Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. софия, 23 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 806/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Р. К. П., чрез служебно назначения му защитник адв.Ц., срещу решение №138 от 03.07.2019 г., постановено по внохд №172/2019 г. на Великотърновски апелативен съд. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Твърди се, че наложеното наказание от двадесет и пет години лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като не са били отчетени редица смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно направеното самопризнание още на досъдебното производство, без което обективната истина по делото не би била разкрита, искреното разкаяние и самокритичност по отношение на извършеното деяние. Моли се да бъде изменен атакувания съдебен акт и наказанието лишаване от свобода да бъде намалено към долната граница, регламентирана в закона за този вид престъпления. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Отново акцентира на доброто процесуално поведение на подсъдимия, намерило израз в направеното от него самопризнание, спомогнало за разкриване на начина и механизма на извършване на престъплението. Твърди, че това обстоятелство сочи, че П. представлява личност, която подлежи на поправяне. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че подсъдимият е извършил две изключително тежки престъпления, като самият механизъм на осъществяване на убийството разкрива изключително висока степен на конкретното деяние. Поставя акцент върху обстоятелствата, свързани със степента на личната обществена опасност на подсъдимия, а именно обремененото му съдебно минало, включително, осъждането му и за друго убийство, личностния профил на подсъдимия , изводим от СППЕ- лице с високи агресивни диспозиции, склонност към лъжа, измама, манипулация, липса на угризения и способност за самоосъждане на поведението. Всички тези данни, според прокурора, обосновават извод за това, че наложеното му наказание е справедливо. Предлага да бъде оставено в сила решението на апелативната инстанция. В последната си дума подсъдимият Р. П. моли да му бъде намалено наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №19 от 03.05.2019 г., постановена по нохд №251/2019 г. , Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия Р. К. П. за виновен в това, че на неустановена дата за периода 24-26.11.2018 г. в местността „местност“, в близост до [населено място], при условията на опасен рецидив умишлено умъртвил В. З. Р., намираща се в безпомощно състояние, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.5 и т.12 пр.1 във вр.с чл.115 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ във вр.с чл.58а ал.2 и 3 от НК му е наложил наказание двадесет и пет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, че на същата дата и място, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 56 лв., собственост на В. Г. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно двадесет и пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59 ал.1 от НК времето на предварителното задържане на подсъдимия е било зачетено. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По въззивна жалба на подсъдимия, пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №172/2019 г., приключило с решение №138 от 03.07.2019 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Независимо, че в касационната жалба се претендира единствено явна несправедливост на наложеното наказание, ВКС констатира допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде подминато, понеже е довело до накърняване правата на подсъдимото лице с възможно отражение и върху правилното приложение на материалния закон. Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, като подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Преди да обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния процесуален документ, съдът е следвало да се увери, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Независимо, че същият е постановил определение по чл.372 ал.4 от НПК, мотивирано с думите на закона, прочитът на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство показва, че такава проверка не е била извършена с необходимата прецизност и внимание, тъй като противното би довело до не допускане провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.372 ал.1 от НПК, а до разглеждане на делото по общия ред. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, „прилагането на чл. 371, т. 2 НПК и провеждането на съкратено съдебно следствие във визираната хипотеза е възможно само при налични, надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. Тези доказателства заедно със самопризнанието трябва да са достатъчни да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно - при постановяване на осъдителна присъда да удовлетворяват критерия по чл. 303 НПК. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти. При констатирани обаче съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения, първостепенният съд е длъжен да разгледа делото по общия ред като се позове на предписанията на чл. 13, чл.14 и чл.107 НПК“. По настоящото дело в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени важни за правилното приложение на материалния закон фактически констатации, а част от отразените не се подкрепят от събраните доказателствата. Така, по отношение развилата се ситуация между подсъдимия и пострадалата, довела до нейната смърт, са налице единствено обясненията на Р. П.. Същият, както пред органа на досъдебното производство, така и в разпита си пред съдия по реда на чл.222 от НПК, е твърдял, че след като е нанесъл удар в областта на гърдите на В. Р., тя е паднала на земята, нищо не е казвала , не е била контактна, поради което той я помислил за умряла, след което я хванал за якето, завлякъл я в мазето, където запалил намиращата се непосредствено до тялото й слама, която се възпламенила. Обясненията на подсъдимия, че е помислил пострадалата за умряла в резултат на удара, който той й е нанесъл, се подкрепят от показанията на разпитания в качеството на свидетел полицейски служител П. В., участвал като поемно лице при извършения следствен експеримент /неправилно озаглавен като протокол за оглед на местопроизшествие/ и в които е възпроизвел разказаното му от подсъдимия, че след удара пострадалата е паднала на земята, без признаци на живот. Независимо, че данните съобщени в този разпит представляват производни доказателства, в случая няма забрана за тяхното ползване, доколкото проверяват първични, а именно съдържащите се в обясненията на подсъдимия фактически данни. Нещо повече, обстоятелството, че след падането на пострадалата на земята, в резултат на нанесения й удар, тя е изглеждала безжизнена, намира опора и в изводите, направени в допълнителната СМЕ за изследване на труп №122/2018 г. / л. 205-208 , т.1 от ДП/, според които „данните за безжизнено състояние след удар с юмрук в гърдите, на фона на тежко алкохолно опиване, състояние в което се е намирала пострадалата /3,21%о/, могат да се обяснят с удар върху повърхността на стоене с получаване на мозъчно сътресение и потискане на съзнанието или с колабиране от сътресението на сърцето с остро разстройство на сърдечния ритъм“. Според вещото лице първият механизъм не изисква сила и концентрация на удара, достатъчно е блъскане с поваляне на пострадалата на земята, а вторият механизъм предполага достатъчно силен, концентриран удар в сърдечната област, който обаче е малко вероятен, предвид пияното състояние на подсъдимия, липсата на увреждане по гръдната стена на Р. и данните за клиничните прояви на тази и последващата я термична травма. Доколкото причината за смъртта на пострадалата е шок от изгаряне, настъпила по време на термична травма /СМЕ за изследване на труп-л.187-191 от ДП/, наличието на алкохолно опиване, характеризиращо се с потискане на централната нервна система с промени в съзнанието, обезчуствяване към болка и вегатативни нарушения и предвид наличните данни за плътно слепване на част от брава по подметката на дясната маратонка на В. Р., индикиращо на това, че след запалването пострадалата е стъпила на крака при горяща маратонка, което пък от своя страна говори за идване в съзнание от ексцесивната болка от изгаряне, решаващият съд е следвало да провери по експертен път /на базата на всички обективни медицински находки/ приблизителното време, когато пострадалата е дошла в съзнание след запалването й и предприетите от нея действия, както и времевия период след идването в съзнание до настъпването на смъртта й, което да съпостави с нахождението на подсъдимия към този момент и евентуално дали същият се е намирал на място, на което е могъл да възприеме, че пострадалата е все още жива. Обективно подсъдимият чрез запалването на сламата в близост до пострадалата и обхващането от пламъка на част от тялото й, е причинил смъртта й, но доказателствата за субективната страна на инкриминираното деяние е следвало да бъдат внимателно преценени и проверени, а това е било възможно единствено чрез разглеждане на делото по общия ред, още повече, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва факта, че след падането й на земята в резултат на нанесения й удар, подсъдимият е помислил, че тя е починала. Пропускайки да констатира посоченото по-горе съществено процесуално нарушение, намерило израз в липса на доказателствена подкрепа на описани в обстоятелствената част на обвинителния акт съставомерни признаци на деянието, въззивната инстанция на практика го е мултиплицирала. Ето защо, при новото разглеждане на делото е необходимо провеждането на същинско съдебно следствие, с цел събиране на доказателства за времето, през което подсъдимият е пребивавал в мазето след запалването на пострадалата, времето, през което той се е намирал в къщата й, възможността да чуе или види обстоятелството, че пострадалата е дошла в съзнание /ако се потвърди последния факт/, както и по останалите, изложени в мотивите на касационното решение обстоятелства, които подлежат на изясняване по експертен ред. В последствие е необходимо да се направи пълен и задълбочен анализ на субективната страна на деянието, с цел правилното приложение на материалния закон. По изложените съображения, ВКС намира, че е налице касационното основание по чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, водещо до отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Апелативен съд- гр. Велико Търново. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 138 от 03.07.2019 г., постановено по внохд №172/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/