РЕШЕНИЕ № 202 гр. София , 01.06.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря .........Невена Пелова ........ и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА НОХД № 280 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане за възобновяване на ЧНД № 181/2022 г. на Окръжен съд - Перник, депозирано от Главния прокурор на Република България. В искането се развиват доводи за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са основания за възобновяване на наказателното дело. Развиват се пространни съображения, че при формиране на своето вътрешно убеждение съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, с което е допуснал нарушение на чл. 14 НПК. Подчертава се, че е допуснато и друго съществено нарушение, като по реда на тълкуването съдът е допълнил влязъл в сила съдебен акт. Изтъква се, че в резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения се е стигнало до постановяването на неправилни съдебни актове в частта им относно извършеното приспадане на времето на задържане под стража и на изпълняваната мярка за неотклонение „домашен арест”, както и зачитането на работните дни при изтърпяване на наказанието от осъдения Н. Й. Г.. В заключение се прави искане за възобновяване на ЧНД № 181/2022 г. на Окръжен съд – Перник, за отмяна на Решение № 65 от 22.08.2022 г., в частта му относно прилагането на чл. 12, ал. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и за отмяна на Решение № 80 от 13.12.2022 г. и за връщане на делото за ново разглеждане на Окръжен съд - Перник от друг състав на съда. В съдебно заседание осъденият Н. Г. не се явява, редовно призован. Представлява се от адв. Н. П., редовно упълномощен. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор и предлага да се възобнови ЧНД № 181/2022 г. на Окръжен съд – Перник, като се отмени Решение № 65 от 22.08.2022 г., в частта му относно прилагането на чл. 12, ал. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и да се отмени Решение № 80 от 13.12.2022 г. и да се върне делото за ново разглеждане на Окръжен съд - Перник от друг състав на съда. Счита, че посочените решения на съда са постановени при нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Развива доводи, че не са изследвани обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Липсва дължимата по закон преценка на доказателствата и това е довело до неправилно приложение на материалния закон. В заключение моли искането на Главния прокурор да бъде уважено. Защитникът на осъдения Н. Г., адв. Н. П. Изразява становище, че искането е недопустимо. Счита, че ОС – Перник не е допуснал твърдените нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Заявява, че по силата на закона, на основание чл. 41, ал. 3 НК, периодът на осъдения за положен обществено полезен труд се приема за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, независимо от местополагането му. Изтъква, че приспадането на работните дни е законова привилегия. Подчертава, че включването на осъдения в трудовия процес е важна предпоставка за неговата ресоциализация и последиците от този факт подлежат на единна преценка, без да се допуска разграничение с оглед на обстоятелството дали трудът е положен на територията на чужда държава или на територията на Р. България. Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното. Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Проблемът за допустимостта на искането произтича от обстоятелството, че атакуваните решения са постановени по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС), в сила от 01.01.2020 г. На пръв поглед съдебните актове, постановени по този ред, не подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, тъй като не са сред изрично посочените в чл. 419 от НПК. Такова заключение би било вярно единствено при един формален прочит и без да се държи сметка за естеството на визираните в цитираната разпоредба от НПК присъди, решения и определения. Принципно се касае за актове, с които се решава въпросът за наказателната отговорност на лице, обвинено в извършване на престъпление. Сред подлежащите на отмяна по реда на възобновяването са и определенията на съда по чл. 457, ал. 2 от НПК, с които се приемат за изпълнение присъди на чуждестранен съд при трансфер на осъдено лице. Същият предмет имат и решенията, постановени по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС. И в двата вида съдебни актове съдът по силата на чл. 457, ал. 3 от НПК, респ. на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да посочи номера и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, съответните разпоредби на Наказателния кодекс на РБ, предвиждащи отговорност за извършеното престъпление, срока на наказанието лишаване от свобода, наложено от чуждестранния съд и първоначалния режим на изтърпяването му. Самият ЗПИИСАННЛСМВЛС транспонира във вътрешното законодателство изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ, L 327/27 от 5 декември 2008 г.), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес - § 2 от допълнителните разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно § 6 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС в отношенията между Република България и държавите членки, въвели изискванията на цитираното Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г., се прилага този закон, вместо редица международни актове, един от които е Конвенцията за трансфер на осъдени лица, която е в основата на производството по чл. 453 и сл. от НПК. При положение, че процедурата по чл. 457 от НПК и тази по чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС имат един и същ предмет и изискват обсъждането на идентични въпроси не би могло да се откаже приложимостта на извънредния способ по глава тридесет и трета от НПК към актовете по ЗПИИСАННЛСМВЛС единствено по съображения, че те са постановени по специалния ред. Подобно заключение е неприемливо, защото лицата, осъдени от държави - членки, биха били поставени в по-неблагоприятно положение. В този смисъл са: Решение № 60122 от 1.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 346/2021 г., III н. о., НК, Решение № 17 от 11.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 1054/2021 г., I н. о., НК и др. Искането е направено в законовия срок. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е основателно. С решение № 65 от 22.08.2022 г. по ЧНД № 181/2022г. Окръжен съд - Перник, на основание чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) е признал и приел за изпълнение присъда № КLs730Js445/21 на Областен съд - Ашафенбург, Федерална провинция Бавария, Федерална Република Германия, влязла в законна сила на 11.03.2022 г., с която на българския гражданин Н. Й. Г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години и 2 (два) месеца за престъпления по § 263, ал. 1, ал. З, изр. 2, т. 1 и т. 2, ал. 5, § 25, ал. 2, § 53 от Наказателния кодекс на Германия, съответстващи на престъпления по чл. 321, ал. 2, чл. 211 вр.чл. 209, ал. 1 и чл.212а от НК на Република България. На основание чл. 57, ал. 1, т. З от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Приспаднал е при изпълнение на наказанието предварителното задържане и времето, през което спрямо Н. Г. е била взета мярка за неотклонение домашен арест по ЧНД № 94/21 г. и ЧНД № 100/2021 г. и двете по описа на Окръжен съд - Перник за периодите от 16.08.2021 г. до 18.03.2021 г. когато е бил задържан под стража, от 18.03.2021 г. - 08.06.2021 г. - когато спрямо него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, и от 09.06.2021 г. (фактическото му предаване на немските съдебни власти) до влизане на решението в сила. Решението не е било обжалвано или протестирано, влязло е в законна сила на 06.09.2022 г. и не подлежи на касационна проверка. С решение № 80/13.12.2022 г., по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК съдът е тълкувал волята си в смисъл, че периода, посочен в решението „от 16.08.2021 г. - 18.03.2021 г." да се чете „от 16.03.2021 г. - 18.03.2021 г." и е допълнил влязлото в сила решение № 65/22.08.2022 г., като на основание чл. 41, ал. З от НК е зачел като положен труд времето от 26.04.2022 г. - 29.07.2022 г. включително, през което Н. Й. Г. е отработил 84 дни, което се равнява на 126 дни лишаване от свобода. Решението не е било обжалвано или протестирано, влязло е в законна сила на 27.12.2022 г. и не подлежи на касационна проверка. При постановяване на решение № 65 от 22.08.2022 г. и решение № 80 от 13.12.2022 г. по ЧНД № 181/2022 г. Окръжен съд - Перник е допуснал съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Върховният касационен съд констатира, че ОС - Перник не е изследвал всестранно и пълноценно всички обстоятелства по делото. ЧНД № 181/2022 г. по описа на ОС - Перник е образувано по молба на осъденият Н. Й. Г. за признаване и изпълнение на присъда № КLs730Js445/21 на Областен съд - Ашафенбург, Федерална Република Германия, с която му е наложено наказание три години и два месеца лишаване от свобода. След образуване на делото е получено удостоверение по чл.З от ЗПИИСАННЛСМВНЛС, издадено от компетентните съдебни власти на ФРГермания, придружено със съдебния акт. Съгласно приложеното Удостоверение (каре „е") присъдата е постановена след предаването на лицето на 09.06.2021 г. с решение №100/2021 г. на ОС - Перник, въз основа на издадена ЕЗА с цел наказателно преследване, при условие, че ще бъде върнато в изпълняващата държава, за да изтърпи наказанието лишаване от свобода. От отразеното в каре "и", т.2 на Удостоверението (л. 69 - л. 72) срокът на наложеното наказание, в дни, възлиза на 1157, като целият срок, изтърпян във връзка с наказанието е 419 дни, изчислен към дата 26.07.2022 г. С решение № 65 от 22.08.2022 г. ОС - Перник е приспаднал при изпълнение на наказанието периодите, обхващащи времето от 16.03.2021 г. до 18.03.2021 г. когато Н. Г. е бил задържан под стража, от 18.03.2021 г. до 08.06.2021 г. - когато спрямо него е била взета мярка за неотклонение домашен арест и от 09.06.2021 г. (фактическото му предаване на немските съдебни власти) до влизане на решението в сила. При изчисляването на тези периоди, съобразно правилата на чл. 59, ал. 1 от НК, към датата, към която е направено и изчислението на изтърпяната част от наказанието от издаващата държава - 26.07.2022 г., зачетеният срок възлиза на 454 дни, или по - голям от посочения в удостоверението като изтърпяна част. Видно от присъда № КLs730Js445/21 на Областен съд - Ашафенбург (л. 7 - л. 9), при изпълнение на наказанието съдът е зачел единствено задържането под стража на лицето в очакване на екстрадицията в съотношение един ден задържане към два дни лишаване от свобода. В мотивите на присъдата - §F, съдът изрично е посочил, че времето, през което Н. Г. е бил с мярка домашен арест не се касае до задържане, което би трябвало да се приспадне като сравнимо с лишаването от свобода, което е сторил както с оглед законодателството на страната, така и съобразно практиката на Съда на ЕС (решение по дело С-294/16 РРU). ОС - Перник не се е съобразил с размера на посочената в удостоверението като изтърпяна част от наказанието, както и не е обсъдил и взел предвид при постановяване на съдебния акт присъдата, приета като писмено доказателство. Липсата на дължимата по закон преценка на доказателствата е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС изисква да бъде извършено приспадане от общия срок на наложеното наказание лишаване от свобода изцяло на срока на изтърпяната част от наказанието и временното задържане, като под последното следва да се има предвид постановеното по реда на чл. 11 от същия закон. Този извод се налага и предвид принципите, заложени в РР 2008/909/ПВР, транспонирано чрез ЗПИИСАННЛСМВНЛС и съдебната практика на СЕС относно тълкуването му. С оглед на това, че рамковото решение се основава на взаимно доверие в правните системи на другите държави членки, решението на съда в издаващата държава трябва да се спазва, като неговото адаптиране е възможно само при несъвместимостта на срока или характера на наложеното в издаващата държава наказание със закона на изпълняващата държава (член 8, параграф 1). В Решение на СЕС (голям състав) по дело С- 554/14 е прието, че „член 17 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на частта от наказанието, изтърпяна от съответното лице на територията на издаващата държава до неговия трансфер в изпълняващата държава, включително по въпроса за евентуалното намаляване на наказанието, се прилага единствено правото на издаващата държава. Що се отнася до правото на изпълняващата държава, то се прилага само за частта от наказанието, която остава да се изтърпи от лицето след този трансфер на територията на изпълняващата държава." При постановяване на решение № 80 от 13.12.2022 г. по ЧНД № 181/2022 г. по описа на ОС – Перник, съдът е допуснал и друго нарушение на закона, като по реда на тълкуването на съдебните актове е допълнил влезлия в сила акт и е приспаднал от срока на наказанието лишаване от свобода работни дни, отработени от осъдения в издаващата държава. Разпоредбата на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК повелява, че съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по всички затруднения, свързани с тълкуването им. Недопустимо е обаче, тази процедура да бъде използвана за изменение, допълнение или други произнасяния по същество на влезлите в сила съдебни актове. Изменение или друга корекция на съдебните актове, могат да бъдат извършени само по реда на предвидения в закона инстанционен контрол. В този смисъл е Решение № 178 от 9.