Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр. София, 22.04.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 април, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 389/2014 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. М. Т. М. от гр.Пл., чрез неговия защитник – адвокат И. Ш., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 478/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяна на решението и оправдаване не на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 2/27.01.2014 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е потвърдил присъда № 112/04.11.2013 г., постановена по нохд № 1023/2013 г., на Пловдивския окръжен съд, с която подс. М. Т. М., е бил признат за виновен в извършено на 15.04.2013 г., в гр.Пл., престъпление по чл. 301, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК осъден на две години лишаване от свобода, условно на основание чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години, глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 8 НК – да участва като член или председател на комисии пред ТЕЛК или НЕЛК, за срок от три години и присъдени направените разноски. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдението за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК направените изводи, че подс. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е бил осъден, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните гласни доказателства – частично от обясненията на подс. М., кредитираните показания на свидетелите И., И., Т., Г., В., Ш., Т., П., Д., Д., Д.-Д. и Т.-Я., от приложените писмени доказателства, включително протоколи за обиск и оглед, за очни ставки, от експертното заключение. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на извършеното деяние, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, на които се е позовал въззивника, е мотивирал обоснован извод защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения в мотивите си на кои се дава вяра и защо, кои не кредитира и на кои се гради направения извод за вината на подс. М. М.. При така установените факти и обстоятелства и от предходния съд, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни. Второинстанционният съд в мотивите си е обсъдил направените възражения и в тази връзка е изложил убедителни съображения, защо не ги възприема. Правилно е било прието, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, поради което законосъобразно е бил осъден. Не може да бъде направен друг извод, освен този, че подс. М. е извършил инкриминираното деяние, квалифицирано по чл. 301, ал. 1 НК. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивния съд, относно потвърждаване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. По обвинението срещу подс. М., е законосъобразен изведения след преценката на доказателствата извод, че извършеното съставлява престъпление по чл. 301, ал. 1 НК, съставомерно от обективна и субективна страна. По безспорен начин е установено, че подсъдимият в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а” НК – лекар – ортопед, член на комисия по ТЕЛК, е поискал и приел дар – парична сума в размер на 300 лв., от Х. Г. И., която не му се следва, за да извърши действия по-служба – да му бъде признат процент нетрудоспособност, като по този начин е осъществил състава на посоченото престъпление. В тази връзка е законосъобразен извода на апелативния съд, че е налице длъжностно качество по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „А” НК, позовавайки се на постоянната съдебна практика, в която са изложени подробни съображения в подкрепа на тази теза. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. М., е осъществил състава на престъплението по чл. 301, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на решението и оправдаване то му. Посочените в касационната жалба възражения по този довод, свързани с предмета на доказване в процеса, са идентични с поддържаните и пред въззивният съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е изложил подробни съображения защо ги отхвърля. Точен е направеният извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин и че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на установените и приети данни по делото, споделят се от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този касационен довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При това инстанцията не се възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. М., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на посоченото деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, във връзка със предмета на доказване в процеса, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа да ги приеме . Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положения, че този съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството, при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и неговата защита. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са подробни съображения в тази връзка и са били обсъдени направените възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност, за устно изложение по направените доводи. Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията на касатора е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена, като опровергана от другите събрани доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 55 и 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, тяхната достоверност относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. Въззивната инстанция е приела за установена по съществото на делото фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на първоинстанционния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, този съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на присъдата. Не е негово задължение подробно да анализира доказателствата, събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Посочените във касационната жалба конкретни възражения във връзка с този довод – относно записите на камерите за наблюдение, относно качеството му на длъжностно лице, относно разпита на св. Т., относно наличието на обективната и субективна страна на деянието, са били обект на внимание от въззивния съд. Видно от изложените мотиви – стр. 3 - 5, те са били задълбочено обсъдени и изложени убедителни съображения защо не се възприемат като достоверни. Тези изводи се кредитират изцяло и от настоящата инстанция, поради което, липсва допуснато съществено процесуално нарушение. Право на тази инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства. Видно от определения, от 10.12.2013 г. и 16.01.2014 г., въззивният съд е обсъдил направените искания и отказвайки допускането им не е нарушил процесуалните правила. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото на преценка, кога и в какви случаи да се допускат такива. В случая, позовавайки се на събраните доказателства е приел, че исканите не са от значение за правилното решаване на делото, тъй като обстоятелствата са изяснени. Затова, като не е уважил направените искания, Пловдивският апелативен съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция счита, че не е налице нито от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт, поради което жалбата и в тази си част се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2/27.01.2014 г., постановено по внохд № 478/2013 г., на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател : Членове: