Р Е Ш Е Н И Е № 163 С о ф и я , 04 септември 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 ю н и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 578/2017 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от повереника на частната тъжителка Т. Ч. Г. от С. адв.Ил.Б. от С. против присъда № 229 от 20.09.2016 г., постановена по ВНЧХД Д 1942/2016 г. на Софийски градски съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частната тъжителка, лично и чрез повереника си адв.Б. поддържа жалбата и допълнението към нея, както и отправеното в нея искане. Подсъдимата Х. Г. П. от С., лично и чрез защитника си адв.И.С. от С. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната нова оправдателна въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 1837 от 16.03.2016 г по НЧХД № 19925/2014 г. Софийският районен съд е признал подсъдимата Х. Г. П. от С. за виновна в това на 24.06.2014 г. в С. да е разгласила позорни обстоятелства за Т. Ч. Г. от С. и на основание чл.147, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК й е наложил наказание глоба в размер на 3 000 лева и обществено порицание, както и за това, че по същото време и място, в качеството си на длъжностно лице – директор на ОДЗ-1-„М. П.”-С. е казала нещо унизително за честта и достойнството на Т. Ч. Г. и на основание чл.148, ал.1, т.4 вр.чл.146, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК й е наложила наказание глоба в размер на 3 000 лева и обществено порицание, като я е признал за невинна и я е оправдал по част от предявените й обвинения при осъществяване на посочените престъпления. На основание чл.23, ал.1 от НК наложените наказания са групирани, като на подсъдимата е наложено общо наказание глоба в размер на 3 000 лева, към което на основание ал.2 на чл.23 от НК е присъединено наказанието обществено порицание, като е постановено то да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред колектива на ОДЗ 1 „М. П.”-С. от Регионалния инспекторат по образованието. В тежест на подсъдимата са присъдени направените от частната тъжителка разноски в размер на 557 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв.Вл.Х. от С. с оплаквания за нейната неправилност поради необосноваността й, допълнени от защитника й адв.И.С. с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда по извеждане на правно релевантните факти, което повлияло на правилното приложение на материалния закон и за несправедливото й осъждане с алтернативни искания за отмяна на присъдата и постановяване на нова изцяло оправдателна или връщане на делото на районния съд за новото му разглеждане от друг негов състав. След проведено съдебно следствие, с поставената на касационна проверка присъда Софийският градски съд е отменил първоинстанционната присъда в осъдителните й части, признал е подсъдимата П. за невинна и я е оправдал по предявените й две обвинения, присъждайки в тежест на частната тъжителка заплащането на направените от жалбоподателката разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1700 лева, като е потвърдил обжалваната присъда в неатакуваната оправдателна част. В касационната жалба и допълнението към нея повереникът на частната тъжителка излага пространни доводи за неправилен доказателствен анализ на въззивния съдебен състав, за нейната „необоснованост”, постановяването й в нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от градския съд. С писмено възражение и в негово допълнение защитата на подсъдимата оспорва доводите на касаторите и моли те да бъдат оставени без уважение, като се остави в сила атакуваната въззивна присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Повлияни от позициите на страните по делото да компрометират достоверността на ангажираните от „противника” им основно гласни доказателствени средства, двете инстанции по фактите са се фокусирали върху изследване на свидетелските показания кой и за какво е разговарял с подсъдимата, могъл и чул ли е описаните в тъжбата обидни изрази за тъжителката, казани в нейно присъствие. В случая главното, изводимо и от изложеното в тъжбата, е дали подсъдимата е имала умисъла да оклевети тъжителката пред живеещия на съпружески начала с нея техен приятел св.Т. при наличие или не у първата на достатъчно обосновано предположение тъжителката да е ползвала „абсолютно фалшива” диплома за завършено средно образование при назначаването й в детското заведение. В това отношение, според последния, подсъдимата двукратно, а според тъжбата, еднократно на 24.06.2014 г., се е опитала да го убеди, че тъжителката е ползвала такава диплома, с което се е злепоставила и пред нея като директор на ОДЗ, което е повторила впоследствие при проведения в кабинета й помежду им разговор, частично чут от св.В.. Недоволството на касаторката е заради отказа да се даде вяра на показанията на св.Т., „заинтересован единствено да се установи истината” за спорното обстоятелство, касаещо образователния й ценз. Оспорва се и отхвърлянето на показанията на св.В. в противовес с тези на „зависимите” от подсъдимата св.Л., св.К., а като противоречиви се коментират и обясненията й, от които също се извеждал умисълът й да я оклевети пред св.Т., съответно да я унижи чрез изреченото в нейно присъствие, съзнавано като невярно. Всъщност, основният факт, около който страните градят изводите си за оклеветяване, съответно унизяване на тъжителката, е дали издаденият й дубликат от диплома за средно образование да е „абсолютно фалшив” и как този факт е следвало да се установи във времето и с каква цел той е ползван от подсъдимата. Независимо от това какви подбуди влага св.Т. в основата на действията на подс.П., безспорно е, че тя не е дала гласност на съмненията си в достоверността на представеното й копие на дубликат на дипломата на тъжителката, а е ограничила „съмненията” си до споделяне с него като с близък приятел. Той пък, ако му се вярва, не е приел това обстоятелство за достатъчно сериозно и както е поискал „експертиза” (каквото и да значи това), така и не е проконтролирал, най-малкото споделил с тъжителката за възникналите у П. съмнения, което е нелогично. Обратно, бурната му реакция на 24.06.2014 г. говори за внезапно възникнал проблем, който е поискал да бъде разрешен от тъжителката. Именно това обяснява посещението й в кабинета на подс.П. и потърсената гаранция от св.З., че дубликатът на дипломата й е достоверен. Както и въззивният съд е разсъждавал, изказаното от П. съмнение за телефонното му потвърждение е житейски логично. Установените впоследствие, по инициатива и на подсъдимата, факти около достоверността на дубликата, имат своето правно значение относно основателността на първоначалните съмнения, изводими от редицата констатирани от П. несъответствия. Не може да се отрече и възможността тя да е била добросъвестно подведена от нейните „връзки”, с които е парадирала пред св.Т.. На тази основа, при близките й и тези на съпруга й отношения с него, поведението й говори не толкова за намерение да злепостави доброто име на тъжителката, а по-скоро за загриженост в „чистотата” на установената от него връзка с нея. Оклеветяването й пред него следва да е в изпълнение на решение за ползване на неверни факти в нейна вреда при ясното съзнание за тяхната неистинност. Установяването впоследствие на верността на дубликата не прави съмненията у подс.П. за неоснователни, особено и на плоскостта на партийни пристрастия, според твърденията на св.Т., заради което не е отдал някакво особено значение на „анонимния” сигнал до П.. Всички тези разсъждения за субективна несъставомерност на деянията на подсъдимата, наведени от въззивния съд, имат своето значение и за обвинението й за нанесена на тъжителката обида. И двете страни са имали своето основание за проверка на спорния факт, но както подсъдимата е прибързала, така и тъжителката я е заплашила впоследствие с недопустима „разплата”. В крайна сметка това се е отразило на колектива на ОДЗ, противопоставяйки едни на други свидетелите по делото. Законосъобразността на изводите на въззивния съд за несъставомерност на деянията на подс.П. от субективна страна е убедително подплатен преди всичко от вложената от нея емоция в разговора й с тъжителката, без да е съзнавано дали той ще да бъде чут от някого, в случая, напълно случайно от св.В.. Или, крайният извод на градския съд, съгласно наличните доказателствени източници, не е в подкрепа на възраженията на касаторката за умишлено изградена позиция тъжителката да бъде оклеветена от подс.П., съответно унизена при ясно съзнаван факт за верността на дубликата на дипломата й. Дори и в основата на действията й да стоят някакви други нейни мотиви, те не са достатъчни да обосноват умисъла й за извършване на двете престъпления, в които е обвинена. Докато оклеветяването е свързано с разгласа на отрицателна оценка за личността на потърпевшия в противоречие с действителното положение на нещата, обидата е пряко засягане на критериите му за самооценка. В описания в тъжбата случай св.Т. е бил „уведомен” за „абсолютно фалшивата” диплома на тъжителката Г., на която вдигнал скандал, а при обидата в нейно лице е за липсата й на квалификация да заеме позицията, на която е била назначена. И двата основни факта на доказване по двете обвинения са свързани с едно и също обстоятелство – дали дубликатът на дипломата е истински или не. Именно отношението към него е от значение за отговорността на подсъдимата, т.е. съзнавано или не. Той обаче е разрешен от обективна и субективна страна правилно и не е налице превратност в изводите на въззивния съд, в игнориране на някои (без да се сочи кои) доказателства и до неправилни правни изводи, поради което не са налице и двете ангажирани от касаторката касационни основания – по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и основание за намеса на касационната инстанция. Законодателят затова е дал възможност за преодоляване на противоречията между страните им чрез сключване на споразумение, което и в настоящия случай е било възможно на основата на взаимна добронамереност, а не на класическа противопоставяемост. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 229 от 20.09.2016 г., постановена по ВНЧХД № 1942/2016 г. от Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :