Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
[населено място], 30.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2970 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Г. М., Б. П. Р.-М. и Г. О. Ф. М. срещу решение № 167/06.06.2018г. по т.д. № 743/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 400/31.07.2017г. по т.д. № 589/2015г. на Пловдивски окръжен съд и частично потвърждаване на същото като краен резултат е признато за установено по отношение на касаторите, че те дължат солидарно на „Уникредит Булбанк“АД сумата от 47 219,34 евро- незаплатена главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.3015г., както и сумата от 14 061,95 евро, представляваща дължима и неплатена договорна лихва за периода 15.03.2013г. до 29.03.2015г. и 111,72 евро – дължими такси, произтичащи от договор за банков кредит № 492/10.07.2007г., за които суми е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3967/2015г. на ПРС.
В касационната жалба се поддържа становище за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторите считат, че решаващият съд не е изпълнил процесуалното си задължение да остави без движение исковата молба и да укаже на ищеца да разграничи отделните лихвообразуващи вземания, тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение под посочените „договорни лихви” е включил три отделни вземания: за възнаградителна лихва, лихва върху просрочена главница и неустойка/наказателна лихва. За необоснован и в нарушение на чл.20 ЗЗД намират извода на въззивния съд, че страните са договорили фиксиран размер на възнаградителната лихва за целия период на договора. На осн.чл.4.1 от процесния договор годишният лихвен процент се определя от сбора на твърда надбавка от 3,626%, и БЛП, равен на едномесечния индекс EURIBOR. Именно към тази променлива компонента кредиторът е начислявал на основание призната за нищожна клауза по т.11.1.3 от Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 492/10.07.2007г. „премия”. ПАС неправилно е тълкувал договора и не е съобразил в цялост заключенията на ССЕ, както и представения лихвен лист за движението на EURIBOR през периода от сключване на договора за кредит до 15.02.2013г. /последно изследвано плащане/, от които се установява, че индексът е варирал и в отделни периоди е в по-нисък размер от първоначалния от 4,114% , като това движение на основание чл.4 от договора във връзка с т.10.3 от Условията по кредитите на физически лица автоматично е водило и до промяна на годишния лихвен процент /ГЛП/, оттам и на начисляваните лихви за забава и наказателни лихви. Въз основа на това касаторите намират, че платените до 15.02.2013г. суми са достатъчни да покрият задълженията към този момент по кредита, а така също и вноските за периода 15.03.2013г.-15.08.2013г., на които банката се позовава, за да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Следователно не са били налице предпоставките за предсрочна изискуемост. Освен това изявленията, обективирани в поканите за доброволно изпълнение, не представляват такива по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Според касаторите платената сума е достатъчна да покрие и вноските с падеж до 15.03.2015г., когато банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Иска се отмяна на решението на ПАС в атакуваната част и отхвърляне на предявения иск.
В писмения отговор на ответника по касацията „Уникредит Булбанк“АД се оспорва основателността на касационната жалба. В поканите за доброволно изпълнение се съдържа изрично изявление на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, като са били налице условията за това, поради неплатени от кредитополучателя вноски с настъпил падеж. ПАС е тълкувал договорните клаузи в съответствие с критериите по чл.20 ЗЗД и въз основа заключението на в.л. Д.Й. относно начина на формиране на ГЛП обосновано е направил извод за неприлагане от страна на банката на прогласената за нищожна клауза.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторите са оспорили с отговора на исковата молба дължимостта на процесните суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, поради неправилно изчисляване от страна на банката на дължимите с всяка погасителна вноска договорени по кредита възнаградителни лихви. Възразили са, че не са настъпили условията, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и че липсва волеизявление от страна на кредитора да обяви остатъка от дълга за изцяло предсрочно изискуем. По въпроса за размера на възнаградителната лихва ПАС е отчел, че атакуваната в първоинстанционното производство като неравноправна клауза на т.11.1.3 от Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 492/10.07.2007г. е прогласена за нищожна. Въззивната инстанция е преценила, че същата клауза в посока увеличение на договорената възнаградителна лихва не е била прилагана от страна на кредитора до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Банката единствено е начислявала „премия“ по времето на рязкото намаляване на месечния индекс EURIBOR, като с нея само се е компенсирало това намаление, за да е възможно размерите на годишния лихвен процент за съответния кредитен период да достигат стойностите, уговорени в т.4.1.