Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                       № 159                           гр.София,  03 април 2009 год.                        В       ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЕН НЕНКОВ                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                                        БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ   При участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 619/2008 год.   Делото е образувано на основание искане за възобновяване на наказателното производство по внохд№3842/07 год. на Софийски градски съд, подадено от осъдения М. В. А., на основание чл.420, ал.2 НПК,вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК, вр. с чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. Съображенията по наведените две основания за възобновяване -съществени процесуални нарушения и нарушение на закона са следните: обвинението не е доказано по несъмнен начин , както изисква чл.303,ал.2 НПК; осъдителните изводи се основават само на показанията на пострадалия, които са противоречиви; изводите на съдилищата са изградени въз основа на негодни доказателствени средства – телефонните разпечатки за проведени разговори, които нямат качеството на официален документ ; по делото не е установено какъв мобилен номер е ползван подсъдимият А, поради което е напълно произволна констатацията, че именно той е разговарял с пострадалия, за да уговаря връщането на откраднатия му автомобил ; съдът не е обсъдил възраженията на защитата относно оспорената достоверност на показанията на свид. Михаел М. ; нарушен е принципа за разкриване на обективната истина. За нарушение на закона се изтъква неправилност на изводите направени по установените фактически данни за осъществяване от подсъдимия на признаците на престъпния състав по чл.346, ал.3 НК. Иска се възобновяване на производството по делото и отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда срещу осъдения А. , с оправдаване по обвинението или връщане делото за ново разглеждане, съгласно правомощията на ВКС по чл.425 НПК. В съдебно заседание осъденият А. не се явява редовно призован. Вместо него се явява адвокат З, назначена за служебен защитник на осъдения. Защитата мотивира основателността на искането за възобновяване на производството с доводи, по посочените основания в искането, отразени и в писмена защита. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД съобрази основанията изложени в искането на осъдения, становищата и доводите на странните и след проверка на данните по делото, прие следното : Искането е допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо от кръга на лицата по чл.420, ал.2 НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ,ал.1 НПК. Подадено е в срока предвиден в чл.421, ал.3 НПК. Разгледано по същество, то е НЕОСНОВАТЕЛНО. С данните за проведените телефонни разговори с подсъдимия, които съответстват на установеното от тримата свидетели. управлява остприсъда от 01.11.2007г. по нохд № 12432/2006г. на Софийски районен съд подсъдимия М. В. А. е признат за виновен за това, че за времето от 04.01.2006г. до 06.01.2006г., е предлагал на М. Т. М. съдействие за връщане на противозаконно отнетия му от неизвестен извършител на 03.01.2006г. лек автомобил „Мерцедес 360" ТД с ДК № С* срещу получаването на имотна облага - сумата от 3 500 евро, поради което и на основание чл.346, ал. З НК и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода", като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. С решение от 09.05.08 год. по внохд № 3842/2007г. на Софийски градски съд, образувано по въззивна жалба срещу присъдата от подсъдимия А, тя е потвърдена като законосъобразна. Не са налице основания за възобновяване на делото. Съдилищата по фактите са изяснили всички обстоятелства от предмета на доказване по чл.102 НПК - извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него и всички обстоятелства имащи отношение за отговорността му за инкриминираното деяние. Вътрешното убеждение на съдилищата е изградено въз основа на пълно и всестранно събиране, проверка и оценка на доказателствените средства. Съдебните актове по фактите, се градят не само на показанията на пострадалия свидетел М, а на съвкупната оценка на гласните и писмени доказателствени средства. Показанията на М. М. , както и на свидетелите Т, са проверени с останалите доказателствени източници за тяхната достоверност. Вярно е , че при изясняване на фактическите данни релевантни за предмета на доказване основно място заемат показанията на пострадалия и на неговите родители, свидетелите Т. Оценката им за достоверност обаче, е направена чрез проверката им, наред с останалите доказателствени източници. Те са : протокол за оглед на местопроизшествие; сигнал от пострадалия до 07 РПУ на МВР от 03.01.2006г. за противозаконното отнемане на превозното му средство л.а. „Мерцедес" с ДК№ С* данните от досъдебно производство по ЗМ 14/2006 г. по описа на 07 –мо РПУ срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК; данните от телеграма №59/04.01.2006г. на 07 РПУ СДП за обявяване автомобила на М. за общодържавно издирване. Съдилищата са дали вяра на изключително детайлните показания на свидетелката В. Качествата на показанията `и на очевидец на главните факти, предмет на доказване, са оценени от съдилищата на базата на логичните съждения , че установените от нея данни за самоличността на подсъдимия като три имена, място на раждане от Бобов дол, че има разрешително за носене на оръжие, би могла да знае само, ако действително ги е възприела лично. Също така , свидетелката не би могла да знае , ако не е участвала във възприемането на действията на подсъдимия А, че първоначално той е казал , че колата е паркирана в локалното платно на хотел “Плиска”, а впоследствие, че колата се намира на гара “Пионер” , където е била открита от двамата свидетели на сутринта, установено и от протокола за оглед. Срещата на свидетелите с А. е установена и от установеното по делото за проведените два телефонни разговора на свидетелката В. М. със съпруга и от телефонния апарат на осъдения М. А. , сутринта на 06.01.06 год. , за да го уведоми и успокои за причината , поради която тя и свид. Михаил М. не са се прибирали през нощта . Неоснователен е доводът на искателя и защитата му, че доказателствените средства установяващи телефонния номер на подсъдимия както и проведените разговори от него с телефонния номер на пострадалия са били негодни. Писмото от „Космо Мобайл България" ЕАД с вх. № 481/25.01.2006г., с разпечатка на телефонните разговори между пострадалия и подсъдимия (входящи и изходящи), както и писмото на „Космо Мобайл България" ЕАД, вх. № 2491/09.03.2006г., с което е удостоверено, че собственикът на мобилен телефонен номер + 359898415776 е именно подсъдимият М. В. А. са писмени доказателства, събрани чрез способите на НПК . Посочените писма и разпечатка за проведените телефонни разговори са официални документи, съдържащи признаците по чл.93, т.5 НК. Те са годни доказателствени средства по смисъла на чл.127 НПК, който използва израза “ и други документи” и са събрани чрез приобщаването им с огласяването и приемането им в хода на съдебното следствие в съдебния протокол от 01.11.07 год. по нохд№12430/06 год. на СРС, по реда на чл.283 НПК. Те са писмени волеизявления на техните автори, които удостоверяват факти с правно значение. По делото е установено, че свидетелят М. М. е разговарял от мобилен телефон с номер 048 837591, с мобилния телефонен номер на подсъдимият Мnbsp;776 на инкриминираните дати.становено е, че в процесния период е осъществявана многократно двустранна телефонна връзка между М подсъдимия. В този смисъл основателно не е споделено от съдилищата становището на защитата, че свидетелските показания на М. и на неговите родители са предубедени . Тези лица в качеството си на очевидци са установили преки доказателствени факти – деянието и авторството му от подсъдимия. Законът е приложен правилно въз основа на фактическите положения приети за установени. И двете съдебни инстанции са направили вярна правна оценка на установените данни за инкриминираните действия на подсъдимия А. Изпълнителното деяние от обективната страна на състава на престъплението по чл.346, ал. З НК се изразява в съдействие за връщане на отнетото МПС, срещу поискана имотна облага. В случая няма правно значение за отговорността на дееца, дали имотната облага е получена от него или дали МПС –то е върнато на лицето, от което е било противозаконно отнето и от което е поискана облагата. Деянието е на просто извършване. То е довършено с даването на обещание за съдействие, което е възмездно, срещу поискване на имотна облата от пострадалия, без значение дали това съдействие е осъществено от дееца или имотната облага е получена от него, т.е. фактическият резултат от съдействието е ирелевантен за отговорността. В случая всички елементи от състава са обективирани от действията на подсъдимия, който от естеството им , ги е извършил при пряк умисъл. При тези правни изводи и двете инстанции са спазили закона като са го приложили правилно. Поради неоснователност на искането за възобновяване ВКС на РБ, Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО подаденото от осъдения М. В. А. искане за възобновяване на внохд№3842/07 год. на Софийски градски съд и за отмяна на въззивно решение от 09.05.08 год. по същото дело, с което е потвръдена данните за проведените телефонни разговори с подсъдимия, които съответстват на установеното от тримата свидетели. управлява остприсъда от 01.11.2007г. по нохд №12432/2006г. по описа на Софийски районен съд.   Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :