Р Е Ш Е Н И Е № 139 С о ф и я 14 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 м а р т 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1169/2011 година. Производството е по касационна жалба на частния тъжител и граждански ищец И. А. Т. от Г. О. срещу новата въззивна присъда № 11 от 13.01.2011 г. по ВНЧХД № 492/2010 г. на Великотърновския окръжен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяната й и постановяване на решение от касационната инстанция за осъждане на подсъдимия по обвинението му по п.І от тъжбата или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Оплакванията в жалбата се поддържат в касационното производство и с писмена защита от повереника на тъжителката адв.Ст.М. от АК-В. Търново. Подсъдимият Ц. С. Д. от[населено място], област В. Търново с писмено възражение моли обжалваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 320/09.06.2010 г., постановена по НЧХД № 380/2010 г. на Горнооряховския районен съд подсъдимият Ц. С. Д. от[населено място], област В. Търново е признат за виновен в това през периода от 18.12.2009 г. до 17.03.2010 г. в[населено място], област В. Търново, при условията на продължавано престъпление да е нанесъл на тъжителката И. А. Т. от Г. О. публично обида и на основание чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Уважен е предявеният от пострадалата Т. граждански иск за причинените й неимуществени вреди от престъплението, като подсъдимият е осъден да й заплати сумата от 1000 лв за репарирането им, ведно със законната лихва от датата на първото увреждащо я деяние до окончателното изплащане на обезщетението, като искът й в останалата му част до пълния предявен размер от 3000 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените от тъжителката разноски по делото и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия заради необосноваността и незаконосъобразността й при приложението както на материалния закон, така и относно спазването на съдопроизводствените правила с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, със съответните последици и за предявения граждански иск. С въззивна присъда № 11 от 13.01.2011 г. по ВНЧХД № 492/2010 г. на Великотърновския окръжен съд подс.Д. е признат за невинен за извършване на престъпление и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, а искът на тъжителката е отхвърлен изцяло, като неоснователен, като е обърната и тежестта за възстановяване на направените от страните разноски по делото. Касационната жалба на частния тъжител и граждански ищец И. Т., главно в допълнението към нея, визира неправилното приложение на материалния закон от въззивния съд и допуснати “нарушения на процесуални правила и НПК”, като се иска от касационната инстанция да отмени въззивната присъда и постанови осъждане на подсъдимия съобразно постановеното от първата инстанция, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В тази насока са и доводите, наведени в писмената защита на повереника й адв.М.. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такава за допустима, като разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Макар да се навеждат като касационни основания нарушение на материалния закон и на процесуални правила, в обширното допълнение към жалбата тъжителката Т. обяснява защо се е почувствала обидена от изречените на два пъти от бившия й съпруг пред нея и нейни познати изрази, че “аз нямам дъщеря”. Фактът на съществуването й и родствената й връзка със страните по делото е доказана с писмени доказателства, а символичното отричане от нея от подсъдимия е изяснено чрез разпита й от въззивната инстанция за влошените им отпреди 3 години отношения и причините за това. Правилно окръжният съд е констатирал различията от приетото от районния съд като изпълнително деяние и обстоятелствата, изложени в тъжбата относно това единствено поддържано и сега обвинение, доколкото това по п.ІІ от същата не е конкретизирано като факти за извършено някакво престъпление, а и като приложимо материално право. Всякакви други обстоятелства относно причините за влошени отношения между подсъдимия и дъщеря му, св.С.С. нямат отношение към предявеното му обвинение по делото. По изречените от него на два пъти изрази в отговор на молбите на тъжителката да разрешат имуществените си отношения чрез облагодетелстване на дъщеря им не се спори. Тълкуването им от тъжителката сочи на упрек за необоснованост на въззивния съдебен акт, което не е касационно основание. Няма изложени доводи за допуснати процесуални пропуски при доказателствения анализ на съда по изграждане на вътрешното му убеждение по фактите, а и ВКС не констатира игнорирани или превратно оценени доказателства или доказателствени средства. Поради това не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за връщане на делото за ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, а още по-малко има основание да бъде уважено искането на тъжителката за осъждане на подсъдимия от касационната инстанция, с оглед правомощията й по чл.354 от НПК. В рамките на така установените факти материалният закон е приложен правилно. Окръжният съд е изложил убедителни съображения защо изразите на подс.Д. не могат да се приемат като обидни за тъжителката, като не се е съгласил с нейните тълкувания на създалата се ситуация. Отказът на последния да прехвърлят дяловете на двамата в бившето им съсобствено жилище в Г. О. на дъщеря им е основание тъжителката да се разстрои, при липсата на парични средства да му заплати в съответните срокове постановеното от делбения съд сериозно уравнение на дяловете им в прекратената СИО, но не и да се приеме като реакция на обидно отношение към нея, в присъствието на други лица. Или, фактите са интерпретирани от въззивния съд в правилната им посока както с оглед изискванията на закона, така също и на фона на житейската логика при влошените взаимоотношения както между бившите съпрузи, така и с дъщеря им. Поради това не може да се приеме, че е нарушен материалният закон, а оттам липсва и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Въззивният съд законосъобразно е отменил първоинстанционната присъда изцяло и е постановил оправдаването на подс.Д. по отправеното му от тъжителката обвинение. Като последица от оневиняването на подсъдимия е отхвърлянето на предявения срещу него иск за причинени й неимуществени вреди от деянието, поради недоказано основание – липсва непозволено увреждане на тъжителката и каквото и да е виновно и противоправно негово поведение за причиняване на сочените от нея вреди, поради което и в тази част законът е приложен правилно. Правилно е разпределена тежестта за направените от подсъдимия разноски по водене на делото. Разноски от страна на подсъдимия за касационната инстанция не са доказани. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА новата въззивна присъда № 11 от 13.01.2011 г. по ВНЧХД № 492/2010 г. на Великотърновския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :