Р Е Ш Е Н И Е
№ 484
С о ф и я , 29 декември 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 д е к е м в р и 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1376/2014 година.
Касационното производство е инициирано от защитника на подсъдимия В. И. И. от С. адв.М.П. от САК, който с касационна жалба атакува решение № 213 от 12.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 368/2014 г. на Софийския апелативен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно за намаляване на размера на наложеното на подзащитния му наказание лишаване от свобода, позволяващ удовлетворяване и на претенцията им за отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият И., лично и чрез защитника си адв.Ив.А. от САК поддържа оплакванията в жалбата си и моли да бъде уважена по изложените в същата съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
След приключване на досъдебното производство № 1210/2012 г. по описа на 03 РУП при СДВР двукратно в Софийски градски съд е било внесено постигнато от прокурора и защитника на обв.В. Ив.И. адв.М.П. от САК споразумение за решаването му, с което обвиняемият е бил съгласен, но до преследвания със споразуменията резултат не се е стигнало поради отказа и на двата съдебни състава да го одобрят.
Така по НОХД № 4663/2013 г. на СГС съдът не се е съгласил с размера на наказанието лишаване от свобода – от 1 година и 6 месеца и с приложението на чл.66, ал.1 от НК, като е предложил на страните както завишаване на размера на наказанието, но наблягайки основно на неговото ефективно изтърпяване, с което обвиняемият И. и защитникът му не са се съгласили и след отказа на съда да одобри така внесеното споразумение, съдебното производство е било прекратено с определение от 22.10.2013 г., а делото върнато на прокурора за изпълнение на правомощията му по Глава осемнадесета от НПК.
Внесено повторно, споразумението се е различавало от първото по размера на санкцията – увеличено от 1 година и 6 месеца на 2 години лишаването от свобода, но отново с приложението на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години и размерът на глобата завишен от 3500 лв на 5 000 лв. Съдът по новообразуваното НОХД № 4985/2013 г. по описа на СГС отново не се е съгласил с обема на договорената наказателна отговорност на обвиняемия и главно с отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, като е предложил на страните промяната му, която обаче не е била постигната и с определение № 3477 от 11.11.2013 г. е отказал одобряване на предложеното от страните споразумение за решаване на делото, прекратил е съдебното производство и е върнал делото отново на прокурора за продължаване на процесуалните действия по него.
На 20.12.2013 г. от Софийска градска прокуратура е бил внесен срещу В. И. И. обвинителен акт, по който е било образувано НОХД № 5700/2013 г. в Софийски градски съд. След протекло по искане на защитника на подс.И. адв.М.П. от САК съкратено съдебно следствие по делото в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, с присъда от 30.01.2014 г. подсъдимият И. е бил признат за виновен в това на 07 и 08.05.2012 г. в С., при условията на продължавано престъпление, да е държал без надлежно разрешително с цел разпространение високорискови наркотични вещества – кокаин, амфетамини, марихуана на обща стойност 35 976,03 лв – големи размери и на основание чл.354а, ал.2, пр.1-во вр.ал.1, пр.4-то вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложено след съответното редуциране наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, от което на основание чл.59, ал.1 от НК е било приспаднато предварителното му задържане в периода от 07.05.2012 г. до 20.07.2012 г. Наложено му е и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 10 000 лева.
С присъдата е бил признат за невинен и оправдан с описаните в обвинителния акт деяния да е осъществил две отделни престъпления по чл.354а, ал.2, пр.1-во вр.ал.1, пр.4-то от НК.
Наркотичните вещества е постановено да бъдат отнети в полза на държавата, след което да бъдат унищожени.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски в размер на 910,06 лв на досъдебното производство и 45 лв пред първата инстанция.
С въззивна жалба от защитника на подс.И. адв.П. присъдата е била обжалвана с оплакване за явната несправедливост на наложеното му наказание както по размер, така и заради отказа на съда да приложи чл.66, ал.1 от НК, като в допълнението си към нея защитникът е развил и възражения за неправилност, а именно необосноваността й, в нарушение на „закона и морала”, съзирайки и съществени процесуални нарушения, но все в посока на оплакването им за явната несправедливост на ангажираната му наказателна отговорност с искане за изменяване на присъдата с намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода и отлагане на изпълнението му, алтернативно за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС поради „липса на мотиви по отношение на определения размер на наказанието”.
С обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение № 213 от 12.06.2014 г. по ВНОХД № 368/2014 г. Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като я е отменил в частта й относно признаването на подс.В. И. за виновен да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК и я е потвърдил в останалата част.
