1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 439 София, 14.07.2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 4170 /2014 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Прокуратурата на Република България против определение № 343/05.06.2014г. по ч. гр.д.№ 346/2014г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.05.2014г. по гр.д.№ 3775/2012г. на Добрички РС, с което е уважена молбата на П. К. И. и е издаден изпълнителен лист срещу частния жалбоподател въз основа на невлязло в сила осъдително решение по въззивно гр.д.№ 500/2013г. на Добрички окръжен съд В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 243, ал.2 ГПК, тъй като в нарушение на този текст е издаден изпълнителен лист срещу държавно учреждение на не влязло в сила осъдително възивно решение. В изложението към частната жалба е формулиран въпроса допустимо ли е предвид нормата на чл. 243, ал.2 ГПК изпълнение на невлязло в сила въззивно осъдително решение срещу държавно учреждение. Ответницата по частната жалба оспорва същата като недопустима и неоснователна. Счита, че това определение не подлежи на касационно обжалване и по същество, че забраната на чл. 243, ал.2 ГПК се отнася само за първоинстанционните решения. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Нормата на чл. 407 ГПК изрично предвижда възможност за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, поради което частната жалба е доустима, а допускането до касация е обусловено от наличието на предпоставките на чл. 274, ал.3, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Данните по делото са следните: С въззивно решение № 149/29.04.2014г. е отменено решението на РС по гр.д.№ 3775/2012г. на РС-Добрич и вместо това е признато за установено по отношение на Прокуратурата на Република България, че П. К. И. е собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рама WVWZZZЗCZ8P051626, двигател BKP271869 с ДК [рег.номер на МПС] на основание договор за продажба с нот. заверка № 4092/26.08.2011г. на нотариус № 519 в регистъра на НК и Прокуратурата на Република България е осъдена да предаде владението върху същия автомобил. Подадена е молба за издаване на изпълнителен лист, която е уважена с разпореждане от 09.05.2014г. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Прокуратурата на Република България, по която е образувано гр.д.№ 346/2014г. на ВКС І гр.о., насрочено за произнасяне по чл.288 ГПК на 07.10.2014г. С обжалваното пред настоящата инстанция определение е потвърдено разпореждането за издаване на изпълнителен лист на невлязлото в сила решение на възивната инстанция. В. съд е приел, че нормата на чл. 243, ал.2 ГПК се отнася само за първоинстанционни решения, тъй като е в главата „Отсрочване и разсрочване на изпълнението. Предварително изпълнение”, а нормата на чл. 404, ал.1 ГПК изрично допуска издаване на изпълнителен лист на основание невлязлото в сила въззивно решение. Поставеният правен въпрос е по основния предмет по спора. Той е разрешен обаче в противоречие с актуалната съдебна практика. С опр. № 247/08.04.2013г. по ч. т.д.№ 970/2012г. на ВКС ІІ т.о. опр. № 34503.07.2012г. по г.д.№ 325/2012г. І гр.о. опр. № 488/22.07.2013г. ч. гр.д.№ 4594/2013г. ІV гр.о. и опр 397/09.06.2014г. по гр.д.№ 3328/2014г. ІІІ гр.о. опр. № 187/04.03.2014г. по т.д.№ 107/2014г. І т.о. е прието, че разпореждане за издаване на изпълнителен лист срещу невлязло в сила въззивно осъдително решение срещу държавата и държавни учреждения противоречи на чл. 243, ал.2 ГПК. Нормата е изрична и императивна. Формулировката е обща и не касае само първоинстанционните, а всички решения. Възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение съгласно общото правило на чл. 404, ал.1 ГПК съставлява допуснато от закона предварително изпълнение, а не от съда. Затова е без значение в коя глава се намира забраната за допускане предварително изпълнение срещу държавата, държавни учреждения и лечебни заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Със специалната норма на чл. 243, ал.2 ГПК е установено изключение от общото правило на чл. 404, ал.1 т.1 ГПК предвид това, че държавните учреждения са на бюджетна издръжка. Предвид даденият отговор на поставения въпрос, обжалваното определение е неправилно, както и потвърденото с него разпореждане, като противоречащи на чл. 243, ал.2 ГПК, поради което следва да се отменят и да се обезсили издадения въз основа на тях изпълнителен лист, като вместо това молбата за издаване на изпълнителен лист се остави без уважение Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 343 от 05.06.2014г. по ч. гр.д.№ 346/2014г. на Добрички окръжен съд ОТМЕНЯ определение № 343/05.06.2014г. по ч. гр.д.№ 346/2014г. на Добрички окръжен съд и потвърдено с него разпореждане от 10.05.2014г. по гр.д.№ 3775/2012г. на Добрички РС, с което е уважена молбата на П. К. И. за издаване на изпълнителен лист срещу Прокуратурата на Република България въз основа на невлязло в сила осъдително решение по въззивно гр.д.№ 500/2013г. на Добрички окръжен съд ОБЕЗСИЛВА издаденият въз основа на разпореждане от 10.05.2014г. по гр.д.№ 3775/2012г. на Добрички РС изпълнителен лист ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. К. И. за издаване на изпълнителен лист срещу Прокуратурата на Република България въз основа на невлязло в сила осъдително решение по въззивно гр.д.№ 500/2013г. на Добрички окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: