Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр.София , 03 май 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 143/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/, депозирано от осъдения Ц. И. Ц., за възобновяване на нохд №71/2000 г. по описа на Районен съд- гр. Габрово, внохд №172/2010 г. на Окръжен съд- гр. Габрово, на основание чл.422 ал.1 т.4 от НПК. В искането се посочва, че с решение на ЕСПЧ, влязло в сила на 06.09.2021 г., постановено по жалба №35623/2011 г., Съдът е установил нарушение на чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ, за това, че Ц. Ц. е бил обвинен, осъден и наказан на една година и шест месеца лишаване от свобода по нохд №71/2000 г. на Габровски районен съд за деяние, за което е бил окончателно наказан от кмета на [община]. По тази причина се моли производство по посоченото дело да бъде възобновено на основание чл.422 ал.1 т.4 от НПК, да бъде отменена постановената по него присъда от 14.11.2001 г. и да бъде прекратено наказателното производство на основание чл.4 от Протокол №7 и чл.24 ал.1 т.6 от НПК. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, служебно назначения на осъдения Ц. защитник- адв.М. поддържа искането за възобновяване по изложените в него аргументи. Счита, че с оглед решението на ЕСПЧ са налице предпоставките, визирани в закона за възобновяване на наказателното производство, тъй като осъденият Ц. е бил наказан два пъти за едно и също деяние, което е недопустимо, съгласно принципа non bis in idem. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на направеното искане. Посочва, че в нарушение на закона, след като е било налице извършено престъпление-средна телесна повреда, за което е било образувано наказателно производство, кметът на община- [населено място] е издал наказателно постановление, с което на осъдения за същото деяние е наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв., която не е била платена. Прокурорът подчертава, че в § 66 от решението на ЕСПЧ изрично е отразено, че в настоящият случай установеното нарушение по чл.4 от Протокол №7 само по себе си не може да се счита за пораждащо задължение за българската държава да възобнови което и да е било от двете производства- административното или наказателното. Предлага да бъде оставено без уважение искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство по нохд №71/2000 г. по описа на Районен съд- гр. Габрово, на основание чл.422 ал.1 т.4 от НПК. Осъденият Ц. И. Ц., редовно призован, чрез администрацията на затвора гр. Ловеч, е изразил в писмен вид желанието си да не участва в производството пред ВКС. Искането за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.4 от НПК е процесуално допустимо, тъй като изхожда от активно легитимиран субект по чл.420 ал.2 от НПК и е направено по отношение на съдебен акт от категорията на тези по чл.419 ал.1 от НПК. Спазен е и шестмесечния срок по чл.421 ал.3 от НПК, тъй като решението на ЕСПЧ по делото Ц. Ц. срещу България, по жалба №35623/2011 е станало окончателно на 06.09.2021 г., а искането е депозирано на 05.01.2022 г. Разгледано по същество искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Срещу осъденият Ц. И. Ц. е било издадено Наказателно постановление /№//дата/ от Кмета на [община] за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба №3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на [община], за това, че в [населено място], на [улица], вх./вход/, ет. /етаж/, ап./апартамент/ в явно нетрезво състояние разбил входната врата на жилището на Г. И. И., живущ на посочения адрес и му нанесъл побой. За така цитираното нарушение му е била наложена глоба в размер на 50 лв. С присъда №545 от 14.11.2001 г., постановена по нохд №71/2000 г., Габровски районен съд е признал подсъдимия Ц. И. Ц. за виновен в това, че на 11.11.1999 г. в [населено място] причинил средна телесна повреда на Г. И. Г., изразила се в счупване на видимата част на коронките на два предни зъба, довело до затруднение на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129 ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда Ц. Ц. е бил признат за невиновен в това, че на същата дата и същото място, в съучастие като извършител с Д. Х. М., е влязъл в чуждо жилище- ап.6 на [улица] [населено място], собственост на Г. Г., като употребил за това сила, поради което е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.170 ал.2 пр.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК. По въззивна жалба на Ц. Ц., пред Окръжен съд- гр. Габрово е било образувано внохд №9/2002 г., приключило с решение №72 от 09.04.2002 г., с което първоинстанционната присъда, постановена по нохд №71/2000 г. на Районен съд- гр. Габрово е била потвърдена изцяло. С решение №501 от 22.10.2002 г., по касационна жалба на Ц. Ц., Върховният касационен съд, второ н.о. е оставил в сила въззивно решение №72 от 09.04.2002 г., постановено по внохд №9/2002 г. на Габровски окръжен съд. С решение, постановено на 14.01.2010 г., по подадена на 17.12.2002 г. жалба №2376/2003 г. от Ц. Ц., ЕСПЧ /Пето отделение/ е установил нарушение на чл.4 от Протокол №7 от ЕКПЧ /Ц. Ц. срещу България (№2), №2376/03, 14 януари 2010 г./, тъй като в рамките на административно производство и последвало наказателно производство на жалбоподателя е наложена „глоба“ и наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет месеца за едни и същи деяния- за това, че на 11.11.1999г . е нападнал Г. Г. в дома му. След решението на ЕСПЧ, пред националните съдилища са били проведени следните производства: По искане за възобновяване, депозирано от Главния прокурор на основание чл.422 ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о., с решение №485 от 27.10.2010 г. по н.д.486/2010 г. по описа на същия съд, е възобновил наказателното производство по внохд №9/2002 год. на Габровски окръжен съд, като е отменил постановеното по него решение №72 от 09.04.2002 г. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на допускане на доказателства. С решение №159 от 23.12.2010 г., постановено по внохд №172/2010 г., /влязло в сила на същата дата/, Габровски окръжен съд е потвърдил присъда №545 от 14.11.2001 г., по нохд №71/2000 г. на Габровски районен съд и е изпратил препис от решението на Окръжния прокурор, с оглед реализиране на правомощията му по чл.72 от ЗАНН, ако са налице предпоставките на чл.70 ал.1 б.“г“ от ЗАНН. С Постановление от 15.02.2011 г. окръжният прокурор при Окръжна прокуратура- гр. Габрово е отказал изготвяне и внасяне на предложение за възобновяване на административнонаказателното производство, по което е било издадено НП №2525 от 19.11.1999 г. на кмета на Община –гр.Габрово. Във връзка с подадено на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК от Ц. Ц. искане за възобновяване на внохд №172/2010 г. на Габровски окръжен съд, Върховният касационен съд, второ н.о., с решение №237 от 07.07.2011 г., постановено по н.д. №1559/2011 г., го е оставил без уважение. С решение от 06.04.2021 г., станало окончателно на 06.09.2021 г., ЕСПЧ /Четвърто отделение/ по жалба №35623/11 срещу Република България, подадена от Ц. Ц., е констатирал нарушение на чл.4 от Протокол №7 от ЕКПЧ. Осмисляйки разрешенията, дадени в ТР №3 от 22.12.2015 г. по тълк. дело №3/2015 г. на ОСНК на ВКС, произнесено след първото решение по делото Ц. Ц. срещу България и законодателните изменения в НПК през 2017 г. в светлината на решение 06.09.2021 г. на ЕСПЧ по делото Ц. Ц. срещу България, настоящият касационен състав не намира основания за възобновяване на наказателното производство по нохд №71/2000 г.по описа на Габровски районен съд, по следните съображения: 1. съгласно чл.24 ал.1 т.8а и ал.4 /ДВ, бр.63 от 2017г/, наказателното производство се прекратява на основание ал.1 т.8а, ако в случаите на чл.25 т.5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. От материалите по делото е видно, че административно наказателното производство не може да бъде възобновено, тъй като административно наказателната преписка е била унищожена, поради изтичане на сроковете за нейното съхранение. От писмо №11-844/22.11.2010 г. е видно, че данните за издадено от кмета на [община] срещу Ц. Ц. Наказателно постановление №2525/19.11.1999 г. са снети от програмен продукт, действащ към 1999 г., като хартиен носител на преписката не е запазен. 2. осъденият Ц. не е засегнат от административното наказание глоба в размер на 50 лв., тъй като той не я е платил. 3. Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който съгласно чл.46 т.2 е компетентния орган, следящ за изпълнение на окончателните решения на Съда, е взел решение да прекрати наблюдението по изпълнение на решението по дело №2376/03, приемайки на 07.12.2017 г. Резолюция R. (2017)408, съгласно която всички мерки по чл.46 §1 са били приети от българската държава, включително и относно изплащането на справедливото обезщетение, присъдено от ЕСПЧ. С други думи, независимо, че Комитетът на министрите е бил запознат с факта, че националните съдилища не са преразгледали своите мотиви във връзка с констатираното нарушение на принципа non bis in idem, както и че окръжният прокурор е отказал да изпълни указанията на българския съд за предприемане на действия по възобновяване на административно-наказателното производство, Комитетът е прекратил наблюдението на изпълнение на решението по делото Ц. Ц. (№2). 4. съгласно §65 и §66 от решение на ЕСПЧ по жалба №35623/2011, станало окончателно на 06.09.2021 г. „предвид тежестта на въпросните деяния, правото на пострадалия на зачитане на неговата физическа неприкосновеност и позитивното задължение на държавата в това отношение, произтичащо от чл.3 от Конвенцията /вж.напр.O. срещу Турция,№33401/02,пар.159,ЕСПЧ 2009/, Съдът признава, от една страна, че българските органи биха имали легитимен интерес да изберат да запазят наказателната санкция, наложена на жалбоподателя.....От друга страна, както е видно от становището на Правителството и от решението на Окръжна прокуратура- Габрово от 15.02.2011 г., унищожаването на административната преписка на практика прави невъзможно възобновяването на административното производство“. 5. и на последно място, но от съществено значение се явяват §66 и §70 от решението на ЕСПЧ по второто дело на Ц. Ц. срещу България. Според Съда, констатирането на нарушение на чл.4 от Протокол 7 в настоящия случай само по себе си не може да се счита, че поражда задължение за България да възобнови едното или другото производство срещу жалбоподателя. Освен това, ЕСПЧ счита, че констатирането на нарушение на чл.4 от Протокол №7 от Конвенцията само по себе си предоставя достатъчно справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя за това нарушение. В обобщение, независимо, че с решението на ЕСПЧ по делото Ц. Ц. срещу България от 06.09.2021 г. (жалба №35623/11) е констатирано нарушение на чл.4 от Протокол №7, българските власти имат легитимен интерес от запазване на наказанието, наложено в наказателното производство, както поради тежестта на извършеното от Ц. деяние, така и предвид невъзможността да бъде възобновено административнонаказателното производство. Предвид обстоятелството, че наказанието глоба, наложена в административнонаказателното производство не е изпълнена, прекратяването на наказателното производство на практика би довело до ненаказване изобщо на Ц. Ц., от което държавата няма интерес. Освен това, съобразно решението на ЕСПЧ, самото констатиране на нарушение на чл.4 от протокол №7 на Конвенцията представлява достатъчно справедливо обезщетение и компенсация за неимуществените вреди, претърпени от Ц. за това нарушение. Съвкупната преценка на изложените по-горе съображения, мотивира ВКС да приеме, че искането на основание чл.422 ал.1 т.4 от НПК за възобновяване на наказателното производство по нохд №71/2000 г.на Габровски районен съд, внохд №172/2010 г. на ОС-гр.Габрово, не следва да бъде уважавано. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното на основание чл.422 ал.1 т.4 от НПК искане на осъдения Ц. И. Ц. за възобновяване на наказателното производство по нохд №71/2000 г. на РС-гр.Габрово, внохд №172/2010 г. по описа на ОС-Габрово. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/