Р Е Ш Е Н И Е № 60181 гр.София, 20.10.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА Членове: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик В. гр.д.№ 86 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на Етажна собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.Балчик, представлявана от управителя „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез адвокат П. С. от АК-София срещу решение № V-49/10.08.2020 г. по в.гр.д. № 1574/2019 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 1457/10.06.2019 г. по гр.д.№ 8430/2018 г. на Районен съд Бургас в частта, в която са отхвърлени исковете на касатора против „ИМОБАЙЛ КЪНСАЛТИНГ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД, гр.Бургас, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415 ГПК, за разноските по управление и поддръжка на общите части за 2016г. в размер на 2765,82 лева с ДДС, за 2017г. - 2765,82 лева с ДДС и за 2018г. - 2765,82 лева с ДДС, ведно със законните лихви от 20.07.2018 г. до изплащането на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2018 г. по частно гр.д. № 5479/2018 г. на РС Бургас. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос императивна ли е нормата на чл.51, ал.2 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/? По повдигнатия правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени в хипотезите на чл.51, ал.2 и 3 ЗУЕС, т.е. разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал.2), а по решение на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от разходите за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал.3). Тълкуването на нормите на чл.51, ал.2 и 3 ЗУЕС е еднозначно – решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, според която собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от задължение за внасянето на парични вноски за управление и поддържане на общите части, ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т.е. пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл.51, ал.2 ЗУЕС са освободени изцяло от всички разходи (разноски и такси), във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на управление на общите части (арг. от чл.2, ал.2 ЗУЕС). С разпоредбата на ал.2 се урежда изключение от общото правило на чл.51, ал.1 ЗУЕС за разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните домакинства, поради което следва да се тълкува стеснително, а взетите от общото събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на общото събрание да определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части. Предвид изложените съображения, на поставения материалноправен въпрос следва да се отговори, че независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл.51, ал.2 ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер. При проверка правилността на постановеното въззивно решение, с оглед доводите на страните и събраните доказателства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. За да постанови решението, въззивният съд правилно е установил, че като собственик на магазин със застроена площ 235,69 кв.м в жилищно-търговски комплекс „Марина сити“, ответникът е задължен по решение на общо събрание на етажната собственост от 27.04.2011 г, да заплаща годишна вноска за управление и поддръжка на общите части в сградата в размер на 5 евро на кв.м застроена площ за магазина. Правилно съдът е приел също, че не е необходимо вземане на решение от общото събрание на етажната собственост в хипотезите на чл.51, ал.2 ЗУЕС, тъй като преценката дали собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година е относимо само към хипотезата на чл.51, ал.3 ЗУЕС. Въззивната инстанция е обосновала извод, че след като не се установява ползване на обекта в етажната собственост от собственика или трето лице през исковия период, ответното дружество не дължи разходи за управление и поддръжка на общите части съгласно чл.51, ал.2 ЗУЕС, а направеното възражение в този смисъл е основателно. Тези изводи на въззивния съд са в съответствие с отговора на повдигнатия въпрос, а нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС изрично посочва, които са лицата, освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Предвид изложените съображения, неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не са налице предпоставките за освобождаване на собственика на магазина от определените с решение от 27.04.2011 г. на ОС на ЕС годишни парични вноски за управление и поддръжка за общите части на сградата. В хипотезите на чл.51, ал.2 ЗУЕС е без правно значение дали е бил уведомен управителя на етажната собственост, тъй като това е условие за вземане на решение от общо събрание на етажната собственост само по отношение на преценката на обстоятелствата по чл.51 ал.3 ЗУЕС. От ответника по касационната жалба „ИМОБАЙЛ КЪНСАЛТИНГ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД, ЕИК 102889300, са поискани сторените разноски в касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Направеното от касатора, в тази връзка, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде уважено. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните размери в Наредба № 1/2004 г., само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно. В случая, обаче, с оглед предмета на възникналия между страните правен спор и материалния интерес при касационното обжалване, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно до размер на 744,87 лева, Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № V-49 от 10.08.2020 г. по в.гр.д.№ 1574/2019 г. на Окръжен съд Бургас. ОСЪЖДА Етажна собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.Балчик, представлявана от управителя „БИ АР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез адвокат П. С. от АК-София, да заплати на „ИМОБАЙЛ КЪНСАЛТИНГ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД, гр.Бургас, разноски в касационната инстанция в размер на 744,87 (седемстотин четиридесет и четири лева, осемдесет и седем стотинки) лева, Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.