О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 14 Гр. София, 07.01.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 10.11.2021 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА т. д. № 350/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 12448 от 07.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1744/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав. Решението се обжалва в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение от 18.12.2019 г. по гр. д. № 13765/2018 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-2 състав, е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД БУЛ ИНС АД с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над 60 000 лв. до присъдените 150 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Р. Д. С., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2017 г. В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, за което се развиват подробни съображения. Оспорва се правилността на мотивите на решаващия съдебен състав за намаляване размера на обезщетението, поради това, че родителите са били разведени и починалият е живеел със своята майка. Поддържа се, че съдът е игнорирал отношенията между баща и син в периода преди настъпване на фаталния инцидент, в резултат на което определеното от въззивния съд обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди е несправедливо занижено. Моли се решението в обжалваната отхвърлителна част да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което искът да бъде уважен за сумата от 150 000 лв., ведно със съответните лихви и разноски, включително за касационната инстанция. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ Следва ли един и същи състав на съда да мотивира своето решение, кредитирайки едни свидетелски показания по делото за сметка на други, изхождайки от негови констатации за същия деликт в друго производство /има се предвид делото на майката на починалия, която по настоящото е разпитана като свидетел/; 2/ Следва ли влошените лични отношения между двамата родители на починалия да се тълкуват от съда като обстоятелство, променящо духовната връзка между един от родителите и починалото дете; 3/ С оглед влошените отношения между майката и бащата на починалия следва ли съдът да отчете това обстоятелство при анализ на свидетелските показания на един от двамата и във връзка с твърденията на единия родител, че само той е полагал грижи за починалия и съответно само той е търпял вреди от смъртта му; 4/ Следва ли съдът да се произнася за претърпените болки и страдания от загубата на единственото дете, отчитайки отношенията родител-дете през целия живот на детето или следва да установи личните отношения и причинените болки и страдания към датата на настъпилия деликт и болките, претърпени в резултат на същия; 5/ Изисква ли справедливостта сходно разрешаване на аналогични или идентични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид. Касаторът се позовава на следната практика на ВКС: решение № 1/26.03.2012 г. по т.д.№ 299/2011 г. на II т.о. и решение № 184 от 21.02.2020 г. по т.д.№ 3134/2018 г. на II т.о., както и посочва решения на Софийски апелативен съд и Софийски градски съд, недопуснати до касационно обжалване. Поддържа и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение, поради явната му необоснованост и несправедливост. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, с кратък писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице са и основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, за проверка съответствието на въззивното решение с цитираната от касатора и служебно известна практика на ВКС по чл.290 ГПК. За да достигне до обжалвания резултат, въззивният съдебен състав е приел, че по делото е останало недоказано съществуването на типичната връзка „родител – дете“, доколкото взаимността в отношенията на обич, грижа и привързаност за всичките 21 години от живота на детето не е категорично установена. Съдът е изходил главно от обстоятелствата, че родителите на починалия са се развели и разделили, когато той е бил на 4 години и след това изключителната грижа за детето е поета от майката. Липсва оценка за отношенията между касатора и пострадалия след неговото порастване и до настъпване на инцидента. Предвид изложеното, обжалване следва да се допусне по обобщения, уточнен и преформулиран, съобразно правомощията на ВКС /т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г./, въпрос № 4, относно критериите за определяне на справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД и в тази връзка - за момента, респ. периода, който има значение при формирането на изводи относно отношенията между пострадалия и лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт. Останалите въпроси не удовлетворяват общите и/или допълнителни предпоставки за достъп до касация. Липсва и самостоятелното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, доколкото доводите в тази насока са само за неправилност по см. на чл.281 т.3 ГПК и са извън предмета на настоящото производство. Касаторът е освободен от предварително внасяне на дължимата държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК, а и в хода на производството пред първата инстанция е настъпило обстоятелство по чл.83 ал.1 т.4 ГПК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12448 от 07.12.2020 г. по в. гр. д. № 1744/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, в обжалваната от Д. Г. С. част. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІІ-ро т.о. за насрочване в публично съдебно заседание Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: