О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 209 гр.София, 21.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4526/ 2021 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 310/ 26.04.2022 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 260136 от 15.04.2021 г. по гр.д.№ 56/ 2021 г. и касаторът Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ е осъден да заплати на адвокат М. Т. Т. 3 397,50 лв адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. Ищците, чрез процесуалния им представител адвокат М. Т., са поискали изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Според тях дължимото възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ за касационната инстанция по всички искове възлиза на 4 965 лв. Затова молят да бъдат присъдени допълнително 1 567,50 лв разноски. Ответникът ДФЗ оспорва искането. Според него възнаграждението е определено точно съобразно нормата на чл.7 ал.2 т.5 вр. чл.9 ал.3 НМРАВ и поради това няма основания за присъждане на допълнителни суми. Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна. Основателно молителят поддържа, че на основание чл.2 ал.5 НМРАВ дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено съобразно вида и размера на всеки един от субективно съединените искове. Неоснователно обаче той счита, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи въз основа на уважения размер на исковете. То се определя според цената на предявения иск, а се присъжда съобразно постигнатия резултат. В случая от В. П. Л. и С. П. Л., чрез своята майка и законен представител В. П. Л., са предявени искове с цена 150 000 лв. За всеки от тях дължимото минимално възнаграждение за изготвяне на отговор срещу касационната жалба е 3 397,50 лв съгласно чл.7 ал.2 т.5 вр. чл.9 ал.3 НМРАВ лв, а пропорционално на уважената част /45 000 лв/ от исковете следва да се присъди 1 019,25 лв /30 %/. Цената на предявените от И. А. Л. и С. П. Л. е по 100 000 лв, минималното дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.5 вр. чл.9 ал.3 НМРАВ е 3 530 лв за всеки от тях, а следва да се присъди по 794,25 лв /30 %/. Общо дължимото възнаграждение за четирите иска възлиза на 3 627 лв /1019,25 + 1019,25 + 794,25 + 794,25 = 3 627/, присъдени са 3 397,50 лв, следва да се присъдят допълнително 229,50 лв. За разликата молбата е неоснователна. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И : ИЗМЕНЯ определение № 310/ 26.04.2022 г. по гр.д.№ 4526/ 2022 г. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, бул."Цар Борис ІІІ № 136, да заплати на адвокат М. Т. Т., [населено място], [улица], ет.2, допълнително 229,50 лв /двеста двадесет и девет лева, петдесет стотинки/ адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл.38 ал.2 ЗАдв и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част – за разликата до 1 567,50 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: