Р Е Ш Е Н И Е № 297 гр. София, 11 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 848/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения Т. Ц. Т., за отмяна по този ред на присъда № 34 от 17 май 2010 година на Карловския районен съд, постановена по нохд № 235/2008 година и потвърдена с решение № 280 от 08 октомври 2012 година на Пловдивския окръжен съд, по вонхд № 970/2012 година по описа на този съд. В искането са заявени съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, допуснати от редовните съдебни инстанции. Оспорва се тяхната дейност по анализ и оценка на доказателствените източници, най-вече гласните, и формираните в резултат на тази дейност фактически изводи, въз основа на които неправилно, според осъдения Т., е ангажирана наказателната му отговорност. Основното отправеното до ВКС искане е за отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения Т. по повдигнатото му обвинение на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а алтернативното – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Т. Т. участва лично и със защитника си адвокат С. Г. от АК – [населено място]. Същият поддържа искането за възобновяване на делото при направените в него оплаквания и изложените в тяхна подкрепа доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, атакувана сега по реда на възобновяване на наказателните дела, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Т. Ц. Т. за това, че на 31. 05. 2008 година в [населено място], Пловдивска област, е причинил на Х. И. М. от същия град, средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лява лакетна кост, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила. Осъден е да заплати на пострадалия М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2500 лева, заедно със законните последици, а искът до пълния му размер от 5000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Т. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК – да е извършил деянието в качеството си на длъжностно лице. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на осъдения Т.. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Проверяваният сега въззивен съдебен акт е втори поред, след отмяна по касационен ред на постановената нова въззивна оправдателна присъда от 07. 02. 2012 година по внохд № 1062/2011 година на Пловдивския окръжен съд, с решение № 265 от 21. 06. 2012 година на ВКС, ІІІ н. о., по нд № 685/2012 година. В решението на касационната инстанция са отразени констатациите й за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна и превратна оценка на събраните по делото доказателства и довели до неправилно приложение на закона. Указани са конкретните нарушения на изискването за цялостна проверка на достоверността на доказателствените източници и за всестранен анализ на съдържанието им. Ако бе сторил това, според предходния касационен състав въззивният съд би формирал различни от направените фактически изводи за деянието, за механизма на причиненото с него увреждане и за дееца. Както ВКС неведнъж е имал повод да се произнесе, задължителни указания на касационната инстанция са всички нейни становища по въпросите, предвидени в закона, независимо дали те са израз на съгласие или несъгласие с проверяваното решение. Посоченото решение на ВКС е влязло в сила и е задължително за всички, вкл. и за настоящия касационен състав. Затова, при по-нататъшно разглеждане на делото, никой не разполага с възможност да оспори прилагането на закона (освен в хипотезата на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК), в т. ч. и относно претендираните от осъдения Т. съществени нарушения на процесуалните правила. Вече обсъдените от предходния касационен съдебен състав и отхвърлени като неоснователни възражения, при последващото разглеждане на делото няма как да получат различен отговор, освен ако на вниманието на следващия състав са поставени за първи път възражения за други нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В така очертаната рамка на проверката, ВКС констатира, че ангажираните в искането отменителни основания се подкрепят изцяло с доводи за недоказаност на обвинението, вкл. за авторството на молителя Т. по отношение на инкриминираното деяние. Твърди се, че наличните по делото доказателства не позволяват направените от редовните съдебни инстанции изводи за осъществяване от осъдения Т. на инкриминираното деяние. Тези твърдения се подкрепят с доводи, изведени на базата на собствен на осъдения и защитата му прочит на доказателствените източници по делото, най-вече на гласните такива. Всъщност, тези доводи са относими към обосноваността на фактическите изводи на съдилищата и няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела. Доколкото обаче съдържанието на искането дава възможност да се установят действителните причини за недоволството на осъдения Т. от постановената по отношение на него и влязла в законна сила осъдителна присъда, ВКС извърши проверка и установи следното: Твърденията за липса на надлежна и достатъчна доказателствена основа на формираните от съда изводи по фактите не намират опора в данните по делото. Мотивите на присъдата и решението на въззивния съд са аналитични и убедителни и дават възможност на страните по делото и на контролната инстанция да проследят начина на формиране на вътрешното убеждение на съдилищата за правнозначимите факти по делото. Става ясно, че в основата на фактическите си изводи съдилищата са поставили съдържанието на събраните и проверени по предвидения процесуален ред гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите М. (пострадалия от деянието), М. и Г. (полицейски служители, първи приели направеното от пострадалия оплакване непосредствено след деянието), Ю. и В. (служител в охраната на заведението и сервитьорка в заведението). Съдът е съобразил и съдебно-медицинската експертиза (експерт д-р Б. – л. 29-30 от ДП, с. з. на 06. 04. 2009 година, л. 37 от нох дело), както и данните от проведеното разпознаване на лица (л. 41-43 от ДП). Съдилищата не са имали основание да откажат да кредитират за достоверност показанията на свид. М. относно механизма и авторството на причиняване на увреждането (разпит на л. 35 от нох дело). Показанията са последователни, логични и вътрешно безпротиворечиви, а в различни свои части се потвърждават от показанията на свид. Ю. и на свид. В., напр. относно последователността на напускане на заведението, съвместното потегляне от паркинга и пр. Тези показания обаче не установяват твърдяното от осъдения обстоятелство, че тримата са били непрекъснато заедно. Свидетелите са възприели последователни и различни моменти между напускането на заведението от пострадалия и тяхното потегляне от паркинга, без съобщеното от тях да установява липсата на поведение от страна на осъдения Т. за нанасяне на удар на пострадалия М.. В тази връзка следва да се съобрази и обстоятелството, че инцидентът се е развил за изключително кратко време. Показанията на посочените свидетели са оценени от съда по действителното им съдържание, поради което правилно са кредитирани за достоверност. Не намират опора в данните по делото твърденията на осъдения Т. относно възприетия от медицинското заключение механизъм на причиняване на увреждането. Той е описан категорично в СМЕ, а в разпита си пред първоинстанционния съд експертът д-р Б. подробно е обосновал становището си за начина на причиняване на увреждането с оглед неговите характеристики на многофрагментно счупване, типично причинявано от директен удар. Пространните възражения в искането и твърденията за възможно причиняване на увреждането при падане, не само че не намират опора в данните по делото, но биха могли да бъдат определени като произволни. По отношение на експертното изследване и заключение предходния състав на ВКС е изразил категоричното си становище и оценка (л. 6-7 от решението), които са задължителни и за настоящия касационен състав. Относно законосъобразността на проведеното на досъдебното производство разпознаване на осъдения от пострадалия, ВКС също вече е взел отношение, поради което повторното обсъждане на това възражение не се налага. При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че заявените в искането процесуална незаконосъобразност и доказателствена недостатъчност не са налице. Съдът е посочил и обсъдил доказателствените източници за направените от него изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. Претендираното от осъдения оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, защото настоящата инстанция не може да установява нови фактически положения, а от приетите за установени от редовните инстанции, не следва извод за тяхната несъставомерност. В рамките на оспорването от осъдения Т. на ангажирането на отговорността му като цяло, съдът провери и конкретните тежест и параметри на тази отговорност, при което установи, че индивидуализацията на наложеното му наказание е извършена в пределите на предвиденото в закона и при съобразяване на установените по делото обстоятелства по чл. 54 от НК. Изложените съображения относно настъпилата реабилитация по право по отношение на първото осъждане на Т. по нохд № 62/2001 година, която позволява приложението на чл. 66 от НК за настоящето осъждане, както и за квалифицирането на деянието като „повторно” по смисъла на чл. 28 от НК, са правилни и законосъобразни и няма причини да не бъдат споделени. Размерът на наказанието лишаване от свобода за срок от две години следва да бъде преценен като справедлив, защото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. Определеният срок по чл. 66 от НК при максимално предвидения в закона от пет години обаче ВКС намира за прекомерен, тъй като личността на дееца и извършеното деяние не налагат толкова продължителен срок на изпитване. Затова този срок следва да бъде намален на три години, в какъвто смисъл да се измени атакуваният съдебен акт, което е в правомощията на ВКС, доколкото е в полза на осъдения. Поради това и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 280 от 08 октомври 2012 година на Пловдивския окръжен съд, по вонхд № 970/2012 година, като н а м а л я в а определения на осъдения Т. Ц. Т. срок по чл. 66, ал. 1 от НК от пет години на три години. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.