1 Р Е Ш Е Н И Е № 442 гр. София 19 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Севдалин Мавров при секретар Иванка Илиева с участието на прокурор от ВКП Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 439/2009 г. Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от главния прокурор на РБ за възобновяване на производството по НОХД № 18/2010 г. на Районен съд гр.Пазарджик. Според искането присъда № 35/25.01.2010 г. , по НОХД № 18/2010 г. на Районен съд гр.П. е постановена в нарушение на закона - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като наказанието„пробация" е законодателно уредено в НК от 01.01.2005 г., поради което , за престъплението по чл. 144 ал. 3 НК извършено от подсъдимият М. на 06.04.2004г. неправилно е наложено наказание, което не е съществувало към момента на извършване деянието. Допуснатото нарушение е съществено, по смисъла на чл. 422, ал. 1 т. 5 НПК и е основание за възобновяване на делото, тъй като присъдата не е проверявяна по касационен ред. На основание чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и във вр. с чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК се иска възобновяване на НОХД № 18/2010 г. на Районен съд - П., отмяна на посочената присъда в частта й, за престъпление по чл. 144 ал. 3 НК, извършено на 06.04.2004 г. , за което на подсъдимия М. е наложено наказание „пробация", и в частта й, в която е приложен чл. 23 НК относно определеното общо наказание „пробация" е връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. Прокурорът поддържа искането. В съдебно заседание осъденият Я. М. М. не се явява, редовно призован и не сочи уважителна причина за неявяването си. Частният обвинител и граждански ищец и неговият повереник- адвокат С. К., редовно призовани не се явяват, не изтъкват уважителна причина за това. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО : Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 35/25.01.2010 г. по НОХД № 18/2010 г. на Районен съд гр.П. подсъдимият Я. М. е признат за виновен в това, че на 06.04.2004 г. в гр. П. се е заканил с убийство на Б. И. Г. с думите: „ще те убия, ще те закопая в полето и никой няма да може да те намери" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК и вр.с чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „Б" от НК е осъден на пробация, състояща се в следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с честота на явяване два пъти седмично ; задължителни срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. Признат е за виновен и за това, че на 07.04.2009 г. в гр. П. се заканил с убийство на Б. И. Г. с думите: „ако гъкнеш, ще те утрепя! Ще те убия! Ще те заколя!" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „Б" от НК, е осъден на пробация със следните мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца на явяване два пъти седмично ; задължителни срещи с пробационен служител за срок от осем месеца ; включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок отчетири месеца ; ограничаване в свободното придвижване - забрана посещение на адреса в гр. П., ул. „В. Л." № 64, вх."В", за срок отедна година, считано от влизане в сила на присъдата. Съгласно чл. 23 от НК е определено общо най-тежко наказание на деянията в съвкупността , а именно - пробация, включваща пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца на явяване два пъти седмично ; задължителни срещи с пробационен служител за срок от осем месеца ; включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок отчетири месеца ; ограничаване в свободното придвижване - забрана посещение на адреса в гр. П., ул. „В. Л." № 64, вх."В", за срок отедна година, считано от влизане в сила на присъдата. На пострадалия е присъдена сумата от 1100 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието на 07.04.2009 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2009 г., до окончателното изплащане на сумата, а искът за разликата от 1 100 лева до 1 500 лева, като неоснователен, е отхвърлен. Присъдени са разноските и държавните такси. Присъдата не е обжалвана пред въззивна инстанция и е влязла в сила на 10. 02. 2010 г . Тя не е проверявана по касационен ред като неподлежаща на касационна проверка. Искането е направено на 28.06.10 год., когато е депозирано пред първоинстанционния съд и следователно е в шестмесечния срок по чл.421, ал.1 НПК . Обвинението и осъдителната присъда против Я. М. М. се отнасят за две деяния по чл. 144 ал.З от НК. Едното от тях е извършено на 06.04.2004 г. в гр. П. спрямо лицето Б. Г. , към който момент предвиденото за него наказание по инкриминираното обвинение е било: „ лишаване от свобода до три години или пробация”. Действително, наказанието във втората му алтернатива,– „пробация” ,макар и да е било въведено в законодателството през 2002 година, съгласно чл.42а НК( ДВ, бр.92/02 г.) и следователно по време на извършване конкретното деяние да е съществувало, не е могло да бъде приложено преди 01.01.2005 година, тъй като законът изрично е предвидил отлагане на действието на нормата на чл. 42а НК , с правна сила от 01.01.2005 година. Следователно неправилно се твърди в искането, че по време на извършване на цитираното деяние този вид наказание не е съществувало. Макар и предвидено в системата на наказанията по чл. 37 НК, приложението му е било невъзможно, поради изричното отлагане на действието на закона за един по-късен момент. Но това съвсем не означава, че налагането му към датата на постановяване присъдата, когато това наказание е било в сила, е неправилно и в нарушение на закона, както се твърди в искането за възобновяване. Нещо повече. Делото е протекло при провеждане съдебното производство по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 НПК. Присъдата е постановена на 25.01.2010 год., когато цитираното наказание вече е било приложимо, а съдът е бил длъжен да го приложи, поради особените правила на съкратеното съдебно следствие по чл. 372, ал.4 НПК. Съгласно спомената диференцирана процедура, при осъдителна присъда съдът е бил задължен да индивидуализира наказанието за процесното деяние по правилата на чл. 58а НК ( в ред. , ДВ, бр. 27/2009 г. ) . Съгласно чл. 144, ал.3 НК ( ред.,ДВ, бр.92/02 г. ) предвидените наказания са били : „ лишаване от свобода до три години или пробация”) . Съдът правилно е приложил чл. 58а, ал.1 НК в действащата към постановяване присъдата редакция като е определил наказанието по втората алтернатива – пробация, каквато в случая, е единствено приложимата санкция. Съдът е отчел и всички други съпътстващи законодателни промени в системата на наказанията и в състава на чл. 144, ал.3 НК и ги е съгласувал и с чл. 2, ал.2 НК като е наложил най-благоприятното за дееца наказание към момента на определянето му. Съобразил е не само действието на въведеното наказание „пробация” по чл. 42а, ал. 1 от НК ,в сила от 01.01.2005 г. ( ДВ,бр.92 от 2002 г., изм.,ДВ, бр.103 от 2004 г. ) но и факта, че то се явява единствено възможното при прилагане на материалноправните последици при диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК . Съдът е съобразил и актуалните изменения на закона в чл. 42б ( ред., ДВ бр. 27/09 г., в сила от 01.06.2009 г.) с допълнението на текста - "в съответствие с определената от съда периодичност, но не по - малко от два пъти седмично", относно периодичността на пробационната мярка - "задължителна регистрация по настоящ адрес". При тези данни, не е допуснато нарушаване на закона по чл. 348, ал.1,т.3 НПК и следователно, не е налице основание за възобновяване на производството по НОХД № 18/2010 г. на Районен съд гр.Пазарджик. Воден от тези мотиви ВКС на РБ, трето наказателно отделение, настоящия състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО за възобновяване на НОХД № 18/2010 г. на Районен съд гр.П. и за отмяна на постановената по делото присъда № 35/25.01.2010 в частта й за престъпление по чл. 144 ал. 3 НК, извършено на 06.04.2004 г. , за което на подсъдимия Я. М. М. са наложени пробационни мерки по чл.42а НК и в частта й, в която е приложен чл. 23 НК , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :