Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 109   София,25.06.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                          ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                    БОНКА ЙОНКОВА   при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 860/2009 година   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д” О. със седалище в гр. К. срещу решение № 146 от 10.06.2009 г., постановено по гр. д. № 316/2009 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 7 от 10.01.2009 г. по т. д. № 177/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, е уважен искът на А. Ш. с правно основание чл.74 от ТЗ и са отменени решенията на Общото събрание на „Д” О. от 10.03.2008 г. за изключване на ищеца като съдружник, за освобождаването му като управител и за неосвобождаването му от отговорност, поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.126, ал.3 от ТЗ. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо и неправилно. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск като е отменил решенията на Общото събрание заради неспазване на изискването за предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ, без да е релевирал такъв порок в исковата молба и в преклузивния срок на чл.74, ал.2 от ТЗ. Позовава се на незаконосъобразност на приетите от съда изводи за липса на валидно отправено предупреждение до ищеца за изключването му като съдружник, довели до неправилна отмяна на атакуваните решения. Ответникът по касация А. Ш. оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява становище, че обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните съобразно заявените касационни основания и правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : За да отмени първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. Ш. против „Д” О. искове с правно основание чл.74 от ТЗ и да постанови отмяна на решенията от 10.03.2008 г. от Общото събрание на съдружниците в „Д” О. , с които ищецът е изключен като съдружник, освободен е като управител и не е освободен от отговорност за вреди, Пловдивски апелативен съд е приел, че решенията са взети в противоречие с императивната норма на чл.126, ал.3 от ТЗ, тъй като не е спазено изискването за връчване на писмено предупреждение до съдружника за предстоящото изключване. При формиране на изводите си по съществото на спора въззивната инстанция е счела, че липсата на изрично предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ е релевирана в исковата молба като основание на исковете и е установена от събраните доказателства. Отсъствието на валидно отправено предупреждение по смисъла на чл.126, ал.3 от ТЗ е аргументирано със съображения, че представеното от ответника писмо - предупреждение, връчено на ищеца на 07.02.2008 г. на домашния му адрес в А. , е подписано само от един от съдружниците в „Д” О. , който е и управител на дружеството. Същевременно е прието, че писмото не съдържа изрично формулирано предупреждение за предстоящото изключване от дружеството, въпреки отразеното в текста неизпълнение на произтичащи от дружествения договор и от закона задължения. С определение № 61 от 03.02.2010 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос допустима ли е отмяна на решение на общо събрание на дружество с ограничена отговорност по иск на съдружник с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ поради порок на решението, който не е посочен в исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ. Конститутивният иск по чл.74, ал.1 от ТЗ е процесуален способ за защита на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество срещу онези решения на общото събрание на дружеството, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор и нарушават членствените права на конкретния съдружник. Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия съдружник, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем. Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана по реда на чл.74 от ТЗ, така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на търсената с иска по чл.74 от ТЗ съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба. Според задължителните указания в т.6 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно изискването на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./, респ. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, като всеки релевиран порок - материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл.74 от ТЗ. Съдът не е овластен да обсъжда основания, за които не е надлежно сезиран с исковата молба, а евентуалното произнасяне по непредявени основания би било „plus petitum” и би съставлявало нарушение на диспозитивното начало. Предвид установения в чл.74, ал.2 от ТЗ преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.74 от ТЗ, в т.6 от ТР № 1/2002 г. е възприето разбирането, че разглеждането и произнасянето по основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е процесуално недопустимо. Съобразно изложеното по-горе, на поставения от касатора процесуалноправен въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор в следния смисъл : С оглед принципа на диспозитивното начало и установената в чл.74, ал.2 от ТЗ преклузия, е процесуално недопустимо съдът да отменя решение на общото събрание на търговско дружество по иск/искове на съдружник с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ поради порок на решението, който не е посочен от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и в рамките на срока по чл.74, ал.2 от ТЗ. Обжалваното решение е частично недопустимо. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, твърдените от ищеца нарушения при провеждане на Общото събрание на „Д” О. от 10.03.2008 г. и вземане на решенията се свеждат до : Връчване на предупреждението за изключване и на поканата за събранието на една и съща дата /п.1/; присъствие на събранието на лица, които не са съдружници и пълномощници на съдружниците /п.2/; ненадлежно представителство на един от съдружниците при гласуване на решенията /п.3/; произнасяне от събранието по въпроси, невключени в предварително обявения в поканата дневен ред /п.4/ и изпращане на поканата и на предупреждението за изключване с текст на български език, без превод на арменски или руски език /п.5/. Исковата молба не съдържа твърдения за отсъствие на надлежно оформено и връчено предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ, нещо повече - в п.1 от молбата ищецът изрично е посочил, че на 07.02.2008 г. е получил на домашния си адрес в А. както покана за провеждане на събранието, така и предупреждение за изключването му като съдружник от „Д” ООД. С обжалвания съдебен акт въззивният съд е отменил атакуваните по реда на чл.74 от ТЗ дружествени решения единствено по съображения за тяхната незаконосъобразност вследствие неспазване на императивната норма на чл.126, ал.3 от ТЗ, каквото нарушение не е релевирано в исковата молба. Като е уважил исковете на непредявено основание, съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало и е постановил недопустимо решение. Поради констатираната недопустимост обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е постановена отмяна на решенията заради липса на предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ. Доводите на касатора, свързани със съдържанието и формата на предупреждението, не следва да бъдат обсъждани. Същите са неотносими към спорния предмет на делото, доколкото нарушението на чл.126, ал.3 от ТЗ не е въведено надлежно в процеса с исковата молба в срока по чл.74, ал.2 от ТЗ. При разглеждане на спора въззивната инстанция е обсъдила релевираните с исковата молба основания за порочност на атакуваните решения и е достигнала до извод за тяхната недоказаност. Въз основа на събраните доказателства в мотивите към въззивния акт е прието, че на събранието са присъствали всички съдружници, а неприсъствалият съдружник А. П. е представляван надлежно с редовно пълномощно от друг съдружник съобразно предвидената в чл.137, ал.4 от ТЗ възможност; гласуването е извършено по предварително обявения дневен ред, без участие на присъствалите на събранието трети лица - несъдружници; не е нарушен чл.139, ал.1 от ТЗ, тъй като поканата за събранието и писменото предупреждение, подписано от съдружника и управител М, са връчени своевременно на ищеца на домашния му адрес в А. на 07.02.2008 г.; отправянето на поканата и на предупреждението на български език, без превод на арменски или руски език, не опорочава взетите решения, предвид отсъствието на изискване в дружествения договор за превод на кореспонденцията между дружеството и съдружника и разпоредбата на чл.3 от Конституцията, според която българският език е официален на територията на Република България. Въпреки, че въззивното решение не съдържа изричен диспозитив за отхвърляне на исковете по чл.74 от ТЗ на поддържаните в исковата молба основания, според настоящия състав отразените в мотивите съждения и отмяната на дружествените решения единствено поради нарушение на чл.126, ал.3 от ТЗ сочат на имплицитно произнасяне относно неоснователността на действително предявените искове, респ. за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, с който те са отхвърлени. Предвид обстоятелството, че касационното производство е образувано единствено по жалба на ответника, в която не са въведени доводи по чл.281, т.3 от ГПК за неправилност на възприетите в тази насока изводи, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.293, ал.1 от ГПК в разглежданата част. Разноски за касационното производство не са претендирани от касатора и не следва да се присъждат.   Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК и чл.293, ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 146 от 10.06.2009 г. по в. гр. д. № 316/2009 г. в частта, с която по предявени от А. Ш. против „Д” О. искове с правно основание чл.74 от ТЗ са отменени решенията на Общото събрание на „Д” О. от 10.03.2008 г. за изключване на А. Ш. като съдружник, за освобождаването му като управител и за неосвобождаването му от отговорност поради нарушение на чл.126, ал.3 от ТЗ, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ПОТВЪРЖДАВА решение № 146 от 10.06.2009 г. по в. гр. д. № 316/2009 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 7 от 10.01.2009 г. по т. д. № 177/2008 г. за отхвърляне на предявените от А. Ш. против „Д” О. искове с правно основание чл.74 от ТЗ.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :