Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 60148
гр.София,11.01.2022 г.
в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 679 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дом Стара планина“ АД, с. Драгижево, общ.Л., срещу решение № 2639/29.11.2019г., постановено по т.д. № 1136/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 2410/18.12.2017г. по т.д. № 1427/2017г. на Софийски градски съд са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ поради противоречие с чл.59, ал.5 ЗБН: прихващане за сумата 348 000 лв., извършено от касатора с изявление с вх. № 9736/24.10.2014 г. и уточнено с изявление с вх. № 11579/11.11.2014 г., както и прихващане за сумата 20 099 лв., извършено с изявление с вх. № 9736/24.10.2014 г., по иск, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./ срещу „Дом Стара планина“ АД. С решението са оставени без разглеждане предявените от синдиците на „КТБ“ АД /н./ евентуални искове за обявяване за относително недействителни на същите прихващания на основание чл.59, ал.3 ЗБН.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага съображения, че приложимата норма на чл.59, ал.5 ЗБН е тази в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.98/2014г. Моли решението да се отмени и исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Ответникът - синдиците на „КТБ“ АД /н./ оспорва жалбата. Счита, че следва да се приложи нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакция от ДВ, бр.98/2014г., като в употребения термин „длъжник“ законодателят е визирал длъжниците на банката, а не банката в производство по несъстоятелност. Моли решението да се остави в сила или след отмяна делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуалните искове по чл.59, ал.3 ЗБН.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22.12.2009г. между „КТБ“ АД и „М И Б“ ООД, чийто правоприемник е касатора, е сключен договор за банков кредит. Договорът е изменян с няколко анекса и на 19.10.2012г. между страните е установено в анекс № 4, че дължимата главница е в размер на 630498 лв., която кредитополучателят е следвало да заплати до 20.06.2018г. На 03.01.2011г. между „КТБ“ АД и П. М. е сключен рамков договор за платежни услуги на потребители, а с анекс към него от 19.07.2012г. е открит безсрочен депозит. На 23.10.2014г. касаторът и П. М. са сключили договор за цесия, с който М. е прехвърлил свое вземане към банката в размер на 348000 лв. Цедентът е уведомил банката за прехвърленото вземане съгласно чл.99 ЗЗД на 24.10.2014г. На 03.02.2011г. между банката и Я. М. е сключен рамков договор за платежни услуги на потребители, а с анекс към него от същата дата е открит безсрочен депозит. На 23.10.2014г. касаторът и Я. М. са сключили договор за цесия, с който М. е прехвърлила свое вземане към банката в размер на 20200 лв. Цедентът е уведомил банката за прехвърленото вземане съгласно чл.99 ЗЗД на 24.10.2014г. С изявление вх.№ 9736/24.10.2014г. касаторът е направил пред банката прихващане чрез предсрочно частично погасяване на сумите от 348000 лв. и 20200 лв. за задължения по договора за кредит от 22.12.2009г. С уточнение вх.№ 11579/11.11.2014г. касаторът е посочил произхода на вземането от 348000 лв., предвид допусната техническа грешка в договора за цесия, която е била отстранена с анекс без дата.
Съставът на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че към момента на извършените прихващания е действала редакцията на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН преди изменението й с ДВ бр.98/28.11.2014г. С разпоредбата на Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/13.03.2018г. е въведено изменение, като е предвидено, че нормата на чл.59, ал.5 ЗБН се прилага от 20.06.2014г. Прието е, че единствено в правомощията на Конституционния съд е да се произнесе по противоконституционността на закон, както и че липсва оправомощаване на правораздавателните органи да не прилагат закон, който според тях противоречи на Конституцията. Според въззивния съд са налице предвидените в нормата на чл.59, ал.5 ЗБН предпоставки и искът за обявяване на относителна недействителност на прихващането е уважен.
С определение № 60448/12.07.2021г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за конституционносъобразността на материалноправна норма, на която е придадено обратно действие.
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато след постановяване на Решение № 8 от 27.05.2021г. по конст.д.№ 9/2020г., с което Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на Пар.5, ал.1-4; Пар.6, ал.1 и 2; Пар.7 и Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; чл.60а, ал.1 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2015г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; Пар.16 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г./ и чл.60б, ал.1, 2 и 3 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./.
Приложената от въззивния съд норма на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията й с изменението с Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН, според която „Член чл.59, ал.5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г.“, е обявена за противоконституционна. Съгласно Решение № 3 от 28.04.2020г. по конст.д.№ 5/2019г. на Конституционния съд на Република България по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.
В мотивите на решението по конст.д.№ 9/2020г. е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. В този смисъл преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му.
Следва да се посочи, че според тълкуването на Конституционния съд в решението по конст.д.№ 5/2019г. Конституцията предвижда, че съдията трябва да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на Конституцията, като същевременно субектите, оправомощени да поискат обявяване на закон за противоконституционен, са определени в нормата на чл. 150 от Конституцията. Съдилищата, извън ВКС и ВАС, не разполагат с правото да искат обявяване на противоконституционност на закон, поради което въззивният съд е приложил нормата в редакцията й, действаща към момента на постановяване на обжалваното решение.
По същество на касационната жалба:
Предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искове са основани на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1.след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2, т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.
В случая прихващанията са извършени с изявление от 24.10.2014г., т.е. при действието на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН /ДВ, бр.59 от 2006/, според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.
Разликата в различните редакции на нормата, освен въвеждането на ново основание за недействителност по т.2 на чл.59, ал.5 ЗБН от 2014г., е и в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за недействително: в редакцията от 2006г. това е само прихващане, извършено от „длъжника“, а в редакцията от 2014г. – „от кредитор или от банката“. Употребеното понятие „длъжника“ в редакцията от 2006г. индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По Закона за банковата несъстоятелност длъжник в несъстоятелност е винаги банка, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по ЗБН – кредитори и банка, като единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин банката е разграничена от прихващанията, извършени от кредиторите в ал.1 и ал.3 на чл.59 ЗБН. На следващо място, в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания всяко от лицата е едновременно кредитор (за активното вземане) и длъжник (за пасивното вземане). Следва да се съобрази и граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой „длъжник“- участник в производство, а от „длъжника“, който може да се разбира само като несъстоятелния длъжник, а именно банката.
По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че според редакцията, действаща към момента на атакуваните прихващания, прихващанията, извършени с изявление на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл.59, ал.5 ЗБН.
Редакцията на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г. за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от кредитор на банката е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила.
Иск за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде предявен след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но това обстоятелство не променя материалноправните предпоставки за недействителността. Възникването на процесуалната възможност за осъществяване на правото на иск не създава ново правно положение – промяна във фактическия състав на недействителността, който не е бил част от действащото право към момента на настъпване на последиците на прихващането.
По изложените съображения предявените искове са неоснователни, поради което въззивното решение следва да се отмени и искове по чл.59, ал.5 ЗБН да се отхвърлят. На основание чл.293, ал.3 във връзка с чл.271, ал.2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуалните искове, предявени на основание чл.59, ал.3 ЗБН. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2639/29.11.2019г., постановено по т.д. № 1136/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 2410/18.12.2017г. по т.д. № 1427/2017г. на Софийски градски съд са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ поради противоречие с чл.59, ал.5 ЗБН: прихващане за сумата 348 000 лв., извършено от „Дом Стара планина“ АД с изявление с вх. № 9736/24.10.2014 г. и уточнено с изявление с вх. № 11579/11.11.2014 г., както и прихващане за сумата 20 099 лв., извършено с изявление с вх. № 9736/24.10.2014 г., по иск, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./ срещу „Дом Стара планина“ АД, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, предявени от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./, против „Дом Стара планина“ АД, за обявяване за относително недействителни на: прихващане за сумата 348 000 лв., извършено от „Дом Стара планина“ АД с изявление с вх. № 9736/24.10.2014 г. и уточнено с изявление с вх. № 11579/11.11.2014 г., както и прихващане за сумата 20 099 лв., извършено с изявление с вх. № 9736/24.10.2014 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по евентуалните искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.