Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
договор за заем * лихва * Договор за заем

№ 61

София 18.02.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 януари две хиляди и десета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева

Членове: Мария Иванова

Илияна Папазова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 153/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 246 от 09.03.2009г., постановено по настоящото дело № 153/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ „А” с-в, от 03.07.2008г. по в.гр.д. № 2969/2007г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 26 с-в, от 15.12.2006г. по гр.д. № 4721/2006г., с което е отхвърлен предявеният от Е. С. П. против В. И. Г. иск за заплащане на сумата 1980 лв., съставляваща равностойността на 1 200 щ.д., заети по договор от 02.03.2001г., ведно с 4% лихва за минало време в размер на 120 лв., считано от 02.03.2001г. до предявяването на иска.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос може ли да се претендира връщане на заем, даден в щатски долари, в левовата му равностойност.

Ответницата по касация В. И. Г. от гр. С. не е изразила становище.

За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:

Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са сключили на 02.03.2001г. договор за заем, по силата на който ищцата Е. С. П. е дала в заем на ответницата В. И. Г. 1200 щатски долара, върху която сума заемополучателят се е задължил да заплаща месечна договорна лихва в размер на 4%. Приел е претенцията за неоснователна поради това, че се иска заплащане на сума, различна от договорената. Ищцата Е. П. претендира заплащане на 1980 лв., съставляваща равностойността на дадените в заем 1 200 щатски долари, но съгласно чл. 240 ЗЗД заемателят следва да върне заетата сума. По делото не се твърди и не се представят доказателства впоследствие страните да са постигнали съгласие за промяна на задължението, въз основа на което дължимата сума следва да бъде заплатена в левовата равностойност на щатския долар към конкретна дата. Едностранното налагане на длъжника на задължение, каквото той не е поел, противоречи на диспозитивния характер на облигационните отношения. Освен това липсва законова причина за присъждане на вземането в български лева, тъй като щатският долар е редовно платежно средство в страната.

В касационната жалба на Е. П. се поддържат оплаквания за материална незаконосъобразност на въззивното решение. Изложени са съображения, че може да се иска връща на левовата равностойност на дадени в заем парични средства в чужда валута, тъй като с това не се уврежда интереса на заемателя.

Жалбата е основателна.

Въззивният съд е дал неправилен отговор на въпроса за основателността на претенция за присъждане на левовата равностойност на дадени в заем щатски долари.

Действително съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорът има силата на закон за тези, които са го сключили. С отмяната на чл. 10, ал. 1 ЗЗД /ДВ бр. 83/1999г./ отпадна ограничението паричните задължения да се уговарят в местна монета. Даването в заем на парични средства в чужда валута не е пречка връщането на сумата да се претендира в левовата й равностойност. Това е така, тъй като паричните задължения са дългове за стойност и интересът на кредитора е да получи стойността като цяло, независимо от вида и естеството на паричните знаци, които могат да я съставляват – т. 4 на Тълкувателно решение № 2/1997г. ОСГК на ВКС. Неправилно въззивният съд е приел, че поради липса на последващо съгласие между страните за промяна на задължението, въз основа на което дължимата сума следва да бъде заплатена в левовата равностойност на щатския долар към конкретна дата, искът е неоснователен. Предявената претенция за левовата равностойност на дадените в заем щатски долари не се отразява на спорното право, тъй като се претендира паричен еквивалент на стойност – т. 3 от посоченото Тълкувателно решение.

Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК.

Съобразно дадените в т. 4 на посоченото по-горе Тълкувателно решение задължителни указания, размерът на вземането трябва да бъде определен към датата на настъпване на падежа, ако не е уговорено друго. Видно от представената разписка страните по делото не са уговорили срок за връщане на заема, поради което и съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД то е изискуемо веднага, но длъжникът изпада в забава след покана за изпълнение – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Не се твърди и не са представени доказателства за отправена покана, поради което за такава следва да се счита исковата молба и към този момент – 22.02.2006г., следва да се присъди курсовата равностойност в лева на дадените в заем щатски долари. Към 31.02.2006г. курсът на лева към щатския долар е 1,65. Изчислена по този начин левовата равностойност на 1200 щ.д. е 1980 лв., в какъвто размер е предявен искът, поради което претенцията следва да се уважи в пълния й размер.

Относно претенцията за лихва за минало време, която е уговорена в размер на 4% месечно, въззивното решение следва да се остави в сила. Длъжникът по парично задължение дължи лихва от деня на забавата. По изложените по-горе съображения и съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като няма определен срок за връщане на заетата сума, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. Както бе посочено по делото липсват доказателства за отправена покана до длъжника преди подаването на исковата молба, поради което следва да се приеме, че претенцията за присъждане на договорената лихва за периода до предявяването на иска е неоснователна. Законна лихва върху вземането се дължи от предявяването на иска - 22.02.2006г., до окончателното изплащане на сумата.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ „А” с-в, от 03.07.2008г. по в.гр.д. № 2969/2007г. и оставеното с него в сила решение на Софийски районен съд, 26 с-в, от 15.12.2006г. по гр.д. № 4721/2006г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Е. С. П. против В. И. Г. иск за заплащане на сумата 1980 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. И. Г. от гр. С., ЕГН **********, да заплати на Е. С. П. от гр. С., ЕГН **********, сумата 1980 лв., съставляваща равностойността на 1 200 щ.д., заети по договор от 02.03.2001г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2006г. до окончателното изплащане, както й 359 лв. разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: