Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * промяна на изискванията за изпълнение на длъжността


4
Р Е Ш Е Н И Е

66

гр.София, 19.03. 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 14 март 2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Албена Рибарска, като разгледа докладваното от
съдията Драгомир Драгнев гр. д. № 870 по описа за 2012 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Център за развитие на човешките ресурси срещу решение № 1927 от 8.3.2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Г”, въззивен състав, постановено по гр. д. № 14021 по описа за 2011 г., с което е отменено решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 33027/2010 г. по описа на СРС в частите, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Н. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и е постановено друго, с което тези искове за отмяна на незаконното уволнение на М. Д., за възстановяване на предишната и длъжност и за заплащане на 2 053,16 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 17.05.2010 г. до 9.11.2010 г. са уважени.
Касаторът твърди, че решението на СГС е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответницата по жалбата М. Н. Д. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд , с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1431 от 14.12.2012 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Прието е, че обжалваното решение противоречи на задължителното и постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 507 от 8.7.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г. на ІV ГО на ВКС, според което промяната в изискванията за образование и квалификация за дадена длъжност е от суверенната преценка на работодателя, тази преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Достатъчно е също работодателят да докаже наличието на поне едно от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, за да бъде това прекратяване законосъобразно.
М. Н. Д. е изпълнявала по силата на безсрочно трудово правоотношение длъжността началник отдел „Селекция, договориране и анализ” в Центъра за развитие на човешките ресурси. Образователните изисквания за заемане на длъжността според длъжностна характеристика от 1.6.2007 г. са били завършено висше образование с образователна степен магистър или бакалавър, което ищцата е притежавала. С нова длъжностна характеристика от 17.05.2010 г. работодателят е въвел изискването завършеното висше образоване да бъде в областта социални, стопански и правни науки, професионално направление право, икономика, администрация и управление. Образованието на ищцата вече не е отговаряло на новите изисквания, поради което за работодателя се е породило правото да прекрати трудовото и правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Преценката дали е била необходима промяната в образователните изисквания за заемане на длъжността е за целесъобразност и принадлежи само на работодателя, а не на съда. Само когато въведените изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право/решение № 8 от 28.01.2010 г./. Случаят обаче не е такъв-въведено е изискване за висше образование в област, която отговаря на работата в отдела. Ето защо въззивният съд е надвишил правомощията си по контрол само за законосъобразност на уволнителната заповед и е обсъждал въпроси, свързани с целесъобразността на организацията на трудовия процес-ново разпределение, субординация и други. Съдът е разсъждавал дали е било необходимо да се завишават образователните изисквания само в отдела на ищцата, дали функциите по изготвяне на проекти на договори са били прехвърлени на друг отдел и по този начин е достигнал до необоснования извод, че работодателят не е доказал запазването на старата длъжност, налице е нова, различна длъжност и съответно-друго основание за уволнение. Този извод противоречи на съпоставката между старата и новата длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност и не следва от цитираните от въззивния съд норми на Правилника за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси. Обстоятелството, че в друга дирекция се изготвят и съгласуват проектите на договорите на Центъра по никакъв начин не означава, че работодателят няма право да въведе образователни изисквания, свързани с познаването на правото, икономиката, администрацията и управлението за началника на отдел „Селекция, договориране и анализ”.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените от М. Н. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на нейното уволнение, извършено със заповед № РД 13-010 от 17.05.2010 г., за възстановяване на предишната и длъжност и за заплащане на 2 053,16 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 17.05.2010 г. до 9.11.2010 г. да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора М. Н. Д. дължи на Центъра за развитие на човешките ресурси 1000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1927 от 8.3.2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Г”, въззивен състав, постановено по гр. д. № 14021 по описа за 2011 г.,И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Д. против Център за развитие на човешките ресурси искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на нейното уволнение, извършено със заповед № РД 13-010 от 17.05.2010 г., за възстановяване на предишната и длъжност и за заплащане на 2 053,16 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 17.05.2010 г. до 9.11.2010 г.
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на Центъра за развитие на човешките ресурси 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: