Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства * правомощия на въззивната инстанция * нередовност на исковата молба


Р Е Ш Е Н И Е

№ 834

София, 21.12.2010 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:

Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.

при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 1320 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. У. К. от с.Юруково, община Я., срещу решение №763а от 21.04.2009г. по гр.д.№925/08г. на Благоевградския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа оплакване за материална незаконосъобразност на въззивното решение - касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК.
Ответниците в производството - общинска служба по земеделие гр.Б. и община Б. не вземат становище по жалбата.
С определение №1374 от 21.12.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за допустимите доказателства за уважаване на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ след изменението на текста с ДВ бр.13/2007г.
За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд е оставил в сила решение №455/10.03.08г. по гр.д.№383/07г. на Разложкия районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от М. У. К. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ – за признаване за установено правото му да си възстанови по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху множество земеделски земи, находящи се в землището на гр.Белица.
Въззивният съд е приел, че с изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/07г./ са въведени ограничения в кръга на доказателствата, с които може да се установи правото на собственост върху притежаваните към момента на колективизацията земеделски земи. Правото на собственост не може да се доказва с писмени декларации и/или свидетелски показания. В това производство собствеността може да се установява само с такива писмени доказателства, които по начало са годни да сторят това – нотариални актове, протоколи за делба, постановления за възлагане на имот при публична продан, актове за оземляване и др. Представената по делото декларация от 1949г. за притежавани непокрити земеделски земи не е от категорията на изброените доказателства и затова с нея не може да се докаже правото на собственост на наследодателя.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, междувременно са постановени множество решения на тричленни състави на ВКС по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по гр.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В тях най-общо се приема, че след изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./, собствеността в това производство не може да се установявява със свидетелски показания. Допустимите писмени доказателства обаче са не само тези, с които пряко се установява правото на собственост – нотариални актове, делбени протоколи, протоколи за оземляване и др., но и такива, които имат косвено значение, примерно изброени в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ – протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване и др. Приема се, че писмените декларации, подавани преди и по повод обобществяването на земеделските земи във връзка с изпълнение на задължение за декларирането им по Наредбата-закон за поземления данък от 1935г., на Указ №573/01.06.1949г. за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти и др., представляват годни писмени доказателства, които могат да установят правото на собственост в производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. В този смисъл са решения №487 от 01.10.2009г. по гр.д.№37/09г. на ІІ ГО; №71 от 26.04.10г. по гр.д.№699/09г. на І ГО; №223/10.05.10г. по гр.д.№205/09г. на ІІ ГО; №330 от 26.04.2010г. по гр.д.№952/09г. на І ГО, №249 от 13.07.2010г. по гр.д.№559/09г. на І ГО и др. Изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ от 2007г. изключва от кръга на писмените доказателства само тези декларации, които заявителите подават при възстановяване на собствеността, но не и посочените по-горе в решението декларации, които бившите собственици са подавали преди обобществяването на земите.
По съществото на правния спор:
В настоящия случай ищецът е подал исковата молба по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ на 05.03.2007г., преди изтичане на преклузивния срок по §22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/200г./. По делото е представено и удостоверение, че процесните имоти не са заявени за възстановяване пред общинската служба по земеделие в законния срок, което е предпоставка за предявяването на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. За доказване на предявения иск е представена декларация на У. А. К. от 25.06.1949г. пред държавната планова комисия, в която той е декларирал притежаваните земеделски земи. Тази декларация, съгласно приетото в настоящото решение, е годно доказателствено средство в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и следва да се обсъди от въззивния съд, след остстраняване недостатъците на исковата молба.
Част от описаните в декларацията земи съвпадат по площ и местност с тези, които са заявени в исковата молба. Налице са обаче и редица несъответствия, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд по реда на чл.100, ал.1 от ГПК /отм./. Така например в декларацията е описана нива в “Б. планина” с площ от 0,5 дка, а в исковата молба се сочи нива в “Б. падина” с площ от 1 декар. Декларирана е нива от 0,300 дка в местността “Колибище”, а се търси нива от 1,300 дка в същата местност. Следва да се дадат указания на ищеца да уточни твърденията си, като конкретизира кои от заявените в исковата молба земеделски земи се претендират въз основа на представената декларация и ако има несъответствия по площ и местност – на какво се дължат те, конкретно за всеки един имот. Следва да се уточнят и твърденията по отношение на онези земи, които според удостоверението на общинската служба по земеделие са застроени с къщи и стопански сгради – ищецът следва да посочи дали тези земи са в регулационния план на населеното място, кога са включени в плана, има ли други документи, съдържащи данни за тяхната собственост, тъй като те не са декларирани от наследодателя в представената декларация. Произнасянето по нередовна искова молба в случая е довело до постановяване на недопустимо решение на въззивния съд, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане по същество от друг състав, след изпълнение на процедурата по чл.100, ал.1 от ГПК /отм./.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №763а от 21.04.2009г. по гр.д.№925/08г. на Благоевградския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: