Р Е Ш Е Н И Е № 475 гр. София, 12 ноември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1649/ 2013 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. З., подадена чрез упълномощения му защитник срещу въззивна присъда от 05.06.2013г. на Софийски градски съд, по внохд №1360/13г. Депозираната жалба обективира недоволство от постановения съдебен акт, изразено чрез волеизявление за налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, без да се визират конкретни форми на тяхното проявление и да се предлагат подкрепящи ги съображения. В допълнение към касационната жалба и в писмени бележки, представени от подсъдимото лице и от неговия процесуален представител се аргументират допуснати съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон, и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на релевираните оплаквания бланкетно се излагат възражения за недоказаност на повдигнатото срещу З. З. обвинение, базиращо се на предположения и подробно се развиват доводи за престъпната несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.339, ал.1 от НК, предпоставена от характеристиките на предмета на неправомерното посегателство и от липсата на виновно поведение на съпричастното лице. Аргументира се теза, че дори да се приеме, че процесното устройство е огнестрелно оръжие и подсъдимият З. е съзнавал тези му качества, то инкриминираното деяние е извършено при условията на неизбежна отбрана и сочи на малозначителност - институти, изключващи обществената опасност. Декларира се и прекомерна строгост при отмерване на санкцията по вид и размер - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на чл.66 от НК. В съдебно заседание на 07.11.2013г. З. З. и неговият договорен адвокат поддържат жалбата ведно с допълненията към нея, и при условията на алтернативност пледират за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т. т.2 - 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимото лице или връщане на делото за ново разглеждане, съответно чрез неговата ревизия в санкционната му част. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл.347НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 13.11.2012г., постановена по нохд №2762/2012г. Софийски районен съд е признал З. М. З. за невиновен в това, за времето от неустановена дата до 20.03.2011година, в [населено място], да е държал огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. С въззивен съдебен акт от 05.06.2013г., по внохд №1360/2013г., в инициирано по протест на прокурора производство, на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК, Софийски градски съд е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и ангажирал наказателна отговорност на подсъдимия, като го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок. Контролираният съд, по реда на Глава Двадесет и първа от НПК, е проверил изцяло правилноста на атакуваната присъда и след проведено допълнително съдебно следствие, последвано от прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото, е изградил своето вътрешно убеждение по относимите към обвинението факти. Компетентно съдебната инстанция е приела, че приобщените в хода на наказателното разследване доказателствени източници /обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на Н. З., Р. С., Л. Г., протоколи за оглед на местопроизшествие, за доброволно предаване и за освидетелстване от 20.03.2011г./ установяват по категоричен начин, че мотивиран от непрекъснатите незаконни посегателства спрямо притежавания от управляваното от него дружество „фирма” търговски обект - склад за строителни материали, находящ в [населено място], на 19.03.2011г. З. З. монтирал на вратата на складовото помещение самоделно устройство /един брой метален детайл с пружина и резбовано бутало в единия край с дължина 90 мм, със завързана корда в края на лоста на буталото, и един брой метална тръбичка с нарез в единия си край, с дължина 70 мм/, произвеждащо изстрел, като за боеприпаси използвал патрон хилти и сачми. Безспорно са доказани предхождащите и последващи очертаната проява действия на подсъдимия - прибиране на ключовете от имащия достъп до работния обект негов служител Л. Г., с цел осигуряване на безопасност; уведомяване на сина му Н. за взетите предпазни мерки и самонараняването на лицето при опита да демонтира атипичното оръжие на другия ден, след размисъл за възможните вредоносни последици. По сигнал за случилото се на 20.03.2011г., мястото е посетено от надлежните органи на реда, реализирали оглед по чл.155-156 от НПК, при който било намерено процесното изделие, с гилза с взривен капсул, като според компетентните мнения на изследвалите го вещи лица, изготвили назначените в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство балистични експертизи, то представлява саморъчно изработено цевно оръжие, годно да възпроизвежда изстрел с боеприпас, при стационарно ползване и в преносимо състояние /без да е закрепено неподвижно/. В коментирания смисъл, лишени от доказателствена опора в материалите по делото, са твърденията в жалбата на договорния адвокат на З. З. за необезпеченост на обвинителната теза, основаваща се единствено на установените чрез показанията на низходящия родственик на подсъдимия - Н. З. фактически данни и на събраните при неспазване на процедурата по чл.161 от НПК веществени доказателства. Разказът на свидетеля Н. З. е интерпретиран с юридически усет от въззивния съд, като при преценка на съдържанието му, характеризиращо се с житейска логика, достоверност и последователност, след съпоставка с всички гласни и писмени доказателствени средства, и съблюдавайки неговата родствена връзка и близки отношения с подсъдимото лице, е изведено заключение за доказателствената му стойност и сила. С проявен от въззивната инстанция професионализъм е интерпретиран и оспорваният протокол за оглед на местопроизшествие от 20.03.2011г., в частта с която е осъществена дейност по претърсване, при дерогиране изискванията на чл.161 от НПК и иззето монтираното на склада устройство, което в проведено от Софийски градски съд открито заседание на 05.06.2013г., е предявено по реда на чл.284 от НПК на процесуалните страни. Същият като негоден е изключен от доказателствената маса, без визираното обстоятелство да обосновава невъзможност за установяване на предмета на инкриминираното посегателство и да води до непълнота в доказателствата. Процесното саморъчно изработено изделие е подробно описано от подсъдимия З. и от разпитаните в качеството на свидетели поемни лица, и е обект на прецизен анализ в допуснатите и изслушани балистични експертизи, поради което не съществуват каквито и да било съмнения в идентичността му с инкриминираното по делото огнестрелно оръжие. В рамките на установената и обоснована от инкорпорирания доказателствен материал, фактология въззивният състав правилно е приел, че неправомерното поведение на З. З. субсумира обективните и субективни признаци на особената правна норма на чл.339, ал.1 от НК. През инкриминирания период подсъдимото лице е държало самоделно направено устройство - метални детайли с корда, които след съединяването им в съвкупност представляват огнестрелно оръжие, годно да възпроизведе изстрел с боеприпас съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ. Подсъдимият З. е упражнявал фактическа власт върху процесната вещ без изискуемото се от чл.41, ал.1 и чл.43, ал.1 от ППЗКВВООБ разрешение. Налице е и очертаната в закона форма на вина - пряк умисъл. В контекста на изложеното несъстоятелни са релевираните от защитата възражения за престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминирания акт, аргументирана с характеристиките на предмета на посегателство и с отсъстващо у З. З. знание за механизма на действие, предназначението и поразителните сили на използваното изделие. Обсъдените балистични експертни заключения, чрез използване на специални познания в областта на науката и техниката доказват, че инкриминираното самоделно /саморъчно изработено/ устройство е атипично огнестрелно оръжие, с възможности за възпроизвеждане на изстрел освен в случаите, когато е стационарно и трайно закрепено към определена повърхност, при преносимост и мобилност, което напълно удовлетворява лимитираните от нормата на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ предписания. Доказателственият материал, инкорпориран чрез обясненията на З. З. и свидетелските показания на Н. З. и Л. Г., безспорно установяват и формирани в съзнанието на подсъдимото лице представи за това, че държи инкриминираното огнестрелно оръжие, без разрешение, при налична яснота за механизма на монтираното устройство, начина му на действие и евентуални вреди при неговото използване. Образователният ценз, житейски опит и технически умения на подсъдимия З., обективирани в дадените обяснения; и заявеното от него пред съда за подбудите за монтиране на устройството, за предприетото от него спрямо работещите в обекта служители и за причините на последвалото демонтиране, ценени във взаимовръзка със съдържимите се в депозираното от свидетелите кореспондиращи факти, сочи на вина и опровергава лансираната версия на престъпна субективна несъставомерност. Вината като субективен елемент на престъплението е психическо състояние на дееца, отразяващо субективното му отношение към общественоопасния характер на посегателството и неговите последици. Доктрината и съдебната практика са категорични, че при решаване на въпросите за нейната същност и параметри, компетентният орган е длъжен да изхожда от конкретиката на инкриминираните обективни прояви, консумираща посочения престъпен състав; да отчете предшествуващото и последващо поведение на виновния, и направените от него волеизявления, очертаващи налично знание и формирани представи за неправомерния характер на извършеното, което контролираната инстанция е съобразила. Противоречат на буквата и духа на закона и доводите на процесуалния представител на З. З. за правоприлагане на нормата чл.12, ал.1 от НК, изключваща претендираната наказателна отговорност на подсъдимия. Институтът на неизбежната отбрана по чл.12, ал.1 от НК предполага непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето. При обективирана неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското разнообразие на хипотези може да бъде проявено по различен начин, както и при предизвикана повторно такава чрез обществено укоримо поведение спрямо нападателя, приложението му е юридически недопустимо. Във визираните случаи на предполагаемо, респективно прекратено нападение или на възобновено в резултат на противоправни действия на други лица, деянията на „нападнатите” могат да се квалифицират като извършени при мнима неизбежна отбрана, в състояние на силно раздразнение, или да се анализират в аспекта на реализирани реторсия, саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези, осъществени при законовата отбрана. Обстоятелства, покриващи лимитираните в разпоредбата чл.12 от НК императивни предпоставки не са доказани в рамките на разглежданото дело. В обхвата на възложените касационни правомощия, упражняването на които е детерминирано от визираните от процесуалните страни основания, настоящият съд счита, че фактическите констатации в атакувания въззивен акт, преценени при съблюдаване тежестта на инкриминираното посегателство и данните за личността на дееца налагат обаче правни изводи за формално установени обективни и субективни признаци на предвиденото в чл.339, ал.1 от НК престъпление, и обосновават правоприлагане на чл.9, ал.2 от НК. Логическото и систематично тълкуване на правната норма на чл.9, ал.2 от НК мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния, включително досежно общоопасните престъпления/Гл.единадесета, раздел І/ Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид деяния, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпления. Същата е и едно от съществените обстоятелства, които определят тежестта, вида, и размера на лимитираното наказание. Тези две характеристики на обществената опасност като основно качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл.339, ал.1 от НК и обективирани в предвидените от закона за същото, наказателни санкции. Степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпно посегателство е от значение обаче, за да се реши дали то /деянието/ е престъпление, или макар да е формално съставомерно, но неразкривайки /изключвайки/ висока степен на обществена опасност е малозначително, във визираните от закона форми. На подобни обстоятелства индицира настоящото дело. Характерът на непосредствения обект на посегателство и фактите, значими за конкретната възможност, която осъществената неправомерна дейност създава за определено засягане на охраняваните обществени отношения /продължителност на времето, през което самоделното устройство е било монтирано (един ден), място (на вратата на складово помещение в индустриалната зона на [населено място]), особености на предмета на посегателство и предприетите действия по демонтирането му с цел предотвратяване на непредвидими вреди/; коментирани на плоскостта на доказаните мотиви за инкриминирания акт /противодействие на непрекъснати кражби и незаконни посегателства срещу собствеността/; и анализирани във връзка с личностните данни за подсъдимия З. /67-годишен мъж, с висше образование, неосъждан, в тежко здравословно състояние (претърпял сърдечни операции и с имплантирани клапни протези), с безупречно процесуално поведение/, без да изключват обществената опасност, аргументират явна незначителност по чл.9, ал.2 от НК, пр.2 от НК. Инкриминираното от обвинителната власт деяние не демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност и не обосновава използване и приемливост на санкционните средства на наказателното право, поради което и то не следва да бъде определено като престъпно, с произтичащите от това последици, препятствуващи търсене и реализиране на наказателна отговорност на З. З.. По изложените съображения, ВКС счита, че в пределите на възложената му компетентност и упражнявайки правомощията си в настоящото съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимото лице, следва да отмени атакувания въззивен акт от 05.06.2013г., с който З. З. е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК, за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като го признае за невиновен и оправдае по повдигнатото срещу него обвинение. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.9, ал.2 от НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда от 05.06.2013г. на Софийски градски съд, постановена по внохд №1360/2013г., с която е ангажирана наказателната отговорност на З. З. за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, чрез държане на огнестрелно оръжие, като ПРИЗНАВА подсъдимия за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.