Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
София,18.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 88 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 10.11.2011г. по гр.д.№637/2011г.
С определение №97/14.02.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса има ли конститутивен ефект вписването на декларацията по чл.56,ал.2 и ал.3 З./отм./,както и на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса следва ли да се приеме,че постройките, извършени в един имот,са предмет на извършено разпореждане,ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени от разпореждането.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като въззивният съд неправилно е тълкувал волята на страните при изповядване на сделката по н.а.№*,т.*,н.д.№*/1997г. досежно постройките в имота без да вземе предвид обстоятелството,че на същата дата е извършена и друга разпоредителна сделка,с която му е прехвърлена и останалата част от имота,както и показанията на разпитаните по делото свидетели. Излага съображения,че въззивният съд неправилно е приел и че в полза на Д. Д. Б. е било учредено надлежно право на строеж,както и че в нарушение на съдопроизводствените правила се е произнесъл по непредявено възражение за нищожност на договора. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен,като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Д. Б. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Д. Д. Д. е предявил срещу Д. Д. Б. иск за признаване за установено,че ответницата не е собственик на едноетажна жилищна сграда /пристройка към съществуваща сграда/ с идентификатор №* по кадастралната карта на [населено място], построена в имот с идентификатор * и за отмяна на нотариален акт за собственост,вписан под №*,том /*,д.№*/2007г. от Служба по вписванията-гр.Б..
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от Д. Д. Д. отрицателен установителен иск и искането за отмяна на нотариален акт са отхвърлени като неоснователни.
Прието е,че с договор от 02.09.1992г.,сключен с н.а.№*,том /*, н.д.№*/2992г. на Б. Д. С. Й. и П. А. Й. са продали на своята дъщеря Д. Д. Б. 1/10 ид.част от дворно място,цялото от 1000кв.м.,урегулирано в парцел * с пл.№*,целият с площ от 1200кв.м. в кв.*по плана на [населено място]. С договор от 11.08.1997г.,сключен с н.а.№*,том *, н.д.№*/1997г. на Б. Д. С. Й. и П. А. Й. са продали на своя внук Д. Д. Д. недвижим имот,съставляващ дворно място с площ от 900кв.м., представляващ идеална част от същия парцел,заедно с изградената в същото двуетажна жилищна сграда. С договор от същата дата-11.08.1997г.,сключен с н.а.№*,том /*,н.д.№*/1997г. Д. Д. Б. е дарила на своя племенник Д. Д. Д. дворно място с площ от 100кв.м.,представляващо идеална част от парцел * с пл.№* в кв.* по плана на [населено място].
На 11.10.2007г. е съставен н.а.№*,том *,н.д.№*/2007г.,с който въз основа на писмени доказателства Д. Д. Б. е призната за собственик на едноетажна жилищна сграда /пристройка към съществуваща сграда/ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място],построена в имот с идентификатор * като констатацията за право на собственост е извършена въз основа на издадено от [община] разрешение за строеж №155/17.09.1991г. за пристройка към жилищна сграда. Прието е въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,че разрешението за строеж е издадено въз основа на виза за проектиране,изготвен и одобрен проект за обект “пристройка” и декларация от 02.09.1992г.,с която Д. Д. С.,Д. С. Й. и П. А. Й. са дали съгласие съсобственичката на дворното място /парцел *с пл.№* в кв.* по плана на [населено място]/ Д. Д. Б.,да построи в парцела гараж с площ от 40кв.м. от свое име и за своя сметка като е извършено нотариално удостоверяване на подписите на деклараторите №294/02.09.1992г. Въз основа на тези книжа в ПИ * е построена масивна едноетажна сграда-пристройка към съществуващата двуетажна жилищна сграда,която е със самостоятелен вход и представлява самостоятелен обект с идентификатор * с предназначение търговски обект,функционирало като снек-бар.
Прието е,че даденото от Д. Д.,Д. С. и П. Й. с декларацията от 02.09.1992г. съгласие Д. Д. да построи в имота пристройка към съществуващата жилищна сграда е произвело предвиденото в чл.56,ал.2,т.2 и 3 З./отм./ правно действие на учредителен акт на ограничено вещно право на строеж в полза на Д. Д.,макар да липсват данни декларацията да е била вписана,тъй като действието на предвиденото в разпоредбата на чл.56,ал.3 З./отм./ вписване е обикновеното оповестително-защитно такова,а не е конститутивно,т.е. не е необходим елемент от фактическия състав по учредяване на правото. С оглед на това е прието,че Д. Д. е придобила правото на собственост върху пристройката с факта на построяването й.
Прието е,че с договора за дарение,сключен на 11.08.1997г. /н.а.№*,том *,н.д.№*/1997г./ Д. Д. не е прехвърлила на Д. Д. правото на собственост върху пристройката,тъй като обектът не е изрично посочен в договора-в съдържанието на нотариалния акт не е възпроизведен текст за продажба на пристройка,нито е изрично посочено, че такъв обект се изключва от продажбата,с оглед на което е прието,че действителната воля на страните следва да бъде установена чрез тълкуване като се обсъдят събраните доказателства в тяхната връзка с предмета на договора и волята на страните,тъй като липсата на изрично изключване на даден обект не означава във всички случаи,че той е бил продаден заедно с описаната част от имота. Прието е,че доколкото по н.д.№*/1997г. не са приложени доказателства,удостоверяващи правото на собственост върху процесната пристройка,изградена към този момент,следва да се приеме,че Д. Д. не е имала намерение да подари на своя племенник този обект,поради което и същият не е описан в нотариалния акт,а е искала да го запази за себе си и е продължила да го ползва,в каквато насока е прието, че са и свидетелските показания,респ. приложените по прокурорската проверка обяснения на родителите й и на Д. Д. за неспазено от нея обещание да прехвърли собствеността.
Прието е също така,че към месец август,1997г. в дворното място са били налични двуетажна жилищна сграда,отделните етажи от която са били притежание на различни лица,както и процесната пристройка,която е била притежание на Д. Д.,т.е. с оглед застрояването на дворното място е създадено положение,сходно с етажната собственост по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС,в който случай продажбата на идеална част от земята,върху която е построена сграда-самостоятелен обект на право на собственост,има акцесорен характер и следва собствеността й,когато предмет на прехвърлителната сделка е самостоятелен обект на правото на собственост. Прието е,че след като теренът е обща част,разпореждане с части от него е недопустимо,доколкото няма валидно разпореждане и със самостоятелен обект на право на собственост-сграда или част от сграда. С оглед на това е прието,че дарението,извършено с н.а.№*/1997г.е нищожно поради невъзможен предмет и сделката не е породила вещнопрехвърлителен ефект,т.е. не легитимира Д. Д. като собственик.
По въпроса има ли конститутивен ефект вписването на декларацията по чл.56,ал.2 З./отм./ в производството по чл.288 ГПК е констатирано, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на изразеното в решение №27/01.06.2010г. по гр.д.№2072/2008г. на ІV ГО на ВКС становище,в което е прието,че вписването на заявлението на учредителя на вещното право на строеж,дадено по чл.56,ал.2 З./отм./ има конститутивен ефект.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС споделя становището,изразено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №27/01.06.2010г. по гр.д.№2072/2008г. на ІV ГО на ВКС,че заявлението по чл.56,ал.2 и ал.3 З./отм./ поражда вещно-правен ефект само ако е вписано, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.56,ал.2 З./отм./ съгласието за извършване на строеж в чужд имот в полза на посочените в тази разпоредба лица следва да бъде изразено в нотариално заверено заявление до съответната техническа служба на общинския /районния/ народен съвет,вписано в нотариалните книги,като по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя. Правото на строеж в съсобствен имот пък съгласно чл.56,ал.3 З./отм./ се учредява в полза на съсобственик със съгласието на останалите съсобственици,изразено в заявление до общинския народен съвет с нотариална заверка на подписите на съсобствениците и на лицата,на които се разрешава извършването на строежа,което също подлежи на вписване. Заявлението по чл.56,ал.2 и ал.3 З./отм./ поражда действие от момента,в който достигне до административния орган,до когото е адресирано,като вписването на това заявление предхожда момента на неговото представяне пред компетентния орган. Поради това следва да се приеме,че само ако адресираното до съответния административен орган заявление е вписано,то би могло да породи предвиденото в закона правно действие по надлежно учредяване на право на строеж. Даването на гласност на заявлението спрямо трети лица в случая е установено като предхождащо депозирането му пред общинския народен съвет изискване и следователно представлява елемент от фактическия състав на това учредяване,т.е. макар вписването само по себе си да има като последица само даване на гласност на действието по учредяване на ограниченото вещно право,в тази хипотеза по отношение на правните последици в отношенията между съсобствениците на имота същото има и посоченото по-горе специфично значение.
По въпроса следва ли да се приеме,че пристройките,изградени в един имот,са предмет на извършено разпореждане,ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени от разпореждането в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика.
В решение №293/21.02.2000г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№11275/1999г. е прието,че стопанските постройки в дворното място,което е било предмет на разпореждане,не са били изрично изключени при прехвърляне на дворното място,по приращение са прехвърлени на приобретателя по сделката.
Настоящият състав приема за правилно становището,изразено в решение №293/21.02.2000г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№11275/1999г. като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,освен ако не е установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора,т.е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане,в който случай правото на собственост върху построеното се отделя от земята по установения в чл.63 ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе си. Без наличието на изрично изявление правото на строеж не би могло да се отдели от общо притежаваното право на собственост върху терена и постройките,които собственикът му е изградил,тъй като същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на собственост върху терена само ако е надлежно учредено. В същия смисъл е и разрешението,дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №529/09.07.2010г. по гр.д.№1129/2009г. на І ГО на ВКС,в което е прието,че щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/,които се намират в мястото,то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото:сградата,посажденията,оградата и др. като запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт,за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.56,ал.3 З./отм./,чл.92 ЗС и чл.63 ЗС/,както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в произнасяне по действителността на договор без спорещите страни да са навели доводи в тази насока.
Неправилно въззивният съд е приел,че даденото от Д. Д., Д. С. и П. А. с декларация от 02.09.1992г. съгласие Д. Д. да построи в имота пристройка към съществуващата сграда е произвело предвиденото в чл.56,ал.3 З./отм./ правно действие на учредителен акт на ограничено вещно право на строеж, след като липсват данни декларацията да е била вписана. Както вече беше отбелязано, заявлението /декларацията/,с което се изразява съгласие съсобственикът да построи от свое име и за своя сметка самостоятелна сграда в съсобствения имот и да стане собственик на построеното, произвежда действие по учредяване на право на строеж само ако е вписано. В случая,доколкото по делото липсват данни за вписването на декларацията от 02.09.1992г., не може да се приеме,че с факта на подаването на същата до съответния общински народен съвет в полза на Д. Д. надлежно е учредено право на строеж. По отношение на построената в дворното място сграда, представляваща към настоящия момент търговски обект /снек-бар/ приложение следва да намери установената в чл.92 ЗС презумпция и да се приеме,че след построяването й правото на собственост е принадлежало на всички съсобственици на дворното място.
Неправилно въззивният съд е приел,че при извършеното на 11.08.1997г. дарение на притежаваните идеални части от дворното място /н.а.№*,том *,н.д.№*/1997г./ Д. Д. е запазила за себе си правото на собственост върху процесната постройка. Запазването на правото на собственост върху сградата не е изрично уговорено при сключването на договора,поради което следва да се приеме,че и съответната притежавана от Д. Д. идеална част от постройката е прехвърлена заедно със земята,върху която е построена. Още повече,че по делото не се установява в полза на Д. Д. надлежно да е било учредено право на строеж за тази постройка. Предмет на извършеното в полза на Д. Д. разпореждане са притежаваните от Д. Д. идеални части от дворното място и от изградената върху същото самостоятелна сграда, представляваща понастоящем търговски обект,като доводи за недействителност на същото не са били въведени в хода на първоинстанционното и въззивното производство,поради което следва да се приеме,че по силата на така сключения договор за дарение правото на собственост върху идеалните части от постройката е преминало в патримониума на надареното лице. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи,че доколкото предмет на разпореждането е притежаваната от дарителя идеална част от дворно място и сграда,то правилото на чл.38 ЗС не би могло да намери приложение.
По изложените по-горе съображения крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявения от Д. Д. отрицателен установителен иск,както и на искането за отмяна на съставения на 11.10.2007г. констативен нотариален акт не може да бъде споделен. След като Д. Д. се е разпоредила изцяло с притежаваната от нея идеална част от дворното място,както и от процесната постройка, понастоящем не може да се легитимира като собственик на постройката, тъй като не се установява осъществяване на друг придобивен способ. По делото не е установено Д. Д. да е упражнявала явно, необезпокоявано и непрекъснато самостоятелна фактическа власт върху съсобствената постройка,противопоставяйки при това на останалите съсобственици намерението си да владее вещта изцяло като своя,поради което не може да се приеме,че е придобила по давност правото на собственост. Само по себе си пък съставянето на констативен нотариален акт не прави ползващото се от него лице собственик на вещта,ако основанието,чието удостоверяване се твърди да е било извършено с представените при съставянето на акта писмени доказателства не се е осъществило. В случая,както вече беше отбелязано,по делото не е установено Д. Д. да е придобила правото на собственост върху сградата като построена въз основа на надлежно учредено право на строеж, поради което съставеният по реда на чл.483,ал.1 ГПК/отм./ нотариален акт следва да бъде отменен.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество,като предявеният от Д. Д. Д. иск за признаване за установено по реда на чл.124,ал.1 ГПК,че Д. Д. Б. не е собственик на едноетажна жилищна сграда /пристройка към съществуваща сграда/,със застроена площ от 49кв.м.,състояща се от две стаи,дневна, кухня и санитарен възел,построена в имот с идентификатор №* по кадастралната карта на [населено място],самата пристройка с идентификатор №* бъде уважен и бъде отменен съставеният на 11.10.2007г. констативен н.а.№*,том *,н.д.№*/2007г.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на Д. Д. Д. следва да бъде присъдена сумата 1033.57лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Добричкия окръжен съд, постановено на 10.11.2011г. по гр.д.№ 637/2011г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Д. Д.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] против Д. Д. Б.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] по реда на чл.124,ал.1 ГПК иск,че Д. Д. Б. не е собственик на едноетажна сграда /пристройка към съществуваща сграда/ със застроена площ от 49кв.м.,състояща се от две стаи,дневна,кухня и санитарен възел,с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], построена в имот с идентификатор №* по кадастралната карта на [населено място].
ОТМЕНЯ по реда на чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №*,том *,рег.№/*, н.д.№*/2007г.,съставен на 11.10.2007г. от нотариус с район на действие района на Балчишкия районен съд,вписан в регистъра на нотариалната камара на Р.България под №109,който нотариален акт е вписан под №*,том *дело №*/2007г. от Службата по вписванията-гр.Б..
ОСЪЖДА Д. Д. Б. на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на Д. Д. Д. сумата 1033.57лв./ хиляда тридесет и три лева и 57ст./,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|