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 410/2012 г., III н. о., НК. По своето съдържание постановеното решение № 80 от 13.12.2022г. по ЧНД № 181/2022г. по описа на ОС - Перник, в т. 2 от диспозитива му, не е тълкувателно, тъй като чрез допълване на влезлия в сила съдебен акт, с него е бил пререшен въпроса за срока на определеното за изтърпяване наказание, като са били зачетени дните, през които осъденият е работил. Така постановеното определение е процесуално недопустимо и подлежи на отмяна по реда на глава 33 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС решаването на въпроса относно приспадането от срока на наказанието лишаване от свобода на работни дни, се извършва след провеждане на консултации с издаващата държава, чиято цел е изясняване на точния им брой и след установяване, че законодателството на същата допуска тяхното зачитане. В случая категорични данни, предоставени от издаващата държава, относно броя на отработените дни и законодателната възможност те да бъдат зачетени за намаляване на размера на наложеното наказание, не са били изискани и липсват по в делото. Съдът на Република България като изпълняваща държава не може да намали наказанието на трансферирано от друга държава - членка на ЕС лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на издаващата държава, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието (ТР № 3 от 2017 г. на ОСНК на ВКС). Предвид обстоятелството, че се касае за специфична процедура по приспособяване на наказание, наложено от съд на чужда държава, не може и да се приеме, че е налице възможност за приспадане от прокурора по реда на чл. 417 от НПК. Действително § 4 от допълнителните разпоредби препраща към НПК за неуредените въпроси. Едновременно с това обаче чл. 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. предвижда уведомяване на Генералния секретариат на Съвета кой орган или органи е компетентен, респ. са компетентни, съгласно нейното национално право в случаите, когато тази държава -членка е издаваща или изпълняваща държава. За България като изпълняваща държава компетентен орган е само окръжният съд по местоживеенето на осъдения, а когато то е неизвестно или лицето не живее в страната - Софийски градски съд. Поради това единствено той е оправомощен от закона да изисква информация относно размера на наказанието, изтърпяната част от него на територията на издаващата държава и остатъка за изтърпяване. Пак само той може да вземе решение по посочените въпроси. Прокурорът би могъл да приспадне по реда на чл. 417 от НПК предварително задържане на осъдения по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, когато съдът е пропуснал да стори това в решението си по чл. 12, ал. 8 от цитирания нормативен акт. Върховният касационен съд също не би могъл да се произнесе по същество, тъй като той не може да влоши положението на осъдения. С оглед на изложеното наказателното производство следва да бъде възобновено в обсъжданата му част. В конкретния случай поради посочените нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и са довели до постановяването на неправилни съдебни актове, в частта им относно извършеното приспадане на времето на задържане под стража и на изпълнявана мярка „домашен арест", както и зачитането на работните дни при изтърпяване на наказанието от осъдения Н. Й. Г., Върховният касационен съд прие, че искането за възобновяване е основателно. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 181/2022 г. по описа на Окръжен съд – Перник. ОТМЕНЯ Решение № 65 от 22.08.2022 г. по ЧНД № 181/2022 г. на ОС - Перник, в частта му относно прилагането на чл. 12, ал. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС. ОТМЕНЯ Решение № 80 от 13.12.2022 г. по ЧНД № 181/2022 г. на ОС – Перник. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Перник. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: 1. 2.