Р Е Ш Е Н И Е № 73 София, 02 юли 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети януари …........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 2322 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдения В. Д.. Атакува се неподлежащо на касационен контрол решение № 101 от 09.10.12 год., постановено по ВНОХД № 282/12 год. по описа на Разградския окръжен съд, с което е изменена присъда № 350 от 13.06.12 год. по НОХД № 323/12 год. на Разградския районен съд. Алтернативно се иска след възобновяването: да се отменят решението и присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство; да се оправдае Д. на осн. чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 12 НК; да се намали наложеното наказание. Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и неговия повереник. Д. представя и писмено допълнение към основното. Прокурорът намира искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид направеното искане и допълнението към него, съдържащите се в тях основания и доводи и становището на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. С цитираната присъда Д. е признат за виновен в това, че на 14/15.04.12 год. в Р., в условията на опасен рецидив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на осн. чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че по същите време и място, в условията на опасен рецидив и по хулигански подбуди, е причинил на В. В. две средни телесни повреди, всяка от които е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на осн. чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода. Осъден е и за това, че по същите време и място по хулигански подбуди, е причинил на П. В. лека телесна повреда довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1, поради което му е наложено наказание ДВЕ години лишаване от свобода. Наложено му е на осн. чл. 23 НК общо наказание от ШЕСТ години лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 НК е увеличено на ШЕСТ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. Окръжният съд е изменил присъдата в частта, относно правната квалификация на деянията и наложените наказания. Оправдал е Д. по първоначалното му обвинение за престъпления: по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 НК; по чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК; по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Признал е Д. за виновен в това, че на 14/15.04.12 год. в Р., в условията на опасен рецидив, е причинил телесни повреди на повече от едно лице – на В. В. две средни телесни повреди, а на П. В. – лека телесна повреда, поради което и на осн. чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 НК го е осъдил на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода, които да се изтърпят в затвор при първоначален строг режим. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Не е допуснато съществено процесуално нарушение и от там неправилна преценка от органите на досъдебното производство и съдилищата по фактите относно съдебното минало на Д. и вмененото му квалифициращо обстоятелство „опасен рецидив”, във връзка с разпоредбата на чл. 30, ал. 1 НК. Съгласно чл. 416, ал. 2 НПК орган по изпълнение на осъдителна присъда с наложено наказание лишаване от свобода е прокурорът. Представените от него служебни справки № Ж-150/06 год. от 19.04.12 год. /л. 19 от ДП/, съответно № Ж-150/06 от 18.09.12 год. /л. 130 от НОХД № 282/12 год. на ОС – [населено място]/ представляват официални документи. Видно от същите е извършена справка в регистъра за изпълнение на наказанията в РП – [населено място]. Установено е, че Д. е започнал да търпи наказание лишаване от свобода от 30.06.07 год., определено му с протоколно определение от 26.06.06 год. по НОХД № 473/06 год. на Разградския районен съд, което е изтърпял на 22.07.07 год., с помощта на 2 месеца и 8 дни от работа. Прокурорът в случая би носил отговорност, ако в посочените справки са отразени неверни обстоятелства. От друга страна, видно от свидетелството за съдимост на Д. /л. 11-14 от ДП/ с цитираното протоколно определение на осн. чл. 59 НК е зачетено предварителното му задържане, без в съдебния акт да е отразен определен срок, през който осъденият е бил задържан. При това не може да се приеме в настоящото производство за достоверно посоченото в искането за възобновяване, че съдът е зачел предварително задържане от 27.04.06 год. до 26.06.06 год. При тези данни Д. е изтърпял предходното си наказание лишаване от свобода на 22.07.07 год. Деянието, за което е осъден по делото, чието възобновяване си иска, е извършено на 14/15.04.12 год., т.е. в рамките на петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 НК, поради което законосъобразно е възприето, че извършеното е осъществено при условията на опасен рецидив. Пълноценната защита изисква в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, съответно в присъдата и мотивите да се отрази словесно и цифрово квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив”, с оглед двете му форми. С пропуска в тази насока, в конкретния случай, обаче, не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съответно подсъдимия. В обвинителния акт изрично са посочени двете предходни осъждания на Д., привеждането в изпълнение на условното наказание на осн. чл. 68, ал. 1 НК по първото и юридическата преценка с посочване на текста на закона – чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, касаеща извършеното по настоящото дело. Пропускът, цифрово да се изпише това и в диспозитива, не е било пречка за правилната организация на защитата в съдебната фаза. Във връзка с приетите за установени фактически обстоятелства, които са възприети на базата на събраните и задълбочено обсъдени доказателства, които не подлежат на нова преценка от настоящата инстанция, законосъобразно е реализирана наказателната отговорност на Д. от въззивния съд по чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 130, ал.1 НК. Възникналият инцидент на базата на припознаване от страна на пострадалия В. В. спрямо Д. и намесата на брат му – пострадалия П. В., не съдържа елементите на неизбежна отбрана, тъй като липсва непосредствено противоправно нападение срещу осъдения. В тази насока, характеристичните данни за двамата братя, съдържащи се в показанията на свидетеля И. И., като „конфликтни личности и извършители на побои”, са без значение. Д. в обясненията си пред районния съд /л. 57/ е заявил, че не ги е познавал, поради което не е имал основание субективно да възприеме, че с приближаването им предстои непосредствено противоправно нападение от тяхна страна, което с изпреварващите си действия е предотвратил. За извършеното от Д. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години лишаване от свобода. При предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК окръжният съд му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Това наказание е справедливо, като в искането и по делото липсват други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват занижаване на санкцията от ВКС. При тези съображения искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения В. Б. Д. за възобновяване на ВНОХД № 282/12 год. по описа на Разградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................