В касационната жалба на защитника на подсъдимия адв.П. са развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в диспозитива на обжалваното решение, изразяващи се в неговата неяснота, излизане извън рамките на предявеното му от прокурора обвинение, в нарушение на материалния закон, но като и въззивният съд да бил загърбил наличните относими към обема на дължимата се на подзащитния му санкция обстоятелства, която неоправдано била завишена, особено с отказа за налагане на „условно” наказание лишаване от свобода, позовавайки се и на доводи от въззивната му жалба, включително и за „необоснованост” и на решението на апелативния съд, като отправя искания както за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд, алтернативно за изменяване на решението с намаляване на размера на основно наложеното на подс.И. наказание лишаване от свобода и прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, отново с уговорката за бъдещо, но неизпълнено допълнение на жалбата на основание чл.351, ал.3 от НПК.
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение приема жалбата за подадена в установения от закона срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка, поради което за допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
При протеклото съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, след като е приел признанието на подс.И. да е подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства, градският съд е вложил в основата на възприетата фактическа обстановка описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, въз основа на които е приел за осъществено, но като продължавано престъпление, това по чл.354, ал.2 (заради големите размери на наркотичните вещества) вр.ал.1 от НК, оправдавайки го да е извършил две отделни престъпления по този текст от НК. Въззивният съд е коригирал неправилното приложение на (закона) чл.26, ал.1 от НК, каквото не е било осъществено при данните за държани от подсъдимия на две отделни места наркотични вещества с цел разпространението им, като едно единно продължено престъпление, каквото обвинение всъщност е било повдигнато и поддържано от прокурора. Това е подробно изяснено в мотивите на обжалвания съдебен акт (стр.4-6 от същия). Диспозитивът на решението му е достатъчно ясен и по никакъв начин не се ограничава правото на защита на подсъдимия. ВКС намира, че наведените в тези насока доводи не очертават както допуснати съществени процесуални нарушения, така и неправилно приложение на закона, поради което не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и няма основание за отмяна на обжалваното решение за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.
Основният и възможен в случая акцент в касационната жалба е за справедливостта на наложеното на жалбоподателя И. кумулативно наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода (след съответната редукция на основание чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК) и 10 000 лв глоба в полза на държавата. С основание съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.55 от НК при липсата на изключително или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, за което и не се претендира в жалбата. База за тази преценка на съда е дала съпоставката на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като липсват подминати или недооценени, както и такива, на които е отдадена прекомерна тежест. Съдът е констатирал, че подс.И. не просто е държал, но и е пристъпил към разпространение на наркотично вещество на св.М., което му е било спестено като обвинение. Впечатляващо е разнообразието от предлаганите за разпространение наркотични вещества, намерени в автомобила му, както и съхранявани в дома му и средствата за „дозирането” им, на стойност над необходимото за квалифициране на деянието като по-тежко наказуемо престъпление. Отмереното наказание лишаване от свобода е малко над законовия минимум на заложеното в ал.2, пр.1-во на чл.354а от НК, а глобата е на минимума на предвидената за това престъпление. Правилно в случая съдът е приел, че водещото наказание следва да бъде лишаването от свобода, а не икономическата санкция, която би довела до сериозни затруднения в бъдещата трудова реализация на този млад човек, макар снабдяването му с такова голямо количество наркотични вещества да е изисквало ангажирането на значителни парични средства, незнайно как добити. Поради това ВКС намира, че няма неправилно приложение на закона при индивидуализацията на кумулативното наказание за извършеното престъпление и не се налага намаляване на размера на която и да е от двете му съставки.
Обстойно съдът се е занимал и с искането да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Убедително е съждението му, че формалното наличие на две от предпоставките – наказание под 3 години лишаване от свобода и чисто съдебно минало не е достатъчно за прилагане на целеното от подсъдимия „условно” осъждане. И ако младостта на подс.И. би била някакво оправдание за проявено лекомислие, то създадената реална опасност от разпространението на намереното голямо количество разнообразни наркотични вещества за здравето на зависими от такива лица завишава обществената опасност на деянието. В същото време, липсата на такава зависимост при него като обвързващ мотив на престъпното му поведение сочи на осмислен и приет риск от участие в това „бизнес-начинание”, което завишава степента на личната му обществена опасност. Неоснователно се акцентира върху трудовата му ангажираност, каквато всеки член на обществото би следвало да има и на „осъзнаване на грешката” от негова страна, без обаче ни най-малко да е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, част от която е снабдяването му с наркотика. Именно тези обстоятелства са мотивирали съда в преценката му доколко отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода би спомогнало за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция и да откаже приложението на чл.66, ал.1 от НК, с което и ВКС се съгласява. Не е налице явно несъответствие на наложеното на жалбоподателя наказание с обществената му опасност и тази на деянието му и основание по чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК за корекция на обжалваното решение.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 12.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 368/2014 г. от Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |