Р Е Ш Е Н И Е № 508 София, 10 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Я.ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2470/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Ж. В. С. срещу въззивно решение № 194 от 15.06.2011г. постановено по внохд № 232/2011г. по описа на Софийския апелативен съд 5-ти въззивен ,с което е потвърдена присъда от 09.02.2011г. по нохд № 82/10г. по описа на Монтанския окръжен съд. В жалбата се визира,че решението е неправилно,постановено при неспазване на материалния закон,а наказанието е явно несправедливо.Прави се искане да се измени решението и на подсъдимия да се наложи наказание под предвидения в закона минимум. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата относно визираното нарушение на материалния закон.По отношение на оплакването за явна несправедливост на наказанието намира същото за основателно,предвид извършеното преквалифициране на деянието. Гражданският ищец „ОМЦ Монтана” гр.Монтана чрез повереника си адв.А. К. от Адвокатска колегия гр.Монтана,в писмено становище и в приложена писмена защита моли да се остави в сила решението на Софийския апелативен съд. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Окръжен съд гр.Монтана е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че в началото на м.април 2007г. в гр.Монтана в качеството си на длъжностно лице-управител на Общински медицински център Монтана „ЕООД гр.Монтана,с едноличен собственик на капитала Община Монтана, не е положил достатъчно грижи за ръководене,управление,стопанисване и запазване на повереното му имущество-сграда на ОМЦ Монтана ЕООДгр.Монтана ул.”Цар Борис ІІІ” № 11,както и за възложената му работа като управител на ОМЦ”Монтана ЕООД” гр.Монтана, като прекратил договори за наем, сключени на 01.03.2007г. и на 08.03.2007г. между Общински медицински център Монтана ЕООД,представляван от управителя Ж. В. като наемодател и „СМДЛ Образна диагностика Монтана „ ЕООД,представлявано от управителя И. В. К. като наемател,от което последвали значителни щети за „Общински медицински център Монтана „ ЕООД в размер на 1 207 927,95 лева/един милион двеста и седем хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 97 ст./,която сума ОМЦ Монтана ЕООД гр.Монтана е осъдено да заплати на”СМДЛ Образна диагностика Монтана” ЕООД гр.Монтана с решение от 01.06.2007г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация гр.София по вътрешно арбитражно дело № 24/2007г. и с решение от 11.06.2007г. на същия съд по вътрешно арбитражно дело № 23/2007г.,като деянието е извършено умишлено,в особено големи размери и представлява особено тежък случай,поради което и на основание чл.219,ал.4 във връзка с ал.3 и ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.219,ал.4 във вр.с чл.37,ал.1 т.6 НК е ЛИШИЛ Ж. В. С. от право да заема ръководна длъжност за срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЩИНСКИ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР” ЕООД гр.Монтана ,ул.Ц. Б. ІІІ” № 11 ЕИК[ЕИК] сумата 1 207 927,95 лева обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди,ведно със законните последици,а по сметка на съда да заплати направените по делото разноски.Произнесъл се е по веществените доказателства. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ в деяние по чл.219,ал.3 НК и ГО ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото обвинение по чл.219,ал.4 НК.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба а е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за нарушение на материалния закон не намира опора в доказателствата по делото. Деянието на подсъдимия е доказано от обективна и субективна страна.Приетите от съдебните инстанция фактически положения са обусловили правилния извод за авторството на деянието ,неговата съставомерност и правна квалификация. В жалбата се оспорва субективната страна на деянието.Твърди се,че настъпилите щети за ОМЦ гр.Монтана не са в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия.Въпреки,че са настъпили в резултат от прекратяване на договорите за наем,той не е знаел,че тези договори надхвърлят пет на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи на дружеството за предходната година,не е бил наясно,че съставляват дълготрайни материални активи, и че разпореждането с такива вещи се извършва само след одобрението на едноличния собственик на капитала.Липсвало констатирано и доказано нарушение или неизпълнение на права и задължения на подсъдимия при сключването на процесните договори за наем,обективиращо изпълнителното деяние по чл.219 НК.Той не е упълномощил адв.Д.,разбрал е за арбитражните дела едва след като е получил съобщение от частния съдебен изпълнител за образуваните изпълнителни дела. Визираните в жалбата доводи са обсъдени както от първоинстанционния съд,така и от въззивния по реда на чл.339,ал.2 НПК. Съдилищата са проверили и анализирали обстойно по реда на чл.13,чл.14 чл.107 НПК събраните по делото гласни и писмени доказателства.Вътрешното убеждение за виновно,противоправно поведение на дееца почива на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства относими към въпросите по чл.102 НПК. От фактическа страна е установено,че подсъдимият С. придобил качеството на управител на „Общински медицински център Монтана” ЕООД по силата на договор за възлагане на управление от 06.06.2005г. между него и едноличния собственик на капитала- Община Монтана чрез Общинския съвет за срок от три години.Съгласно договора,сключен на основание Наредбата за упражняване правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества,Търговския закон,ЗМЗМА и решения № 257/19.05.2005г. и № 133/30.09.2004г. на Общинския съвет Монтана,подсъдимият имал задълженията да управлява и стопанисва имуществото на дружеството добросъвестно и в защита интересите на принципала/Общински съвет-Монтана/,да уведомява незабавно в писмена форма принципала за всички обстоятелства със съществено значение за дружеството,да предоставя на принципала отчет за работата си в 30-дневен срок от приключване на всяко тримесечие,както и за резултатите от изпълнението на отделните етапи на бизнес програмата.Имал право да се разпорежда с активите на дружеството в съответствие с действащата правна уредба.Такава по отношение на лечебното заведение,регистрирано като еднолично търговско дружество с едноличен собственик на капитала- Община Монтана била Наредбата за упражняване правата на собственост върху общинската част на капитала на търговски дружества,приета с решение на ОбС Монтана на основание чл.51,ал.5 от Закона за общинската собственост/ЗОС/ и Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/.Съгласно чл.12,ал.1 от Наредбата,сключването на договори за продажба,замяна и наем на дълготрайни материални активи на ЕООД се извършвало само след провеждане на търг или конкурс,а без търг съгласно чл.12,ал.2 от Наредбата такива договори се сключвали само след разрешение на ОбС. В чл.105,ал.1 от ЗЛЗ е указано,че отдаването под наем и разпореждането с движими и недвижими вещи на общинско лечебно заведение-еднолично търговско дружество ,съставляващи дълготрайни материални активи се извършва само след одобрение на едноличния собственик на капитала,ако общата стойност за текущата година надхвърля 5 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи на дружеството към 31 декември на предходната година Установено е,че без да уведоми Общинския съвет-Монтана и без да проведе търг,без да уведоми главния счетоводител св.Св.С. ,подсъдимият сключил с ЕООД”СМДЛ Образна диагностика Монтана” гр.Монтана представлявано от управител и едноличен собственик на капитала тогава Д-р И. В. К. два договора за наем на помещения в сградата на „ОМЦ Монтана” ЕООД,съответно на 01.03.2007г. и на 08.03.2007г. Двете помещения се отдавали под наем за срок от три години с месечна цена от 500 лева за помещението от 100 кв.м. в което следвало да се инсталира ядрено магнитен резонанс и с цена 1000 лева за помещението с площ 95.5 кв.м. за инсталиране на компютърен томограф.Договорите били изготвени от познат на св.К. адвокат и подписани от подсъдимия. Дружеството наемател не развивало дейност,не било регистрирано като лечебно заведение.Във всеки един от договорите била уговорена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване с 15-дневно предизвестие в размер на 10 000 лева /първия / и в размер на 25 000 лева/втория/,дължима за всеки месец до края на срока.Освен това в договорите изрично била вписана клауза,че споровете във връзка с изпълнението ще се решават от арбитражен съд-Търговски арбитражен съд/ТАС/ при Национална юридическа фондация/НЮФ/ гр.София. На 06.04.2007г. подсъдимият връчил на св.К. 15- дневно предизвестие за прекратяване на сключените на 01.03. и на 08.03 2007г. договори за наем, в което посочил основание за прекратяването клаузата на т.12.3 от договорите,визираща плащането на неустойката.Мотиви за прекратяване на договорите подсъдимият не изложил.Същия месец-на 26.04.2007г. св.К. предявил искови молби пред Търговския арбитражен съд при НЮФ срещу „ОМЦ Монтана” ЕООД с искане да бъде осъдено дружеството ответник да му заплати дължимите по договорите за наем поради предсрочното им прекратяване неустойка на обща стойност 35 000 лева за всеки месец до изтичане договорения тригодишен срок.Били образувани вътрешно арбитражно дело № 23/07г. и вътрешно арбитражно дело № 24/07г. и двете по описа на Търговския арбитраж на НЮФ.На 30.05.2007г. съдът разгледал делата и с решение от 01.06.2007г по дело 24/07г. осъдил „ОМЦ Монтана” ЕООД да заплати на СМДЛ”Образна диагностика” сумата 345 592,15 лева неустойка по договора за наем от 08.03.2007г. ,а с решение от 11.05.2007г. по дело № 24/07 осъдил „ОМЦ Монтана”ЕООД да заплати на ищеца сумата 857 401,33 лева неустойка по договора от 01.03.2007г.Въз основа на решенията и на основание действащия към момента чл.237,б”а” от ГПК СГС издал изпълнителни листове за принудително изпълнение.