Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-неистинност на свидетелски показания


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

СОФИЯ, 30.07.2013 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2737/2013 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба, подадена от И. Г. В. чрез неговия пълномощник адв. Б. Г., за отмяна на влязлото в сила решение от 01.11.2010 г. по г.д. № 44805/2008 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на четири магазина. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1и 2 ГПК, като твърди, че след влизане на решението в сила, се е снабдил с писмени доказателства, които не са били известни на съда при постановяване на решението, но които са от съществено значение за изхода на спора.
Ответницата по молбата за отмяна М. С. В. в изразява становище, че молбата е недопустима, евентуално - неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № ІІ-142 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 44805/2008 г. на Софийски районен съд, поправено с решение от 24.02.2011 по същото дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между И. Г. В. и М. С. В. при равни права на подробно описаните в диспозитива на съдебното решение недвижими имоти / 5 магазина/, находящи се в масивната сграда, построена в УПИ ... в кв. 142, м. ”Зона Б2” по регулационния план на [населено място], и е отхвърлен искът за делба на други три магазина, находящи се в същата сграда, а именно: магазин № 2 с площ 58.70 кв.м, находящ се в партерния етаж, обозначен на одобрения инвестиционен проект от 28.06.2004 г. като новообразуван магазин № 2 от входа на юг, състоящ се от едно търговско помещение; магазин № 3 с площ 42 кв.м, находящ се на партерния етаж, обозначен в съшия инвестиционен проект като новообразуван магазин № 1 от входа на юг, състоящ се от едно търговско помещение и едно сервизно помещение; магазин № 4 с площ 87.30 кв.м, находящ се на сутеренния етаж, обозначен на инвестиционния проект като новообразуван магазини № 3 с площ от 41.70 кв.м и магазин № 4 с площ от 45.60 кв.м, състоящ се от едно търговско и едно сервизно помещение.
С решение № 4146 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 1080/2011 г. на Софийски градски съд първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната му пред въззивната инстанция част, с която искът за делба е бил отхвърлен. Това решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че предмет на подадената от И. В. молба за отмяна е въззивното решение, постановено от Софийски градски съд.
За да постанови това решение съдът е препратил на основание чл. 272 ГПК към изложените от първоинстанционния съд мотиви, с които е прието, че общата на страните наследодателка Т. С. П. е била собственик на дворно място, съставляващо понастоящем УПИ ... в кв. 142 по плана на [населено място], м. “Зона Б-2”, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда. Впоследствие наследодателката им придобила по приращение на основание чл. 92 ЗС и изградената в същото дворно място масивна сграда с временен статут по чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./, построена въз основа на одобрен на 16.03.1995 г. архитектурен проект и разрешение за строеж № 198 от 12.04.1995 г. Сградата е включвала 7 магазина и покрита тераса – ресторант над тях откъм [улица]. Единият от тези магазини - с площ 15.30 кв.м, е бил разположен южно от централния вход на сградата откъм [улица], а останалите шест - северно от входа.
След смъртта на Т. П. през 2003 г. дворното място и сградите в него били наследени от синовете й - И. В. и С. В., наследодател на ответницата М. В..
С нотариален акт № 99, т.І1, дело № 85/19.07.2004 г. на нотариус Н. Д. , с рег. № 329 по регистъра на нотариалната камара, И. Г. В. съучредил на своя брат С. Г. В., а последният си запазил безсрочно вещно право на строеж върху съсобственото им дворно място, за изграждане на всички обекти в предстоящите за застрояване пристройка и надстройка към съществуващите магазини в дворното място откъм [улица], масивна сграда, с частичен сутерен, партер, три жилищни етажа и тавански етаж, касаеща “първи етап на строителството в имота”, индивидуализиран с инвестиционен технически проект, одобрен от Главния архитект на СО “В.” към 28.04.2004 г., които обекти са конкретизирани и идентифицирани в посочения архитектурен проект като четири магазина, два от които на сутерена и два на партера на сградата, три апартамента , съответно на първия, втория и третия жилищни етажи, както и пет броя ателиета, две по две от които са разположени на първия и втория жилищни етажи, а останалото - на третия жилищен етаж, като са се съгласили, че обектите, обхващащи “Първия етап от строителството” след построяването им стават автоматично индивидуална собственост на С. В.. В същия нотариален акт е посочено, че С. Г. В. съучредява на своя брат И. В. безсрочно вещно право на строеж върху съсобственото на страните дворно място за изграждане на всички обекти в предвидената за застрояване върху съществуващите магазини в имота, между улиците “ Св. Св. К. и М.” и [улица]сграда с характер на надстройка над тези магазини, съответно съставляващи “Втори етап на строителството”, индивидуализирани само с инвестиционен идеен проект, съгласуван към 05.02.2004 г. от СО, район “В.”.
При изповядане на сделката И. В. е бил представляван от своя брат С. В. въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписите от 29.06.2004 г. С това пълномощно И. В. упълномощил С. В. да го представлява при извършване на всички действия, свързани с взаимното съучредяване на право на строеж върху съсобствения им имот, като упълномошеният учреди от името на упълномощителя и запази за себе си право на строеж за изграждане на обектите с характер на надстройка и пристройка към магазините, находящи се в южната част на дворното място откъм [улица]според предвижданията на одобрен към 26.06.2004 г. от СО, район “В.” инвестиционен технически работен проект за пристройка и надстройка – първи етап, върху съществуващите магазини.
Съдът е намерил за неоснователно възражението на ищеца, че правото на строеж за тези магазини не е било надлежно учредено, тъй като договорът бил сключен извън обема на учредената от него в полза на С. В. представителна власт. Приел е, че действително, съобразно даденото пълномощно, правото на строеж на С. В. е следвало да бъде учредено според предвижданията на инвестиционен технически и работен архитектурен проект, одобрен към 26.04.2004 г., докато в нотариалния акт е посочен инвестиционен проект, одобрен на 28.04.2004 г., но е намерил, че в пълномощното е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като по делото е безспорно установено, че единственият одобрен инвестиционен проект е от 28.04.2004 г. и няма друг одобрен инвестиционен проект. Преценил е като неоснователно и възражението на ищеца, че трите южни магазина фактически са съществували към момента на сключване на договора за отстъпване на право на строеж и че на същите е била извършена само реконструкция, а не пристройка и надстройка, каквато е била договорена. При формиране на този извод съдът се е позовал на показанията на разпитаната по делото като свидетел арх. Д., изготвила одобрения инвестиционен проект, която е посочила, че проектът не е предвиждал реконструкция, а пристрояване към съществуващите магазини, което да се извърши на мястото на съществуващите ламаринени бараки.
В обобщение е направен извод, че правото на строеж в полза на С. В. е било надлежно учредено, поради което и процесните три южни магазина с построяването им са станали негова собственост, а не са съсобствени и поради това не подлежат на делба.
В настоящото производство молителят представя Скица № 205 от 09.05.1997 г. и Скица № 253 от 14.06.1994 г., издадени от СО, район “В.”, разрешение за строеж № 121 от 22.07.2004 г. , издадено от гл. архитект на район “В.”, скица № 92 от 18.11.1991 г. за проучване и проектиране на ЧИ на ЗРП и КЗСП, удостоверение № СА- 94-Н-320 от 01.10.2012 г. на СО, район “В.”, към което е приложена схема на обект - жилищна сграда с магазини, кв. 142, УПИ..., м. ”Зона Б-2”. Счита, че същите доказват съществуването на трите южни магазина при строежа на етап първи, както и фактът, че същите са били разрушени, т.е. че проектът за пристройка и надстройка не е бил осъществен като такъв, като по този начин се опровергават показанията на св. Д..
Тези доказателства нямат характер на новооткрити по смисъла на чл. 303, ал.1 ГПК. Представените скици № 205 от 09.05.1997 г. и скица № 92 от 18.11.1991 г. са издадени преди предявяване на иска за делба и при проявена процесуална активност при водене на делото са могли да бъдат представени от молителя още при разглеждане на делото в първата инстанция. Отделно от това, както тези две скици, така и другите представени писмени доказателства не установяват факти, от значение за изхода на спора. По делото не е било спорно, че от двете страни на входа на съществуващата сграда, откъм [улица]и откъм [улица], въз основа на разрешение за строеж, издадено на 12.94.1995 г., са били изградени магазини, разрешени като временно строителство на основание чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./, както и относно техния брой. Спорните въпроси са били относно това дали изградените въз основа на издаденото през 1995 г. разрешение за строеж магазини в южната част на сградата откъм [улица]са били съборени при осъществяване на т. нар. “първи етап на строителството” и на тяхно място е извършено предвиденото надстрояване и пристрояване, т.е. дали магазини №№ 2,3 и 4, разположени южно от входа на сградата на [улица], са новопостроени или са идентични със съществуващите преди преустройството. Вторият спорен въпрос е бил дали съществува инвестиционен технически проект за пристройка и надстройка в УПИ ...., одобрен на 26.06.2004 г., а оттук - дали при сключване на договора за съучредяване на право на строеж върху съсобствен недвижим, С. В. е действал извън обема на учредената му от И. В. представителна власт, доколкото договорът препраща към изграждането на пристройка и надстройка - І етап на строителството, индивидуализиран с инвестиционен проект, одобрен на 28.06.2004 г., а в пълномощното от 29.06.2004 г. е посочен ивестиционен проект, одобрен на 26.06.2004 г. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не установяват обстоятелства, различни от приетите от въззивния съд както относно фактическото състояние в имота преди започване на строителството през 2004 г., така и относно обема на представителната власт на С. В., поради което не може да се приеме, че същите имат съществено значение за изхода на делото.
По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение.
В съдебно заседание пълномощникът на молителя е заявил, че поддържа молбата за отмяна и на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, доколкото в нея се твърди, че въззивното решение е основано на неистинските показания на св. Д.. Към молбата за отмяна обаче не са представени доказателства неистинността на показанията на тази свидетелка да е била установена по надлежния съдебен ред, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Субективното становище на молителя, че показанията на свидетелката са неистински, не може да обоснове отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание.
В обобщение, молбата на И. Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 4146 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 1080/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-142 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 44805/2008 г. на Софийски районен съд, поправено с решение от 24.02.2011 г. по същото дело, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и 2 ГПК на влязлото в сила решение № 4146 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 1080/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-142 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 44805/2008 г. на Софийски районен съд, поправено с решение от 24.02.2011 г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: