7 РЕШЕНИЕ № 172 София, 16.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1203/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№СО-05-01-1947/26.3.2012 г., подадена от адв. Е. Х. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Е. Н. К. от [населено място], против въззивно решение №20/28.02.2012 г. по гр.д.№392/2011 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о. С обжалваното решение е отменено решение №288/20.7.2011 г. по гр.д.№5026/2010 г. по описа на Сливенския районен съд, VІ-ти граждански състав и вместо него е постановена отмяна на дарение, удостоверено с нот.акт № **, том *, дело №19/199* г., вписан с вх.рег.№14/06.01.199* г. по описа на нотариус Е. Ш. при Районен съд – Сливен, с което С. П. Д. дарява на племенницата си Е. Н. К. следния недвижим имот: 2/5 идеални части от имот пл.№№****,**** в кв.** по плана на [населено място], кв.К., целият с площ от 273 кв.м., при граници: имот пл.№***, имот пл.№**** и улица, ведно с двете западни стаи от жилищната сграда и навеса до тях, обособени в самостоятелен жилищен обект. Въззивната инстанция е приела, че отмяната на дарение може да се поиска при наличието на следните кумулативно съществуващи предпоставки – валиден договор за дарение между страните по делото, трайна нужда от издръжка от страна на ищеца – дарител, покана до ответника – дарен, да дава издръжка и отказ на надарения да дава такава. Прието е също така, че по делото действително не са представени убедителни доказателства, от които да се докаже по категоричен начин извод, че дарителката е отправила надлежна покана от надарената да й заплаща издръжка, поради което, че исковата молба играе такава роля от датата на същата се явява релевантния начален момент, от които ще се преценява нуждата на дарителя от издръжка и поведението на дареното лице. Посочено е, че поканата определя и размера на задължението за издръжка, като в конкретния случай тя е обща, а не конкретна, което предполага да се анализира необходимостта от издръжка на дарителката като цяло с оглед всичките й нужди. По-нататък в мотивите си въззивната инстанция е стигнала до извод, че нуждата от издръжка следва да се преценява съобразно конкретните нужди на лицето, след обсъждане на всички доказателства относно неговите месечни доходи и месечните разходи. Прието е също така, че размерът и периодът на издръжката зависят от трайността на нуждата и размера на подареното . По отношение наличието и на тази предпоставка окръжният съд е стигнал до извод, че първата инстанция не е обсъдила представените по делото медицински документи, от които се установява какво е здравословното състояние на дарителката и предписаното й в тази връзка ежемесечно медикаментозно лечение. От назначените и приети във въззивното производство медицинска и икономическа експертизи съдът е приел, че същите изясняват в пълен обем релевантните за делото обстоятелства, а именно че дарителката е имала трайна нужда от допълнителна издръжка от около 100 лева, за осигуряване на един минимум, предвид нейното здравословно състояние и обичайна социална среда. Освен това този извод е подкрепен и с данните от показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на това крайният извод е, че задължението се е трансформирало от морално в правно, за даване на издръжка и недаването й от надарения на дарителя е проява на непризнателност, тъй като поставя дарителя в беда и предпоставя отмяна на дарението и принудително връщане на дареното с цел удовлетворяване нуждите на дарителя. В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. “Как следва да се определени нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл.227 ГПК ?“, и 2. “Следва ли да се приеме за отказ от страна на надарения да дава издръжка, ако за покана се приеме исковата молба, ако в нея липсва искане за конкретна сума и необходимата издръжка е определена от експертиза пред въззивния съд в последното съдебно заседание преди постановяване на решението ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси намира следното: По първия от поставените въпроси, а именно - “Как следва да се определени нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл.227 ГПК ?“, е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №473/20.01.2012 г. по гр.д.№263/2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което е даден отговор в два аспекта на посочения въпрос, а именно “Към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД ?”. В посоченото решение е прието, че “Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото, като е възможно дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Силата на присъдено нещо се формира към датата на устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, съответно към датата на приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г. Поради това, съдът в съответствие с чл. 188, ал. 3 ГПК от 1952 г., отм. /чл. 235, ал. 3 ГПК от 2007 г./ е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. Важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, л. „в” ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.”. На вторият от поставените въпроси, а именно - “Следва ли да се приеме за отказ от страна на надарения да дава издръжка, ако за покана се приеме исковата молба, ако в нея липсва искане за конкретна сума и необходимата издръжка е определена от експертиза пред въззивния съд в последното съдебно заседание преди постановяване на решението ?”, следва да се отговори на първо място с оглед цялостното поведение на ответника по иска с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД по делото пред двете инстанции по същество и като се вземе предвид изложеното в исковата молба, поведението на страните в процеса и ангажираните по делото доказателства. При очертани от ищеца обстоятелства в исковата молба, която служи за покана, от съществено значение е поведението на ответника – дали той заявява желание да дава издръжка на дарителя си или не. Когато до този момент дарителя не е поканил надарения по смисъла на чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, то задължението за даване на издръжка дарителя или допълване на издръжката му, възниква именно от момента на получаване на исковата молба. Когато надареният не изяви воля за даване издръжка на дарителя, то следва да се приеме, че е налице отказ за даването й по смисъла на горепосочената разпоредба. Относно искането на конкретна сума следва да се посочи, че такава не е необходимо да бъде заявена. С оглед твърденията в исковата молба и нейните уточнения следва издръжката да бъде определяема, за да бъде редовна исковата молба. Няма никаква пречка размерът на издръжката да бъде определен от експертиза пред въззивния съд. До този извод може да се достигне с оглед изложеното в отговора на първия въпрос. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяващи се в нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда се довод, че незаконосъобразно въззивната инстанция е стигнала до извод за наличие на нужда у ищцата от допълнителни парични средства само въз основа на приетата от съда съдебно-икономическа експертиза. Сочи се, че нуждите на едно лице следва да се преценяват конкретно, а не средностатически, както е сторил окръжният съд, като е игнориран факта, че е продаден апартамент, за който тя е получила 6600 лева, и които пари не е установено за какво са изхарчени в пълния им обем. За необоснован се сочи изводът,че отказът на ищцата от получаване на наем от процесното жилище е обусловен от нуждата за поддържането му и не е отчетена нуждата на дарителката да допълни доходите си чрез получаване на наем от този имот. Като нарушение на съдопроизводствените правила се сочи отказът на дарителката да получава издръжка при искане отстрана на надарената да бъде уточнен размера на търсената издръжка. Поради това касационната жалбоподателка твърди, че въззивната инстанция се е позовала формално на конкретни решения на ВКС, без да обсъди задълбочено събраните по делото доказателства. Като нарушение на съдопроизводствените правила се сочи необсъждането от страна на съда на показанията на свидетелите К. и Д. относно отказа на ищцата да получи парични средства от тях. Досежно нуждата на дарителката в касационната жалба се навеждат оплаквания, че съдът не е обсъдил всички обстоятелства, които определят доходите, получавани от дарителката и които е могла да получава, както и необходимите й разходи. С оглед изложеното се застъпва становище, че дарителката не е доказала наличието на трайна нужда от издръжка, с оглед установените по делото факти. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответницата по касация С.П. Д., посредством процесуалния си представител – адв.А. С., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответницата по касация, и на основание чл.290 ГПК, намира следното: Решението на Сливенския окръжен съд е неправилно. Ищцата не е доказала една от предпоставките, въз основа на които следва да бъде уважена претенцията по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, а именно наличието на трайна нужда от издръжка от страна на дарителя. Ангажираните по спора доказателства установяват, че следствие на извършената продажба на апартамента си ищцата е получила сумата 6600 лева, за която не е доказано, че е употребена от същата в пълен обем за издръжката й. От данните, установени от разпита на свидетелката В. се установява, че само част от посочената сума/не по-голяма половината/ е била употребена за издръжката й. Освен това, при безспорно установени наемни отношения между дарителката и свидетелката В., в тежест на първата е била да докаже получаването или неполучаването суми във връзка с това правоотношение, както и евентуалното им компенсиране с извършени от наемателката подобрения. Такива доказателства не са ангажирани по делото, а в тежест на дарителката е било да докаже по несъмнен и категоричен начин тези обстоятелства, въз основа на което да се установи наличието на трайна нужда от издръжка или допълване на същата. Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е неоснователен, без да се разглежда наличието на останалите предпоставки за уважаване на претенцията. Като не е съобразил това Сливенският окръжен съд е поставил неправилно решение, което следва да бъде отменено и предявеният иск отхвърлен. С оглед изхода от спора ответницата по касация – ищца, следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски за трите инстанции в размер на 600/шестстотин/ лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №20/28.02.2012 г. по гр.д.№392/2011 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Сл П. Д., ЕГН –[ЕИК], от [населено място],[жк], блок , вх., ап., против Е. Н. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок , вх., ап., иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, за отмяна на дарението, извършено с договор за дарение от 06.01.1996 г., извършено с нотариален акт ***, т.*, дело №19/199* г., вписан с вх. рег.№** от 06.01.199* г. на нотариус при Районен съд – Сливен. ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН –[ЕИК], от [населено място],[жк], блок **, вх.*, ап.*, да заплати на Е. Н. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок *, вх.*, ап.**, деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: