3 . стр. от решение по гр.д. № 1244/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 61 София, 22. март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1244 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 26.05.2009 г. по гр.д. № 662/2009, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 06.01.2009 г. по гр.д. № 780/2008, като са отхвърлени предявените искове за унищожаване на предварителен договор поради грешка и връщане на даденото капаро със законната лихва. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос грешка в предмета или грешка в мотива е незнанието на регулационния статут на прехвърляния имот. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че предмет на предварителния договор за покупко-продажба е вещта, чиято собственост се обещава да бъде прехвърлена срещу уговорената цена, а мотив за сключването му е желанието на обещателя да удовлетвори някаква нужда чрез придобиването на вещта, съответно желанието на обещателя да удовлетвори някаква нужда чрез придобиването на цената. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е бил наясно, че лицето на имота (достъпът до улица) съществено се различава от посоченото в скицата, с която е бил запознат и неговото убеждение, че трудностите по прилагането на уличната регулация са във връзка с действия на общината, а не от уреждането на имуществени отношения със собствениците на съседни имоти, е грешка в мотивите, която не опорочава договора. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че предмет на предварителния договор е поземлен имот и приемателят е знаел, че за урегулирането му е необходимо да бъде приложен регулационният план, одобрен със заповед № РД-09-0409/27.09.1995. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че на 10.03.2008 г. (при действието на ЗУТ) ответникът е обещал да продаде на ищеца урегулиран поземлен имот Х-99 от кв. 17 по плана на селото, при съседи: улица и урегулирани поземлени имоти ІХ-97, V-99 и ХІ-99 от същия квартал срещу сумата 31.000 лева, от които 3.000 лева, платени като капаро, а остатъка 28.000 лева при изповядането на окончателния договор. Така описаният УПИ е отреден за реална част от имот пл. № 99 (собственост на обещателя), която получава достъп до новопредвидената улица чрез придаването на части от съседни имоти. Окончателният договор не е сключен, тъй като влезлият в сила регулационен план не е приложен нито при действието на З., нито по реда и в сроковете по § 6 ПЗР ЗУТ. Видно от изложеното вещта, предмет на предварителния договор не съществува към момента на сключването му нито може да възникне без съгласието на съседите, приетият по реда на З. дворищнорегулационен план да бъде приложен. Налице е невярна представа у ищеца, че предмет на предварителния договор е урегулиран поземлен имот, а не необособима, без изричното съгласие на съседите, и поради това непрехвърлима реална част от имот, което опорочава сключения предварителен договор. Даденото по унищожения предварителен договор следва да бъде върнато на отпаднало основание със законната лихва от деня на плащането и разноските по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Пловдивския окръжен съд от 26.05.2009 г. по гр.д. № 662/2009. УНИЩОЖАВА предварителния договор, сключен между Д. Г. В. от[населено място], [община] и Б. Г. А. от Пловдив на 10.03.2008 г. за покупко-продажба на урегулиран поземлен имот Х-99 от кв. 17 по плана на[населено място], [община], при съседи: улица и урегулирани поземлени имоти ІХ-97, V-99 и ХІ-99 от същия квартал срещу сумата 31.000 лева. ОСЪЖДА Д. Г. В. от[населено място], [община] да заплати на Б. Г. А. от Пловдив сумата 3.000,00 лева на основание чл. 55 ЗЗД със законната лихва от 29.07.2008 г. и сумата 162,73 лева изтекли лихви до тази дата на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 627,25 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.