а от договора, а именно 7,74 %. Според ПАС с клаузата на чл.4.1.а от договора за кредит страните са предвидили, че, ако дългът е редовен, се прилага лихвен план при годишен лихвен процент в посочения при подписването му размер – от 7,74% / БЛП от 4,114% и надбавка от 3,626%/. В договора няма клауза, която чрез размера на БЛП да обуславя зависимост на посочения ГЛП по редовен дълг / 7,74% / с пазарно изменящ се месечен индекс EURIBOR. В този смисъл е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на касаторите, че възнаградителната лихва като част от дължимите погасителни вноски е била неправилно определяна от банката, при несъобразяване на относимия към момента на всяка вноска месечен индекс EURIBOR. Решаващият състав е счел, че отпуснатият кредит е бил изцяло усвоен. Последното плащане на вноски по кредита е от 15.02.2013г. Вноските за м.март, април, май, юни, юли и август 2013г. не са били платени, поради което са изпълнени предпоставките от договора за кредит / просрочие на анюитетна вноска и/или съответните лихви за всеки един от договорените падежи по погасителен план/ и банката е могла да обяви кредита за предсрочно изискуем. Тя е упражнила това свое право, като изпратените до касаторите и получени от тях покани, съдържат волеизявление на банката в изложения смисъл. До датата на подаване на заявлението по чл.414 ГПК не е постъпило плащане от длъжниците. Въззивната инстанция е намерила за дължими, според заключенията на ССЕ, претендираните суми за главници, договорни лихви и такси. По отношение на договорните лихви за периода 15.03.2013г. до 29.03.2015г. ПАС е приел, че тази претенция включва вземане за неплатена възнаградителна лихва в размер на 2 111,45 евро, за лихва върху просрочената главница в размер на 7136,09 евро и за наказателна лихва при просрочие в размер на 4 814,41 евро. С оглед извода за неприлагането от страна на банката на клаузата по т.11.1.3 от Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 492/10.07.2007г. апелативният съд е счел, че сумата от 6 533,56 евро неправилно е била приспадната от ПОС за заплащане на така посочените по-горе договорни лихви.
С определение № 452/31.07.2019г. по т.д. № 2970/2018г. на ВКС, I т.о. за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?
По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:
Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол на осн. чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Тези ограничения се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под относимата материалноправна норма, при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено в жалбата, както и в хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса .
В цитираните от касаторите решения на ВКС: Решение № 221/08.02.2016г. по гр.д. № 1453/2015г. на ВКС, I г.о., Решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о. и служебно известните на съда Решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение № 323/27.09.2012г. по гр.д.№ 408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 480/07.11.2011г.по гр.д. № 1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др., е застъпено становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС споделя изложените по-горе разрешения по правния въпрос.
По опакването за недопустимост на въззивното решение:
Не се констатира твърдяната нередовност на исковата молба. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, основанието на иска се определя от посочените в заявлението и/или документа правопораждащи субективното материално право юридически факти – договора за кредит, с който са поети задължения за връщане на предоставени в заем парични суми, за заплащане на възнаградителни лихви, на акцесорни вземания / неустойки, такси, застраховки и други/, както и обезпечителни договори и договори, които внасят промяна в облигационното отношение. Именно въз основа на въведения от ищеца като основание на претенциите му договор за кредит ПАС е изследвал уговорките, касаещи различни по естеството си лихви – възнаградителна, за забава, наказателна. Освен това въззивният съд се е произнесъл по наведените с исковата молба факти, очертаващи фактическия състав на вземания при неизпълнение на договор. Дали се е произнесъл по всички наведени от страните факти, обосноваващи техни доводи относно основателността на иска, респ. несъществуването на спорното право, и/или по невъведени от страните факти е въпрос, имащ отношение към правилността на въззивното решение предвид оплакването за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения.
По оплакванията за неправилност на въззивното решение:
Процесуалноправният въпрос, във връзка, с който е било допуснато касационно обжалване на решението на ПАС, е бил поставен от касаторите с оглед оплакване за необсъждане на заключенията на вещото лице по ССЕ в тяхната цялост при съпоставяне на реално платеното към реално дължимото /дори и при ГЛП от 7,74% за целия период на действие на договора/, тъй като длъжниците намират, че е налице надплащане, както към датата на изпращане на поканите за доброволно изпълнение, така и към датата на подаване заявлението – 15.03.2015г.
Предвид дадения отговор на правния въпрос настоящият състав на ВКС намира, че оплакването е основателно. За да направи извод, че са били налице предпоставките по договора банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради незаплащане на вноските по погасителен план за м.март, април, май, юни, юли и август 2013г., ПАС се е позовал единствено на т.V.1 от първоначалното заключение на в.л. Д.Й. /депозирано пред ПОС/, в която точка се дава отговор за дължимата главница по вноски за периода 15.03.2013г.-14.09.2013г. Изрично вещото лице посочва, че констатацията му е с оглед осчетоводяването от банката. Видно от заключението експертът самостоятелно не е извършил съпоставка хронологически във времето от момента на сключване на договора какви плащания са били направени от длъжниците, с всяко едно от тях какви задължения са били погасени съгласно приетия погасителен план, евентуално ако е налице забава в плащането е следвало и да се съобразят уговорените между страните, лихви за забава и наказателни лихви, а също така и дължимите такси.Следва да се има предвид, че изнесените от вещото лице данни в т.V.3 и т.V.4 от първоначалното заключение, не са достатъчни за такава съпоставка, още повече, че заплатените от длъжниците суми са дадени само като общ размер без таблично отразяване по дата на постъпване и размер на платената сума, а задълженията са били изчислени към 15.08.2015г., т.е. взети са предвид и вноски с падеж след обявяване от кредитора на кредита за предсрочно изискуем. Заключението на допълнителната ССЕ, назначена от въззивния съд, също не дава детайлна разбивка и съпоставка на платено към дължимо, като последното е определено единствено във вариант, поддържан от касаторите относно начина на формиране на ГЛП.
Допуснатото от ПАС процесуално нарушение е довело до необосновани изводи относно релевантния за спора по чл.422 ГПК въпрос дали са съществували предпоставките, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Констатираното нарушение налага връщане на делото на ПАС за ново разглеждане, при което следва да се назначи нова ССЕ. От значение за задачите на същата са следните спорни между страните обстоятелства: начинът на формиране на дължимата възнаградителна лихва, лихва за забава и неустойка/наказателна лихва по процесния договор за кредит; моментът, към който следва да се преценява налице ли е неизпълнение от страна на длъжниците, при което банката може да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; представляват ли изпратените до длъжниците покани изявления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Основателно се явява оплакването на касаторите, че в нарушение на правилото по чл.20 ЗЗД при неточно прилагане на критериите относно тълкуване на действителната воля на страните ПАС е достигнал до извод, че е налице съгласие възнаградителната лихва да бъде във фиксиран минимален размер на първоначално посочения в договора за кредит – 7,74 %. Макар и да е констатирал, че ГЛП по чл.4 от процесния договор се формира от твърда надбавка от 3,626% и базисен лихвен процент /БЛП/ по т.10.3 и т.10.4 от Условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.11.1.1 от Условията за усвояване, обслужване на кредит и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 492/10.07.2007г., въззивният съд не е съобразил в цялост съдържанието на посочените клаузи от Условията относно приложимия към съответния период на олихвяване БЛП. Същите предвиждат, че за БЛП за съответния период на олихвяване се прилага утвърден от УС на банката лихвен процент за кредити за съответната валута, като за кредити в евро това е едномесечният EURIBOR- равен на индекса закръглен до трети десетичен знак, публикуван на страница „EURIBOR=” на RЕUTERS в 11 часа централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец. Едновременно с това следва да се приложи и правилото на чл.10.5 от Условията по кредити на физически лица- ипотечни кредити, че при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски, ГЛП за съответния лихвен период се фиксира в размер към датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване на лихвения индекс с +/– 1.00 % съответно до поредна аналогична промяна спрямо предходно извършената. Или в обобщение БЛП не е фискиран на индекса EURIBOR към датата на сключване на договора – 4,144%. Съобразно представения по делото лихвен лист при констатирано изменение на този показател с +/– 1.00 % съответно се променя с тази му стойност и БЛП, оттук и ГЛП. За следващ период ГЛП се фиксира в така актуализирания размер, докато не настъпи ново изменение, което е отново с +/–1.00 % променено спрямо последно актуализираното, т.е. не всяка промяна в едномесечения EURIBOR се отразява на договорената от страните възнаградителна лихва, а оттам и на обусловените от нейната стойност лихви за забава и наказателни лихви.
Касаторите са навели оплакване за неправилно изчисляване на размера на дължимите лихви по чл.4.2 и чл.4.3 от договора за кредит. Следователно от значение за извършване на проверка в тази насока е при какви условия същите се дължат, респ. настъпили са те за периода на действие на договора, какъв е начинът им на формиране, респ. спазен ли е той от банката при начисляването им от сключване на договора до обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за периода, посочен в заповедта за изпълнение – 15.03.2013г.-29.03.2015г. Настоящата инстанция като разгледа съдържанието на клаузата на чл.4.2, отнасяща се до надбавка върху лихва за редовен дълг при просрочие на лихва по т.11.2.2 или просрочие на главница по т.11.2.1.1 от Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 492/10.07.2007г. или т. нар. от страните „лихва за забава върху просрочена главница“, констатира, че същата подлежи на преценка за евентуална нищожност с оглед неравноправен характер на осн. чл.146 вр. чл.143 ЗЗП. Коментираните клаузи предвиждат, че при забава се начислява лихва / надбавка плюс ГЛП/ върху основа, формирана не от вземане, чието неизпълнение е причина за изпадането в забава, а от бъдещи неизискуеми вземания / „цялата неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж - редовен дълг по главница”/. Още повече, че в чл.4.3 от процесния договор за кредит изрично е уговорена и наказателна лихва/ неустойка при просрочие на лихви и/или главници като част от анюитетни вноски, като олихвяването е с ГЛП плюс надбавките по чл.4.2 и чл.4.3 от договора за кредит / 5% + 2%/, но вече основата е неиздължената просрочена и изискуема част от кредита, на осн. чл.4.3 от договора във връзка с т.11.2.1.2 от Условията за усвояване, обслужване на кредит и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 492/10.07.2007г.
Настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приложил чл.4.2 от процесния договор вр. т.11.2.2 и т.11.2.1.1 от Условията, без да извърши служебна проверка за евентуално неравноправен характер на същата. Нормите на ЗЗП относно материята на неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е обективираната в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о. практика на ВКС, така и практиката на СЕС относно тълкуване на чл.6, §1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори /Решение по дело С-243/08 на СЕС, Решение по дело С-397/11 на СЕС /. Констатираното съществено нарушение на процесуалните правила налага на осн. чл.293, ал.3 ГПК отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд, който с оглед принципа на състезателност следва да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
Настоящият състав на ВКС намира за правилен извода на ПАС относно характера на изпратените до длъжниците покани за доброволно изпълнение. По същността си те представляват уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като недвусмислено обективират волята на кредитора поради неизплатени към 14.09.2013г. задължения в договорените срокове по конкретния договор за кредит да обяви непадежиралия остатък по кредита за предсрочно изискуем, като са посочени и точните задължения въз основа на предсрочната изискуемост към момента на изпращане на поканата. Съответно кредитополучателят И. М. и солидарният длъжник Б. М. са получили уведомлението надлежно на 18.10.2013г., а солидарният длъжник Г. М. – на 17.09.2014г.
По отношение на момента на настъпване на предсрочната изискуемост следва да се съобрази т.18 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която вземането става изскуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В съобразителната част на ТР е посочено, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следователно проверка за настъпване на условията, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, следва да се извърши към датата на получаване от всеки един от солидарните длъжници на уведомленията- за И. М. и Б. М. – 18.10.2013г. , а за Г. М. - 17.09.2014г.
В случай, че при новото разглеждане на делото вещото лице по назначената ССЕ установи, че към горепосочените дати съобразно актуализирания погасителен план и реално платеното по изискуеми задължения въз основа на договора за кредит няма неизпълнени такива съгласно чл.16.1.1 от Условията за усвояване, обслужване на кредит и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 492/10.07.2007г., от значение за спора ще е дали са налице посочените предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост към датата на връчване на преписите от исковата молба – 07.09.2015г. на касаторите. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. на ВКС, II т.о., когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Евентуално ако и към датата на връчване на преписите от исковата молба не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост /видно от заключението на допълнителната ССЕ, назначена от въззивната инстанция, има плащане на суми след получаването на поканите/, то с оглед приетото по ТР №8/02.04.2019г. по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС на изследване подлежат неизплатените вноски с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне на ПАС. При новото разглеждане на делото съставът на въззивния съд следва да назначи ССЕ, която да отговори на следните задачи: 1/Какви суми – индивидуализирани с дата и размер на всяко плащане, са били платени от длъжниците от момента на сключване на договора за кредит до датата на заключението? 2/ След актуализация на погасителния план, съобразно релевантните по т.10.5 във връзка с т.10.3 от Условията за кредити на физически лица промени в индекса EURIBOR, без да се прилага прогласената за нищожна т. 11.1.3 от Условията, да се извърши съпоставка и се отговори какви задължения / вид, размер, падеж/ са били погасени хронологически във времето с всяко едно от извършените плащания, като се вземе предвид и дължимостта евентуално на акцесорните вземания на банката за наказателни лихви и такси, а във втори вариант - да се направят изчисления и при дължима лихва за забава по чл.4.2 от договора за кредит? 3/ В резултат на съпоставянето /по отделно в двата варианта: с и без лихвите по чл.4.2 от договора за кредит/ останали ли са към 18.10.2013г. по отношение на кредитополучателя И. М. и солидарния длъжник Б. М. и към 17.09.2014г. по отношение на солидарния длъжник Г. М. неизпълнени изискуеми / посочване по вид, размер и падеж/ по смисъла на т.16.1.1. от Условията задължения по договора за кредит? 3.1/ В случай, че има неизпълнени задължения към така посочените дати, в какъв размер е остатъкът за главница, представляваща част от анюитетни вноски с падежи след датите 18.10.2013г., респ.17.09.2014г.; има ли непогасени вземания по чл.4.2 и чл.4.3 от процесния договор за посочения в заявлението период 15.03.2013г. – 29.03.2015г. и такси към 29.03.2015г.? 3.2/ В случай, че няма неизпълнени задължения към така посочените по-горе дати 18.10.2013г. и 17.09.2014г., вещото лице следва да даде заключение / отново в два варианта: при отнасяне на плащанията и без отнасяне на плащанията към евентуално дължимите лихви по т.4.2./ налице ли е неизпълнение на изискуеми /посочване по вид, размер и падеж/ по смисъла на т.16.1.1. от Условията за усвояване, обслужване на кредит и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 492/10.07.2007г. задължения по договора за кредит към датата на връчване на преписи от исковата молба – 07.09.2015г.? 3.2.1/ Ако има неизпълнени задължения към така посочената дата на връчване на преписи от исковата молба, в какъв размер е остатъкът за главница, представляваща част от анюитетни вноски с падежи след 07.09.2015г.; колко са неизплатените падежирали вноски за периода от 18.03.2013г, респ. 17.09.2014г. до 07.09.2015г. / да се разграничат по главница и възнаградителна лихва/? 3.2.2/ В случай, че към 07.09.2015г. са изпълнени всички задължения, следва да се отговори има ли падежирали след този момент вноски по актуализирания погасителен план, които са останали незаплатени към датата на заключението / като върху частта им представляваща главници ПАС следва да присъди законната лихва от датата на съответния падеж, а не от датата на подаване на заявлението/ ?
Новият състав на ПАС може да постави и допълнителни задачи на вещото лице, които счете за необходими с оглед изясняване на релевантни за делото факти.
С оглед изхода от спора въззивният съд ще следва да присъди и направените по делото разноски за всички инстанции.
Водим от горното, съставът на ВКС, I т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 167/06.06.2018г. по т.д. № 743/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 400/31.07.2017г. по т.д. № 589/2015г. на Пловдивски окръжен съд и частично потвърждаване на същото като краен резултат е признато за установено по отношение на И. Г. М., Б. П. Р.-М. и Г. О. Ф. М., че те дължат солидарно на „Уникредит Булбанк“АД сумата от 47 219,34 евро- незаплатена главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.3015г., както и сумата от 14 061,95 евро, представляваща дължима и неплатена договорна лихва за периода 15.03.2013г. до 29.03.2015г. и 111,72 евро – дължими такси, произтичащи от договор за банков кредит № 492/10.07.2007г., за които суми е издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3967/2015г. на ПРС, както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|