Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 19.11.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря АНГЕЛ ЙОРДАНОВ…. и с участието на прокурора……….………....................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 379 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 48 - във вр. чл. 47, ал. 1, т.т. 2, 5 и 6 ЗМТА и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Образувано е по предявени от „ТЕА-СТ” ЕООД София обективно съединени искове с предмет отмяна на онази част от арбитражното решение от 27.ХІ.2018 г. на Арбитражния съд при БТТП, постановено по вътрешно арб. дело № 14/2018 г., с която – на основание чл. 286, във вр. чл. 280 ЗЗД- настоящият ищец е бил осъден да заплати на бургаското „Звездна нощ” ООД следните две суми: 1./ В размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща възнаграждение по чл. 1, ал. 3 от договор, сключен на 28.ІІ.2017 г., с предмет извършване на консултантска услуга, а именно – привличане на финансов ресурс за „Изпълнение на инженеринг-проектиране и изпълнение на конкретно посочени СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на гр.Благоевград, с административен адрес ж.к. "Еленово", вкл. и ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на арбитражното дело; 2./ В размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща неустойка, дължима на основание чл. 2, ал. 8 от същия договор, за забава в плащането на първата сума за периода от 22.ІV.2017 г. до 11.V.2017 г.; Поддържа се от страна на търговеца ищец в настоящето производство пред ВКС, че нямало сключено арбитражно споразумение, респ., че същото било недействително; че по този начин с процесното арбитражно решение на АС при БТПП бил разрешен спор, „непредвиден в арбитражното споразумение”, а също и че при липсващо арбитражно споразумение, не са били приложени относимите разпоредби на този закон /ЗМТА – бел. на ВКС/. Наред с основанията по т.т. 2, 5 и 6 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА за отмяна на конкретното арбитражно решение на АС при БТПП, ищцовото „ТЕА-СТ” ЕООД алтернативно претендира прогласяване на нищожността му - по реда на чл. 47, ал. 2 ЗМТА: поради това, че то било постановено по имуществен спор, предметът на който не подлежал на решаване от арбитраж, понеже, без никакво участие на бургаското „Звездна нощ” ЕООД, бил отпуснат от „Юробанк България” ЕАД на ищцовото в настоящето производство пред ВКС „ТЕА-СТ” ЕООД-София кредит в размер на 100 000 лева, означен като „Продукт – Бизнес револвираща линия-Плюс”, чието усвояване станало „в изпълнение на договора от 28.ІІ.2017 г.”, като управителят на търговеца кредитополучател С. Т. Т., именно като физическо лице, бил встъпил в договора за банковия кредит като „съдлъжник”, т.е. бил придобил качеството „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. С така предявените искове не се претендира отмяна, респ. нищожност, на същото арбитражно решение в останалата му част: за прекратяване на арбитражното производство по исковете на бургаското „Звездна нощ” ЕООД против „ТЕА-СТ” ЕООД-София за горепосочените две суми, предявени за заплащане на възнаграждение за извършена консултантска услуга и за неустойка, но на основание сключен между страните неформален договор. Като доказателство по настоящето дело е било приложено в цялост вътрешно арб. дело № 14/2018 г. по описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Уважено е било и доказателственото искане на ищцовото „ТЕА-СТ” ЕООД за изслушване и приемане заключение на графическа експертиза относно това дали принадлежи на неговия управител С. Т. Т. подписът след внесената поправка в чл. 3.1 от процесния договор за консултантски услуги, датиращ от 28.ІІ.2017 г. В писмен отговор на исковата молба (вх. № 2767/22.ІІІ.2019 г. по описа на ВКС) ответникът по нея „Звездна нощ” ЕООД-гр. Бургас оспорва чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК основателността на обективно съединените искови претенции по чл. 47, ал. 1, т.т. 2, 5 и 6 и чл. 47, ал. 2 ЗМТА, поддържайки че: „Не са налице твърдените от ищеца основания за отмяна на арбитражното решение, респективно не са налице твърдените основания за прогласяване на неговата нищожност”, като претендира отхвърляне на исковете и присъждане на направените в исковото производството пред ВКС разноски. В откритото съдебно заседание пред ВКС процесуалните представители на страните поддържат становищата си за изхода на делото, вкл. и исканията си за присъждане на разноски за настоящето исково производство, а в срока за произнасяне от страна на ищцовото „ТЕА-СТ” ЕООД са постъпили писмени бележки (вх. № 8261/30.ІХ.2019 г. по описа на ВКС). В процедурата по размяна на книжата и насрочване на делото в открито съдебно заседание настоящият състав на ВКС е констатирал спазването на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА за предявяване на исковете, поради което образуваното производство за произнасяне по съществото на същите ще следва да се преценява като процесуално допустимо. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че предмет на молбата за отмяна е осъдителната част на решението от 27.ХІ.2018 г. на Арбитражния съд при БТПП, постановено по вътрешно арб. дело № 14/2018 г., алтернативно – за прогласяване на нищожността му в тази му част, както и след като обсъди становищата и възраженията на страните по спора в съвкупност със събраните по делото доказателства, приема следното: Неоснователни са и 4-те кумулативно съединени иска на „ТЕА-СТ” ЕООД-София против бургаското „Звездна нощ” ЕООД. І. По иска с правно основание по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА: Защитното възражение на търговеца настоящ ищец в процесуалното му качество на ответник в арбитражното производство пред АС при БТПП е било за липса на договор между страните по спора – поради това, че същият не бил влязъл в сила: предвид несбъдване на условието за това – да е изплатен аванс в размер на сумата от 600 лв. (шестстотин лева). Прието е било от решаващия орган /съставът на АС при БТПП/, че това възражение не отговаря на фактите по делото, доколкото, след изслушване на заключения от назначените по делото единична и тройна графологични експертизи, с категоричност било установено, че „с направената поправка на чл. 3.1 от договора плащането на аванс, като условие за влизането му в сила е отпаднало, и договорът е влязъл в сила в деня на подписването му.” Спорен и в настоящето исково производство пред ВКС е бил въпросът дали горепосочената поправка в текста на клаузата по чл. 3.1 от процесния договор от 28.ІІ.2017 г. носи подписа на управителя на ищцовото „ТЕА-СТ” ЕООД-София С. Т. Т.. Видно от заключението на назначената по настоящето дело почеркова експертиза, прието в откритото съдебно заседание на 26.ІХ.2019 г., е, че: „Подписът за „Възложител” вдясно от отпечатания текст „ІІІ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА”, над ръкописна изписаната поправка на чл. 3 (1), според която договорът влиза в сила от датата на подписване – 28.02.2017 г., на л. 4 от оригинала на Договор за извършване на консултантска услуга от 28.02.2017 г., е положен от С. Т. Т., ЕГН [ЕГН]. Предвид установяването на това обстоятелство по един достатъчно категоричен и несъмнен начин, решаващият правен извод на ВКС е за наличието на валиден, сключен в писмена форма двустранен договор за поръчка/посредничество между търговци /чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ/, чиито предмет е било извършването на консултантска услуга, съдържащ в текста на своя чл. 8, ал. 4 арбитражно споразумение: за отнасяне на неуредените доброволно спорове помежду им за решаване от Арбитражния съд при БТПП. Щом като същият е произвел действие, считано от датата на сключването му – 28.ІІ.2017 г., не може повторно да се слушат доводи за необходимост от извършено авансово плащане - като условие за „влизането му в сила”, нито относно размера на реално заплатена било като аванс или в изпълнение на задълженията на възложителя по сделката сума. ІІ. По иска с правно основание по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ЗМТА: Твърдението си за кумулативно наличие на това самостоятелно правно основание за отмяна на процесното арбитражно решение с предходното /по т. 2 на същия законов текст/, ищцовото „ТЕА-СТ” ЕООД въвежда с доводи, че при несбъдване на условието по чл. 3.1 от договора, сключен между страните по спора на 28.ІІ.2017 г., последният въобще не произвеждал действие, а като е приел обратното съставът на АС при БТПП с решението си, чиято отмяна се претендира, бил разрешил „спор, непредвиден в арбитражното споразумение”. Ноторно е, че първото от двете подоснования по т. 5 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА е сходно с липсата на арбитражно споразумение и затова за него ще важи изложеното по-горе досежно неоснователността на първата искова претенция, основана на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА. С тази аргументация в процесния случай по необходимост се налага извод, че искът на „ТЕА-СТ” ЕООД за отмяна на арбитражното решение от 27.ХІ.2018 г. на АС при БТПП, постановено по вътрешно арб. дело № 14/2018 г., на основанието по т. 5, предл. 1-во на чл. 47, ал. 1 ЗМТА ще следва да бъде отхвърлен – като неоснователен и недоказан. ІІІ. По иска с правно основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА: Предвид гореизложеното в т.т. І и ІІ от настоящите мотиви видно е, че арбитражното решение, чиято отмяна се претендира вкл. и на това правно основание, е било основано върху положението, че в процесния случай е било налице валидно арбитражно споразумение, обвързващо търговците, страни по имуществения спор, надлежно инкорпорирано в клаузата по чл. 8, ал. 4 от сключения помежду им договор от 28.ІІ.2017 г. „за консултантски услуги”. Съгласно чл. 3 от Правилника на АС на БТПП (версия`2017 г.), ако страните не са уговорили друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата означава и приемане на този правилник. Следователно достатъчно е в конкретния случай, че процесното арбитражно решение е постановено точно от този арбитражен съд, който изрично е бил посочен в клаузата на чл. 8, ал. 4 от договора за консултантски услуги, датиращ от 28.ІІ.2017 г., а именно АС при БТПП, както и че арбитражната процедура пред този съд е осъществена съобразно неговия Правилник (версия`2017 г.). Ноторно е, че основанието по т. 6 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА следва да се тълкува и прилага в систематичната му връзка с основанието по т. 5 на същия законов текст: т.е., че на евентуалното нарушаване на повелителни норми на специалния ЗМТА страната би могла винаги да се позове – дори и ако тя не е възразила своевременно на допуснато от „решаващия орган” процедурно нарушение. В настоящия случай обаче, ищецът „ТЕА-СТ” ЕООД релевира в исковата си молба до ВКС следното непоследователно твърдение: „Безспорно материалната незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения не са предмет на иска за отмяна на арб. решение пред ВКС, но посоченото дотук (довод за липса на арбитражно споразумение, респ. за неговата недействителност, бел. на ВКС) рефлектира спрямо относимия към правното основание – чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ЗМТА на предявения ни иск обстоятелство”. Ето защо, при така установената липса на конкретно твърдение в исковата молба на „ТЕА-СТ” ЕООД за нарушаване на императивни разпоредби на ЗМТА било при образуване на арбитражния съд или на арбитражната процедура, не се констатира да е налице самостоятелното основание по т. 6 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА за отмяна на процесното арбитражно решение от 27.ХІ.2018 г., постановено от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата по вътрешно арб. дело № 14/2018 г. ІV. По иска с правно основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА: Съгласно чл. 19, ал. 1 in fine ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако едната от страните по спора се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Според там дадената легална дефиниция на това понятие, „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което - като страна по договор по този закон - действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В процесния случай с арбитражното решение, чието отменяване се претендира, е бил разрешен имуществен спор между търговски дружества /юридическа лица по см. на чл 63, ал. 3 ТЗ/, представлявани в арбитражната процедура пред АС на БТПП съобразно съдопроизводственото правило на чл. 30, ал. 1 ГПК. Следователно няма страна по този спор, която да е била физическо лице, което обстоятелство е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията на „ТЕА-СТ” ЕООД за прогласяване на нищожност на процесното арбитражно решение от 27.ХІ.2018 г., постановено по вътрешно арб. дело № 14/2018 г. Следователно, ирелевантен за валидността на този арбитражен акт е доводът на ищцовото дружество, че макар то да се явявало кредитополучател по отпуснат му - „без никакво участие на ответното „Звездна нощ” ЕООД”, кредит от „Юробанк България” АД (с конкретно означение: „Продукт-Бизнес Револвираща линия-Плюс”), като негов „съдлъжник” по същия договор за банков кредит бил встъпил управителят му С. Т. Т.. Единствено за пълнота на настоящето изложение ще следва да се констатира невъзможността такова физическо лице да бъде квалифицирано като „потребител”, щом като то не отговоря на базисното изискване в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП: ползването на въпросната банкова услуга /в най-широкия смисъл на понятието – бел. на ВКС/, а в случая „Бизнес револвираща линия+” да не е предназначено за извършването на търговска дейност. По така изложените съображения не следва да бъде прогласявано за нищожно процесното арб. решение, постановено на 27.ХІ.2018 г. от Арбитражен съд при БТПП по вътрешно арб. дело № 14/2018 г. Като неоснователен, този установителен иск също ще следва да бъде отхвърлен. В резултат, ще следва да бъде отменено постановеното по настоящето дело - в производство по чл. 48, ал. 2 ЗМТА, определение № 3/15.ІІ.2019 г. за спиране изпълнението на осъдителното арбитражно решение, чиято отмяна е била предмета на 4-те неоснователни искови претенции на „ТЕА-СТ” ЕООД-София. При този изход на делото в настоящето исково производство пред ВКС и предвид изрично направеното от ответното „Звездна нощ” ЕООД-гр. Бургас искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото търговско дружество „ТЕА-СТ” ЕООД-София ще следва да бъде осъдено да заплати надлежно доказаните негови разноски в размер на сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, предявен от „ТЕА-СТ” ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/ срещу ответното „Звездна нощ” ЕООД-гр. Бургас /ЕИК[ЕИК]/ за отмяна на арбитражното решение на Арбитражния съд при БТПП от 27.ХІ.2018 г., постановено по вътрешно арб. дело № 14/2018 г. в неговата осъдителна част, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание по чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА, предявен от „ТЕА-СТ” ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/ срещу ответното „Звездна нощ” ЕООД-гр. Бургас /ЕИК[ЕИК]/ за отмяна на арбитражното решение на Арбитражния съд при БТПП от 27.ХІ.2018 г., постановено по вътрешно арб. дело № 14/2018 г. в неговата осъдителна част, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА, предявен от „ТЕА-СТ” ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/ срещу ответното „Звездна нощ” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ за отмяна на арбитражното решение на Арбитражния съд при БТПП от 27.ХІ.2018 г., постановено по вътрешно арб. дело № 14/2018 г. в неговата осъдителна част, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, предявен от „ТЕА-СТ” ЕООД-София срещу „Звездна нощ” ЕООД-гр. Бургас с предмет прогласяването за нищожно на арбитражното решение на Арбитражния съд при БТПП от 27.ХІ.2018 г., постановено по вътрешно арб. дело № 14/2018 г. в неговата осъдителна част, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОТМЕНЯ определение № 3/15.ІІ.2019 г., постановено по настоящето дело в производство по чл. 48, ал. 2 ЗМТА, за спиране изпълнението на осъдителното арбитражно решение от 27.ХІ.2018 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата по вътрешно арб дело № 14/2018 г. ОСЪЖДА ищцовото „ТЕА-СТ” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Антон П. Чехов” № 65, вх.”А”, ет. ХІV, ап. № 42 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК - да заплати на ответника в настоящия исков процес пред ВКС „Звездна нощ” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Александър Велики” № 55, вх.”А”, ет. ІІІ, ап. № 4, СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2