6 Р Е Ш Е Н И Е № 212 София 26 април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1174/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Окръжна прокуратура – Пазарджик и жалба на гражданския ищец Г. Б. К. против новата въззивна присъда № 8/01.02.2011 г., постановена по ВНОХД № 4/2011 г. от Окръжен съд – Пазарджик. Протестът се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В касационната жалба на гражданския ищец К. се поддържа, че присъдата е необоснована, несправедлива, неправилна и в противоречие с материалния закон. Протестът се поддържа от прокурор при Върховната касационна прокуратура по съображения, изложени в него. Жалбата на гражданския ищец К. се поддържа от процесуален представител. Подсъдимата С. А. Р. не се явява, редовно призована. Процесуалният представител на същата поддържа становище за неоснователност на протеста и жалбата на гражданския ищец. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 360/25.11.2010 г. по НОХД № 573/2010 г. по описа на Районен съд - Пазарджик подсъдимата С. Р. е била призната за виновна в това, че периода началото на месец май 2009 г. до началото на месец юни 2009 г. при условията на посредствено извършителство – чрез Н. К. И. – управител на [фирма] е унищожила противозаконно чужда недвижима вещ – едноетажна масивна сграда, собственост на Г. Б. К., като са причинени вреди в размер на 3 174 лева – престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Наложеното наказание е четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Оправдана е за обвинението над 3174 лева. Подсъдимата Р. е осъдена да заплати на гражданския ищец К. сумата от 3 174 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Присъдата е била обжалвана от подсъдимата С. Р.. С въззивния съдебен акт първонистнационната присъда е отменена в и вместо нея на основание чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК е постановено : - подсъдимата Р. е била призната за невинна в това, че периода началото на месец май 2009 г. до началото на месец юни 2009 г. при условията на посредствено извършителство – чрез Н. К. И. – управител на [фирма] е унищожила противозаконно чужда недвижима вещ – едноетажна масивна сграда, собственост на Г. Б. К., като са причинени вреди в размер на 3 174 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението по чл. 216, ал.1 от НК. - отхвърлен е предявеният граждански иск от Г. К. за сумата от 3 174 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. ІІ. Върховният касационен съд намери, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде отменена, макар и не по изложените доводи в протеста и жалбата на гражданския ищец, както и че липсва необходимостта основателността на поддържаните доводи да бъде обсъждана в детайли сега. Производството пред първата инстанция е било образувано първоначално по обвинителен акт, внесен срещу подсъдимата С. Р. за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК. С протоколно определение от 26.01.2010 г., постановено по образуваното НОХД № 2319/09 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, съдът в състав от съдия К. К., е прекратил съдебното производство, а делото върнал на прокурора. Съдът не е посочил основанието за това, но явно става дума за чл. 288, т. 1 във вр. с чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 248, ал.2, т. 3 от НПК. Изложените в определението мотиви, макар и оформени като констатации за процесуални нарушения, съдържат съображения относно правната квалификация на деянието, която според съда, с оглед описаната фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт, очертавала признаците на престъпния състав по чл. 216, ал.1 от НК – “а именно унищожаване или повреждане на недвижима вещ”... “че подсъдимата е станала причина за частично събаряне на сградата, без да се конкретизира за какво точно и на каква стойност е събарянето на сградата, респ. за какво унищожаване или повреждане става въпрос..” (виж съобразителна част на цитираното определение, л. 31 и 32 от досието на НОХД № 2319/09 г.). Последвало е внасяне на нов обвинителен акт, очевидно съобразен с посочените от съда указания, и с него е повдигнато обвинение пред съда за извършено от подсъдимата Р. престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Делото е разгледано и приключило с постановяване на присъда от същия съдебен състав, постановил вече цитираното протоколно определение. При тези данни, касационната инстанция намира, че първоинстанционната присъда е постановена от незаконен състав, тъй като за съдия К. са били налице предпоставките на чл. 29, ал.2 от НПК, поради следните съображения : Във въпросите, подлежащи на обсъждане по реда на чл. 248, ал.2, т. 3 от НПК, респективно по чл. 288, т. 1 от НПК, не са включени и тези, за какво престъпление следва да се повдигне обвинение, тоест за правната квалификация на деянието, защото това са въпроси, които по начало се решават от прокурора – чл. 127 от Конституцията на Р България. Съдът, който разглежда делото следва да бъде независим и безпристрастен (чл. 6, пар.1 от ЕКПЧ). Разпоредбата на чл. 29, ал.2 от НПК гарантира на обвинените лица правото на непредубеден съд, като вложеният смисъл на тази гаранция е, че в състава на съда не следва да участват лица, които предварително са си изградили убеждение по делото. След като съдията е взел отношение по правната квалификация на деянието, при това с оглед очертаване на съставомерните му признаци, то е налице пречка същият съдия повторно да се занимава с посочените въпроси, защото се явява онова друго обстоятелство, което указва на “предубеденост” по смисъла на чл. 29, ал.2 от НПК (виж Р №236/29.04.2010 г. по н.д. № 99/2010 г., ВКС, І н.о.). Въззивната инстанция не е констатирала посочения порок и вместо да упражни правомощията си по чл. 335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК, като отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на първата инстанция, е решил делото, постановявайки новата оправдателна присъда. Тук е мястото да се посочи, че визираното нарушение по чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК е от категорията на абсолютните такива и винаги предполага отмяна на постановения съдебния акт. Това нарушение е отстранимо само чрез ново разглеждане на делото в съответната инстанция, където е допуснато, и не може да бъде санирано от контролната инстанция, в случая въззивният съд, при хипотезата на чл. 335, ал. 2, предл. 2 и 3 от НПК, независимо от това, дали се уважават исканията на страните, инициирали въззивната проверка. Ето защо, като не е упражнил правомощията си по чл. 335, ал.2 от НПК въззивният съд също е допуснал процесуално нарушение. Констатираното процесуално нарушение обосновава необходимост от отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд от стадия на съдебното заседание. ІІІ.Отделно от казаното в предходния пункт следва да се отбележи, че въззивният съдебен акт, с който подсъдимата Р. е оправдана по повдигнатото обвинение съвсем не е убедителен, защото мотивите, предопределили този изход на делото са противоречиви. Първо, въззивният съд е приел, че деянието е несъставомерно, тъй като от “...от обективна страна, предмет на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК може да бъде всяка чужда движима или недвижима вещ.... като понятието чужда вещ е изрично е възведено от законодателя като характеристика на предмета на посегателствата по чл. 216 от НК..а по делото е установено, че процесния имот е в режим на съсобственост..”. Тоест, съдът е оспорил застъпеното становище в доктрината относно принадлежността на предмета на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК (виж професор Ал. С., “Престъпления против собствеността”, издателство “С.” – 2003 г., стр. 215 и сл.). В това няма нищо недопустимо, стига този извод на съда да е убедително аргументиран. Второ, несъставомерност на деянието е видяна и от друга гледна точка, а именно, че конкретният казус попада в хипотезата на чл. 14 от НК- виж, мотиви, л. 41, гръб от въззивното производство. Накрая, (пак на посоченото от мотивите място), ПОС е приел и друго – “ че осъщественото от Р. макар и чисто формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, именно като конкретно деяние, е очевидно малозначително, поради което не е общественоопасно по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК..”. Посоченото е достатъчно, за да илюстрират не дотам съвместимите съждения за оправдаването на подсъдимата, направени от въззивния съд. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3, т.2 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 8/01.02.2011 г., постановена по ВНОХД № 4/2011 г. от Окръжен съд – Пазарджик, както и присъда № 360/25.11.2010 г. по НОХД № 573/2010 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.