Р Е Ш Е Н И Е № 268
София, 20.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3198/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Г., понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в Затвора [населено място], чрез адв. П. , с която се обжалва Решение № 416/21.01.2013 год., постановено по в. гр.д. № 2464/2012 год. на СГС, , ГО, ІV а въз. състав, с което е потвърдено решение от 19.12.2011 год. по гр.д. № 13267/2011 год., СРС, ІГО, 37 състав, с което са отхвърлени предявените от Ж. Г. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията при М. на правосъдието , искове с пр. основание чл. 71,ал.1,т.1,2 и 3 от Закона за защита от дискриминация и чл. 86 ЗЗД.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът по касация – Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] не взема становище по съществото на касационната жалба
С определение №789 от 26.068.2013 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Производството по делото е образувано по искове , които съдът е квалифицирал като такива по чл. 71,ал.1,т.1,2 и 3 от Закона за защита от дискриминация.
Ищецът твърди , че за периода от 01.06.2009 год. до 01.04.2010 год. ответникът не му е осигурил и предоставил дентална помощ и лечение, в резултат на което е бил по- неблагоприятно третиран на основата на личното му положение - лишен от свобода, осъден на доживотен затвор без право на замяна ,изтърпяващ наказанието в затвора в [населено място] в сравнение с третирането на други лица при сравними сходни обстоятелства – лица изтърпяващи същото наказание в други затвори.Иска твърдяното нарушение да бъде установено, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по- нататъшни нарушения както и да заплати обезщетение за претърпените вреди в размер на 22 000 лв. , ведно със законната лихва.
Исковете са предявени срещу Главна дирекция изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието като отговорността на ответника се иска да бъде ангажирана поради действията или бездействията на неговите служители . С оглед на това общите граждански съдилища не са били компетентни да разгледат и се произнесат по предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 128,ал.1,т.5 АПК , всички спорове, касаещи искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица , се разглеждат по административен ред. В случая обективно съединените искове попадат в обхвата на чл. 128,ал.1,т.5 АПК, доколкото претендираното обезщетение е за вреди, произтекли от действия или бездействия на длъжностни лица на ответника, който е административен орган и има властнически правомощия.Разпоредбата на чл. 71 от ЗЗДискр. , която предвижда родова компетентност на районните съдилища по искове, предявени с настоящата искова молба , не изключва компетеността на административните съдилища предвидена в разпоредбата на чл. 74,ал.2 ЗЗДискр. като отговорността следва да се реализира по .реда на ЗОДОВ. Такава е трайната практика на смесени петчленни състави на съдии от ВКС и ВАС във връзка с повдигнати препирни за компетентност между общите граждански съдилища и административните съдилища. / Опр. №11/28.04.2010 г.. по дело №2/2010, Опр.№34/10.08.2009 г. по дело №23/2012 год., Опр. №169/18.12.2008 по д. №156/2008 г., Опр. №21/07.05.2009 по д. №24/2009 г., Опр. №41/23.07.2009 г. по д. №20/2009 г. / Приема се , че за вреди от дискриминационно третиране, произтичащи от отношения на равнопоставеност родово компетентен да се произнесе е районен съд, а при искове произтичащи от действия или бездействия на органи имащи властнически правомощия , компетентен да се произнесе е съответния административен съд.
С оглед на това общите граждански съдилища не са били компетентни да разгледат предявените искове. Постановените от тях решения са процесуално недопустими и следва да се обезсилят като делото се изпрати за разглеждане на Административен съд [населено място] с оглед правилата за определяне на местна подсъдност съгл. чл. 7,ал.1 във вр. чл. 1,ал.2 ЗОДОВ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 416/21.01.2013 год., постановено по в. гр.д. № 2464/2012 год. на СГС, , ГО, ІV а въз. състав, КАКТО и потвърденото с него решение от 19.12.2011 год. по гр.д. № 13267/2011 год., СРС, ІГО, 37 състав, с което са отхвърлени предявените от Ж. Г. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията при М. на правосъдието , искове и изпраща същото за разглеждане по компетентност на Административен съд -Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |