Ключови фрази
Делба * съпружеска имуществена общност * лично имущество * симулация * свидетелски показания * договор за дарение * начало на писмено доказателство * доказателства


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 775
С., 22.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател:Маргарита С.
Членове:Гълъбина Генчева
Зоя Атанасова

При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 929/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 865 от 10.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 31.03.2009 г. по гр. д. № 735/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна жалба на А. Т. С., която иска то да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът Л. С. В. счита, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 31.10.2006 г. по гр. д. № 935/2005 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявения от А. Т. С. срещу Л. Ст. В. иск за делба на един апартамент в гр. К., а оспорването на документа, приложен на л. 22 от първоинстанционното дело, е признато за недоказано.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че апартаментът не е съпружеска имуществена общност, а лична собственост на ответника, придобит по дарение от родителите му, което е прикрито с нотариален акт № 14 от 07.01.1994 г. за покупко-продажба.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на гласните доказателства в хипотезата на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./.
По делото е установено, че по време на брака между страните по делото ответникът е придобил правото на собственост върху спорния имот чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 14/1994 г. Страни по сделката са ответникът като купувач и родителите му като продавачи.
Твърднието на ответника е, че сделката е симулативна и имотът е придобит от него по дарение, за което се е позовал на две заявления без дата, подписани от страните по договора за покупко-продажба, но неносещи подписа на ищцата. Първото /л. 22 от първоинстанционното дело/ съдържа изявление на родителите му, че при продажбата купувачът не им е броил никакви суми, тъй като се касае за дарение; второто /л. 55 от същото дело/ изхожда от ответника и е с аналогично съдържание. Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза подписите на продавачите, положени под заявлението, са на лицата, посочени като техни автори. Дарственото намерение е потвърдено и от майката на ответника Н. Г. П., разпитана като свидетел по делото. Според нея дарението е прикрито с договор за продажба поради влошените отношения на родителите с дъщеря им - сестрата на ответника. Показания в същия смисъл са дадени и от свидетелите Ц. и Д. П.. Самата ищца, изслушана от въззивната инстанция, е заявила, че не знае каква цена е заплатил съпруга й.
Ищцата, сега касатор, не е страна по сделката, чиято симулативност е предмет на спор по делото, а черпи права от нея на основание установената в чл. 19 СК от 1985 г. /отм./ презумпция за съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./ свидетелски показания се допускат, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.
С оглед правомощията си по чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд смята, че ищцата, на която се противопоставя доводът за симулация, не е “друга страна” по смисъла на посочената разпоредба и затова не е необходимо документът, служещ като начало на писмено доказателство, да изхожда от нея. Това е така, защото макар да не е посочен като купувач, неучаствалият в сделката съпруг не е трето лице - той придобива права по силата на закона, и в този смисъл има правно положение, подчинено на правното положение на съпруга - страна по сделката. Изявлението, изхождащо и от неучаствалия съпруг, ще представлява пълен обратен документ и ще служи за пълно разкриване на симулацията, когато гласните доказателства биха били недопустими.
Като ограничава гласните доказателства при разкриване на симулация, законът сочи, че те са допустими за доказване привидност на изразеното в документа съгласие. В случая ответникът по иска за делба се домогва да докаже привидност на съгласието /волеизявлението/ за покупко-продажба, т. е. допустимостта на гласните доказателства ще е в зависимост от липсата или наличието на документ, изхождащ от другата страна по волеизявлението, чиято привидност се твърди, а именно - от прехвърлителите по договора за покупко-продажба. Да се изисква този документ да изхожда от ищцата, означава да се цели представяне на пълен обратен документ.
С оглед даденото разрешение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, правилно е разбирането на въззивния съд, че документът, на който ответникът се позовава, е непротивопоставим на ищцата, доколкото не е подписан от нея, но съставлява начало на писмено доказателство /непълен обратен документ/ - като не съдържа нейно волеизявление относно действителните права и отношения между договарящите, то само създава вероятност за симулация и е предпоставка за допустимостта на гласните доказателства. Затова, като правилно е установил доказателственото значение на представения от ответника документ, с оглед на което е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилно е отклонен като неоснователен и доводът на жалбоподателката, основаващ се на поведението на ответника, изразено в декларирането като негова собствена на ½ ид. ч. от вещта, позоваването на съсобственост в отправената до бившата съпруга нотариална покана и предявяването на иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. По това време за ответника не е съществувал интерес от разкриване на симулацията, какъвто е възникнал с предявяване на иска за делба.
Споразумението от 26.08.2005 г. между жалбоподателката и майката на ответника за съвместно ползуване на вещта е ирелевантно за спора, тъй като правото на ползуване произтича за жалбоподателката от решението за прекратяване на брака, с което жилището й е предоставено като семейно, но не е разрешен въпросът за собствеността му.
С оглед на всичко изложено, преценката на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, е формирала обоснования и законосъобразен извод, че в случая не се касае за имот, придобит по време на брака в резултат на съвместен принос на съделителите, а до имот, придобит от единия от тях по дарение - чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, поради което между страните не е възникнала съсобственост. Предявеният иск за делба е неоснователен и правилно е отхвърлен. Обжалваното решение като постановено при липса на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 31.03.2009 г. по гр. д. № 735/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: