Р Е Ш Е Н И Е №.75 16.09.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 1150/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. Ф. срещу решение от 15.06.2011 г. по гр.д.№ 10006/2010 г. на Софийски градски съд. С последното е потвърдено решение от 29.04.2010 г. по гр.д.№ 48653/2009 г. на Софийски районен съд, 35 състав в частта, с която е отхвърлен частичния иск на касатора по чл.226 КЗ срещу ЗД [фирма] за заплащане на неимуществени вреди за разликата над сумата 10 000 лв. до заявения размер от 20 000 лв. В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, поради което се иска отмяната му като неправилно. Ответната страна ЗД [фирма] не е изразила становище по касационната жалба. С определение № 815 от 07.11.2012 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл..280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за доказано наличието на предизвикано на 08.04.2008 г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на което на 74 годишния към този момент пешеходец К. Ф., пресичал на зелен светлинен сигнал и на обозначено за пешеходци място пътното платно, са причинени множество телесни травми, по повод на които същият е претърпял и търпи значителни болки и страдания. Въз основа на заключенията на изслушаните и приети в хода на делото съдебно-медицински експертизи въззивният съд е установил продължителността на проведеното лечение, интензитета на претърпените от ищеца болки и неудобства, продължителността на лечебния и възстановителен периоди, възлизащи на повече от 5-6 месеца и в съответствие с тези данни е счел, че в случая сумата 10 000 лв. би била справедливо, по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, поради което е присъдил същата, отхвърляйки като неоснователна исковата претенция по чл.226 КЗ до пълния й размер от 20 000 лв. Касационната жалба е основателна. Решаващият състав освен че неправилно е очертал обема на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства - възрастта на касатора, трайното затруднение на движението на счупената му дясна предмишница и временното разстройство на здравето, причинено от травмата на главата със сътресение на мозъка, трайността на травматичните увреждания върху физиката и психиката на пострадалия, част от които ще го съпътстват през целия му живот, но и неточно е приложил въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, като е приел за относими към него обичайните размери, присъждани за аналогични по вид неимуществени вреди. Този извод не държи сметка за динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва надеждността й като критерий за справедливост. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал.3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. Изложеното дава основание да се приеме, че при наличие на законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", застрахователната сума по нея следва да се има предвид като един от критериите за решението на съда по приложението на чл.52 ЗЗД. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г., II т. о., към която настоящият състав изцяло се присъединява. В противоречие с нея при определяне на паричния еквивалент на търпените от ищците неимуществени вреди, въззивният съд не се е съобразил с установените в § 27, ал.2 от ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД необходимият паричният еквивалент на болките и страданията на ищеца, определен към момента на увреждането да възлиза на 20 000 лв. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в частта, с която предявеният иск по чл.226, ал.1 ГПК е отхвърлен за разликата над 10 000 лв., ВКС следва да се произнесе по същество, като същият се уважи в пълен размер. На основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски по делото съобразно представения списък по чл.80 ГПК в размер общо на 1 980 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 400.00 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 15.06.2011 г. по гр.д.№ 10006/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 29.04.2010 г. по гр.д.№ 48653/2009 г. на Софийски районен съд, 35 състав в частта , с която искът на К. С. Ф. по чл. 226, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ на К. С. Ф. още сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2008 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 1 980 лв. ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 400 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: