г. по ч.т.д. № 266/09г. на ВКС, ТК, І отд., Опр. № 134/18.03.09г. по ч.т.д. № 120/09г. на ВКС, ТК, І отд. В тези определения е прието, че във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявлението по чл.410 ГПК индивидуализацията би била специфична, но основанието и размерът са задължителни реквизити. В т.12 от заявлението по чл.410 ГПК основанието би могло да се отрази чрез посочване на договора, от който произтича, но и досежно вещта, за която се отнася извършената продажба или услуга. При обществен доставчик на енергия индивидуализацията на основанието предполага свързване на задължението с конкретния длъжник, но и в съчетание с друг признак, поради съществуващата възможност за възникване на множество облигационни отношения между едни и същи страни. Ролята на такъв признак има вещта, за която е доставена енергията – чрез описание на имота или по друг начин, достатъчен за отграничаване на поетите задължения, като напр. ИТН или клиентски номер. Обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. По същество на частната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление е редовно по смисъла на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК, а именно: изложени са обстоятелствата, на които се основа вземането. Заявителят е посочил, че длъжникът е ползвал, доставена от дружеството електрическа енергия, през периода от месец януари 2009г. до месец октомври 2009г. по описаните фактури и не е заплатил задължението си. “Е”АД е отразен като обществен доставчик на електрическа енергия на обособената територия, а длъжникът е индивидуализиран, освен с фирменото си наименование, трите имена на едноличния търговец и с клиентски номер. Последният белег – персонален номер на потребителя, е достатъчен за индивидуализация на съществуващите договорни отношения предвид на възприетия от доставчика начин за отчитане на ползваната енергия.   По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице предпоставките за издаване на заповед на изпълнение, поради което обжалваното въззивно определение и разпореждането за отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК следва да се отменят и да се постанови издаването на заповед на изпълнение. По разноските. На основание чл.81 от ГПК ответникът следва да заплати разноски на частния жалбоподател. Не е представен списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК, поради което съдът ги определя на сумата от 422.82 лв. за трите съдебни инстанции. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 84/19.02.2010г., постановено по ч.гр.д. № 8/2010г. от Силистренския окръжен съд и разпореждане № 3868/15.12.2009г. по ч.гр.д. № 2517/2009г. на Силистренския районен съд за отхвърляне на искането за издаване на заповед на изпълнение на основание чл.410 ГПК, като ПОСТАНОВЯВА: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за заплащане от Е. “Г”, - В. М. Г. , гр. С., бул.”М” № 1* ет.2, ап.2, на “Е” АД, гр. В., Б. парк В. , С. 6, на сумата от 3291 лв. за доставена електрическа енергия за периода от месец януари 2009г. до месец октомври 2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на заявлението – 1012.2009г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 173.33 лв. – законната лихва върху главницата за същия период и на сумата от 422.82 лв. – разноски за производството. ВРЪЩА делото на Силистренския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.