Р Е Ш Е Н И Е

№ 60195

Гр. София, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Теодора Иванова и прокурора…………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3816 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. П., чрез адв. К. Г., срещу въззивно решение № 357/07.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1126/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 1290/22.10.2019 г. по гр.д. № 1743/2019 г. на Великотърновския районен съд в частта му за режима на лични отношения между бащата Т. А. П. и детето Г. Т. П., род. на 10.05.2017 г., и е определен режим на контакти - всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване на детето в дома на бащата; един месец през лятото- юли или август, когато майката не е в платен годишен отпуск и всяка година по един ден през великденските и коледните празници. Първоинстанционното решение в останалите му части е влязло в сила като необжалвано.
В жалбата се сочи, че въззивното решение в обжалваната му част за режима на лични контакти на бащата с детето е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответникът по жалбата – Т. А. П., чрез адв. Г. Н., поддържа становище за липса на предпоставки за неоснователност на жалбата.
С определение №249/31.03.2021 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за определяне на режима на лични отношения с детето при съблюдаване на неговия най-добър интерес и след преценка на конкретната съвкупност от обстоятелства; и за задължителното участие на Дирекция „Социално подпомагане – ОДЗ” в производствата, по които се засягат права или интереси на дете.
По тези въпроси в съдебната практика (ППВС №1/1974 г., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г., IV г.о., решение № 29/ 02.02.2015 г. по гр.д. № 4984/2014 г., IV г.о., решение №39/09.03.2018 г. по гр.д.№ 3857/2017 г., ІV г.о. на ВКС и др.) се приема, че мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси и обстоятелства, но приоритет има интересът на децата (§1, т.5 ДР на ЗЗакр.Д), за който съдът следи служебно. Съдът е длъжен да обсъди всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето, като минимумът критерии, от които се ръководи, са нормативно уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК и посочени в ППВС №1/1974 г. От значение са не отделните критерии, а съвкупността от обстоятелства по случая и съдът следва да положи усилия те да бъдат възможно най-пълно установени по делото със съдействието както на страните, така и на социалните работници от съответната Дирекция „Социално подпомагане”. Засиленото служебно начало е разяснено и в мотивите по т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – посочено е, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето, включително - във въззивното производство и дори при липса на нарочно оплакване във въззивната жалба.
По втория поставен въпрос, в практиката на ВКС по приложението на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето и чл.59, ал.6 СК (вж. -решение № 537/17.12.2012 г. по гр. д. № 214/2012 г., IV г. о., решение № 257/01.07.2015 г. по гр. д. № 711/2015 г., IV г.о., решение № 161/ 24.06.2015 г. по гр.д. № 6509/2014 г., III г.о. на ВКС и др. ) е изяснено, че участието на Дирекция „Социално подпомагане” в административни и съдебни процедури е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата. Участието на дирекцията е задължително в производства, в които се засягат права или интереси на дете (чл. 15, ал. 6, вр. с ал. 1 ЗЗакр.Д), в т.ч. по дела с предмет спор за родителски права и мерките за лични отношения (чл. 59, чл. 70, чл.127 СК). Съгласно уредената в закона процедура, съдът трябва да уведоми дирекцията за съответното дело по реда на ГПК (чл.15, ал.6, пр.1-во ЗЗакрД), а специализираният държавен орган изпраща представител в съдебното заседание, който да изрази становище по делото, а при невъзможност - представя доклад. Получаването на съобщението от страна на ДСП създава необходимата предпоставка държавният орган да осъществи специфичните си функции по закрила на детето.
Настоящият съдебен състав възприема тези правни разрешения, но в допълнение намира следното: когато надлежно уведомяване липсва, или по делото е приет непълен или неточен доклад, в тези случаи съдът, предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, следва да предприеме действия за уведомяването на дирекцията, както изрично предвижда чл.59, ал.6 СК; а във втората хипотеза – ако релевантните за спора обстоятелства не са изяснени с останалите събрани доказателства, да даде указания за изготвяне на допълнителен доклад, който да съдържа необходимата информация. В противен случай, неизпълнението на тези процесуални задължения от страна на съда съставлява нарушение на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:
Великотърновският окръжен съд е приел, че преди и след раздялата на бившите съпрузи основните грижи за възпитанието и отглеждането на детето Г. П. (на 3 год.) са полагани от майката, която притежава всички необходими родителски качества, условия и възможности да упражнява родителските права. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Относно мерките за лични отношения с другия родител, като е взел предвид, че бащата има желание да полага грижи за детето си и че то е навършило три години, съдът лаконично и декларативно е посочил, че в интерес на малолетната Г. ще бъде ежемесечният режим на лични контакти с баща й да включва и преспиване в дома му, както и един месец непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Въззивният съд е игнорирал исканията на жалбоподателката за уведомяване на ДСП – ОЗД за въззивното производство и за необходимостта от представяне на допълнителен социален доклад за условията в дома на бащата, където детето евентуално ще преспива; както и възраженията й, че детето е малко, боледува често, че досега не е отделяно и не е нощувало без нея; че представения в първата инстанция социален доклад се отнася за условията в жилището на родителите на ответника, а той не живее там и няма яснота за мястото, където Г. ще прекарва времето за срещи с баща си.
Предвид отговора на поставените правни въпроси, касационната жалба е основателна. Въззивният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила като не е уведомил по реда на ГПК Дирекция „Социално подпомагане“ за въззивното производство и е отказал да събере поисканите от жалбоподателката доказателства за условията за живеене в дома, където бащата фактически живее и ще осъществява срещите си детето и където то ще преспива. За тези обстоятелства в представения пред първата инстанция доклад не се съдържа информация, тъй като са изследвани битовите условия в жилището на родителите на бащата, където е установено, че той не живее. Тъй като условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в тези производства, съдът е следвало да прояви активност и да положи усилия те да бъдат най-пълно и точно установени по делото със съдействието както на страните, така и на социалните работници от съответната Дирекция „Социално подпомагане” чрез уведомяването на дирекцията и възлагането да се изготви допълнителен доклад. В случая, независимо от причините, битовите и материални условия за живеене и отглеждане на детето при бащата са останали неизяснени и неустановени – липсват събрани доказателства. Освен това, без обсъждане и отговор са останали и възраженията на жалбоподателката за ниската възраст на детето, честите му боледувания, обстоятелството, че досега то не е преспивало на друго място без майка си и нуждата от адаптивни мерки в определен непродължителен период преди режима на лични контакти да включва и нощуване в дома на бащата. В тази връзка, липсват мотиви и за определения от съда едномесечен престой на детето при бащата през лятото. От това следва, че в нарушение на закона и на задължението си служебно да следи за най-добрия интерес на детето, въззивният съд е постановил решението си без да е установил и обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства в тяхната съвкупност.
Предвид изложеното, въззивното решение е неправилно – постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила (чл.281, т.3 ГПК) и следва да се отмени. Спорът не може да бъде решен по същество от касационната инстанция с оглед необходимостта от извършването нови процесуални действия и събирането на допълнителни доказателства. Поради това, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да предприеме указаните по-горе в мотивите съдопроизводствени действия.
Съгласно чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и за разноските в касационното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 357 от 07.07.2020 г., постановено по възз.гр. д. № 1126/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново обжалваната му част за определения режим на лични отношения между бащата Т. А. П., с ЕГН – [ЕГН], и детето Г. Т. П., с ЕГН – [ЕГН].
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.