Общата сума,която следвало „ОМЦ Монтана” ЕООД да заплати на „СМДЛ Образна диагностика Монтана”ЕООД ведно с присъдените неустойки и деловодни разноски възлизала на 1 207 927,95 лева. На 05.07.2007г И. К. като управител на „СМДЛ Образна диагностика” Монтана подал молба за принудително изпълнение пред частен съдебен изпълнител,и образувано изп.дело № 129/2007г. В молбата К. поискал изпълнението да се насочи към сградата на длъжника „ОМЦ Монтана „ЕООД гр.Монтана с пазарна цена 2 365 290 лева.На 09.07.2007г. са изпратени призовки за доброволно изпълнение с посочена дата 12.07.2007г. за принудително изпълнение-преди изтичане на дадения 7-дневен срок за доброволно изпълнение. При така приетите фактически положения правилно съдебните инстанции са приели,че подс.С. като длъжностно лице е сключил инкриминираните договори за наем в нарушение на чл.12,т.1 от горепосочената наредба и чл.105,ал.1 от ЗЛС/Закон за лечебните заведения/.Сключил е договорите при неизгодни за дружеството условия с размер на неустойка изключително завишена съобразно дължимия месечен наем.Само месец след сключване на договорите,без съществуваща причина отправил предизвестие за прекратяване на договорите и то на основание клаузата задължаваща дружеството да заплати високия размер на вписаната неустойка,който след 15-дн.срок е бил прекратен.Подсъдимият е проявил бездействие при последвалите отношения между двете дружества.Никой от принципала- Община Монатна чрез Общински съвет Монтана не е знаел за сключените договори,такива не са представени в счетоводството,дружеството не е знаело за заведените и спечелени от СМДЛ”Образна диагностика” ЕООД срещу тях арбитражни дела,насоченото изпълнение върху активите на управляваното от подсъдимия дружество.Едва в края на м.юли 2007г. подсъдимият потърсил за съвет адв.Л.Г.,която по-късно подала молба пред РС Монтана за обезпечаване бъдещ иск с предмет установяване нищожност на договорите за наем.Пред арбитражния съд дружеството било представлявано от св.Д.-на когото било представено нотариално пълномощно с името на подсъдимия.Съгласно съдържанието му дружеството се съгласявало с исковите претенции и не оспорвало искането за заплащане неустойка на „СМДЛ Образна диагностика” ЕООД. Назначената на 17.04.2008г. временна комисия за проверка дейността на ОМЦ Монтана установила редица нарушения допуснати при управлението,за което била сигнализирана и прокуратурата. Правилно е прието,че деянието е доказано от субективна страна.Мотивите на съдилищата са аргументирани и съответни на данните по делото.Поведението на подсъдимия в отношенията му с процесната фирма с управител св.К. обективно сочи на умисъл насочен към постигане на вредоносния резултат.На първо място сключва договор за наем с неизгодни условия-неустойка в прекомерен размер дължима при прекратяване на договора, на следващо място в договора е посочена изрично коя юрисдикция ще решава възникнали спорове при неизпълнение ,като не се визират общите съдилища,а Арбитражния съд,решенията на който не подлежат на обжалване,но се ползват с изпълнителна сила.За умисъла от значение е последвалото само месец след сключване на двата договора тяхното прекратяване,без за това да са изложени каквито й да са съображения.С клаузите в договорите и тяхното безпричинно прекратяване,подсъдимият е дал възможност на Дружеството-наемател да се възползва от заложените неизгодни условия и веднага да предяви иск пред Арбитражния съд.В резултат на това и последвалите арбитражни решения Дружеството чийто принципал е ОБС Монтана е било осъдено да заплати инкриминираната сума,за което общината е била известена едва след насоченото принудително изпълнение върху сграда от нейния капитал.В нито един момент Община Монтана не е била уведомена за действията на подсъдимия Законосъобразно е прието,че прекратявайки договорите на соченото основание-т.12.3 касаеща заплащане на неустойка,подсъдимият е съзнавал какви са последиците от това негово действие,съзнавал е,че задължава дружеството,което представлява да заплати договорената от самия него неустойка в пълния размер за сключения тригодишен период,както и последиците,които ще настъпят.Безсъмнено е,че действията на подсъдимия са умишлени.Клаузата за неустойка в двата договора е била сключена единствено с цел при прекратяването им,дружеството управлявано от подсъдимия да се окаже длъжник с огромна по размер сума,издължаването на която би могла да се погаси единствено чрез продажба на единствената включена в капитала му сграда.В потвърждение на изложеното е бързината с която е постигнат крайния резултат.На 12.07.2007г. е била наложена възбрана и извършен опис на сградата.Намесата на Общинския съвет Монтана и Община Монтана чрез предявяване на иск пред гражданския съд обезпечен със спиране на изпълнението,временно е спряла публичната продан на сградата/бивша поликлиника/,на ул.”Цар Борис ІІІ” № 11. Възражението,че след като не е упълномощил адв.Д.,то настъпилите щети за ОБЦ-Монтана не са в пряка причинна връзка с поведението му,е неоснователно и обсъдено от съдебните инстанции.Правилно е прието,че щетите са резултат от прекратяването на сключените неизгодни договори за наем, и липсата на съответна защита на интересите на управляваното от него дружество по водените срещу него арбитражни дела. Възражението,че не е знаел ,че наемните договори надхвърлят пет на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи на дружеството за предходната година,не бил наясно,че съставляват дълготрайни материални активи,разпореждането с които се извършва само след одобрение на едноличния собственик на капитала също е обсъдено и правилно прието за неоснователно.Общинският медицински център Монтана е дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала Община Монтана.В капитала на дружеството съгласно решение по ф.д.№ 158/2000г. е включен след решение от 2000г. на Общинския съвет-Монтана и недвижим имот-масивна сграда частна общинска собственост със застроена площ 3377 кв.м. с административен адрес ул.”Цар Борис ІІІ” № 11,където е и адреса на управляваното от подсъдимия дружество,и представлява сграда на бившата поликлиника в града.Отношенията между едноличния собственик на капитала- Община Монтана чрез Общинския съвет-Монтана и подсъдимия като управител са регламентирани с договора за възлагане на управлението № 63 от 22.06.2005г.,сключен на 06.06.2005г./л.196-200 от дос.пр./ на основание горепосочените Наредба ,решения и нормативни актове.Съгласно договора,подсъдимият имал задължението да управлява и стопанисва имуществото на дружеството добре,съвестно и в защита интересите на принципала/Общински съвет Монтана/.Договорено било,че с активите на дружеството управителят има право да се разпорежда в съответствие с действащата правна уредба.Такава по отношение на лечебното заведение регистрирано като еднолично търговско дружество била Наредбата за упражняване правата на собственост върху общинската част на капитала на търговските дружество,прието с решение на ОбС Монтана на основание Закона за общинската собственост.Следователно като управител по смисъла на чл.141 от Търговския закон на търговското дружество и длъжностно лице съгласно чл.93,т.1 б„б” НК на него е била възложена ръководна работа в общинско търговско дружество ,със задължения включващи разпореждане с активите на дружеството,в съответствие със законовите разпоредби,с които е бил запознат при сключения между него и принципала договор.Подсъдимият освен това,за да бъде избран за управител е предложил и защитил пред ОбС Монтана бизнес програма,което предпоставя знания и качества за управление. Във всички случаи на разпореждане с дълготрайни материални активи ,включително при съотношение между балансовата и общата стойност,е било необходимо уведомление и съответно разрешение или одобрение на едноличния собственик на капитала-действие,което не е било предприето от подсъдимия. С оглед на изложеното,като е приел,че подсъдимият в качеството си на длъжностно лице-управител на търговско дружество не е положил достатъчни грижи за ръководенето ,управлението,стопанисването и запазването на повереното му имущество-сградата на „Общински медицински център Монтана”ЕООД и за възложената му работа и от това са последвали щети за дружеството в особено големи размери е осъществил признаците на чл.219,ал.3 НК ,въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.Обвинението е доказано в съответствие с чл.303,ал.2 НПК,материалният закон е правилно приложен.При извършената проверка касационният състав не установи предходните съдилища и в частност въззивният съд чийто съдебен акт е предмет на разглеждане да е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК. Довода за явна несправедливост на наказанието е обсъден от въззивния съд.Независимо,че съдът е приложил по-леко наказуемия състав преквалифицирайки деянието като извършено по чл.219,ал.3 НК,той е приел,че основание за намаляване на наказанието,определено при условието на чл.54 НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,не е налице.Изложил е съображения за високата степен на обществена опасност на деянието,високия размер на причинената щета,настъпилите обществени опасно последици.Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен състав,който също счита,че наказанието от три години лишаване от свобода не е явно несправедливо,а съответно на тежестта на деянието,както и на целите по чл.36 НК.В този смисъл,като не е намалил наказанието на подсъдимия,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК. С оглед на гореизложените мотиви,решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила,поради което и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 194 от 15.06.2011г. по нохд№ 232/2011г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.отделение,ти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: