Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                  N 1022/09   гр. София 17.03.2010 г.      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември    през две хиляди и девета  година в състав                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА            ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                     при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова   гр. дело N 552 / 2009 г. по описа на Първо  гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК . Р. Ж. Е. е обжалвал въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 358 от 28.01.2009г. по гр.д. № 764/2008г. Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество с определение № 356/09 от 07.05.009г. на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за разграничението между иска по чл.109а ЗС и иска за грешка в кадастралната основа, когато е свързан със спор за материално право и момента, към който се установява правото на собственост, релевантно и за основанието на иска по чл.108 ЗС, когато е съединен с иск за определяне на граници. Ответникът А. Г. Д. не е подал отговор по реда на чл.287 ГПК и не изразява становище в касационното производство. А. Г. Д. e предявил против Р. Ж. Е. следните обективно съединени искове: 1. да се признае, че ищецът е собственик на 120 кв.м. в северната част от имот 67338.412.400 по кадастралната карта на гр. С. и да бъде осъден ответникът да му предаде владението на спорната част от имота 2. да се определи границата между двата съседни имота, собственост на ищеца и на ответника. Сливенският окръжен съд е отменил решението на Сливенския районен съд № 651 от 07.07.2008г. по гр.д. № 1362/2008г. и е решил делото по същество на основание чл.208 ал.1 ГПК /отм./ като е признал за установено по отношение на Р. Ж. Е., че А. Г. Д. е собственик на реална част от 105 кв.м. в северната част на имот с идентификационен номер 67338.412.400 по кадастралната карта на гр. С. с обозначени граници по скицата на вещото лице, определил е на основание чл.109а ЗС границата между двата имота и е осъдил Р. Ж. Е. да предаде на А. Г. Д. спорната част от имота. В касационната жалба се въвеждат доводи за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Посочва се, че ищецът е придобил собствеността по договор за дарение в имотните граници през 2007г. така, както са отразени в кадастралната карта и не може да претендира право на собственост в по-голям обем към настоящия момент, тъй като праводателят му не е бил собственик. На следващо място се поддържа, че ищецът не може да претендира собственост върху имота към минал момент, защото не е бил негов собственик. Изложени са и доводи , че за правата на собственика са от значение границите на имота към момента на придобиването му като в случая кадастралните граници са от 1989г. и не са променени с плана от 2006г., а материализирането им на място чрез поставяне на телена ограда не влияе върху собствеността. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение при извършената служебна проверка на решението констатира, че същото е недопустимо. От заключението на вещото лице е установено, че двата съседни имота собственост на ищеца и на ответника са образувани от един общ, части от който в течение на времето са преминали в собственост на различни лица. За този имот е изготвен кадастрален план от 1989г. , по който имотът на ищеца е заснет с пл. № 4* а на ответника – с пл. № 4* впоследствие са заснети с нова сигнатура по кадастралната карта от 2006г., действаща и понастоящем като. В двата картни материала границите и площта на имотите съвпадат, без обаче да е обозначено със знаци, че границата е материализирана. При огледа на място вещото лице е констатирало, че изградената ограда е в права линия, докато кадастралната граница е на юг от съществуващата и е с чупка, трасирана на място. При тези констатации на вещото лице следва да се заключи, че се касае за съседни имоти, заснети по кадастралната карта, изготвена през 2006г. при действието и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Кадастралната карта съдържа данни за поземлените имоти с границите и идентификаторите им /чл.29 ЗКИР/ и се одобрява със заповед на изпълнителния директор на А. по геодезия, картография и кадастър. Тя може да се изменя при непълноти или грешки при условията на чл.53 ЗКИР , но ако са свързани със спор за материално право , те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. От тази законодателна уредба следва, че на основание чл.109а ЗС може да се иска установяване на граница само на неурегулирани и незаснети с кадастралната карта недвижими имоти. При кадастрално заснемане след одобряване на кадастралната карта е приложим специалният иск по чл.53 ал.2 ЗКИР. Този иск има за предмет установяване на пространствения обхват на правото на собственост върху имоти, заснети на кадастралната карта при допусната грешка , състояща се в направилно заснемане на границите на имотите към момента на изготвяне на картата. С решението на съда се решава спорът за материално право към минал момент, а изменението на кадастралната карта се извършва по административния ред на чл.54 ЗКИР – чрез одобряването й със заповед от изпълнителния директор на А. по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник. Тази заповед се съобщава на заинтересованите лица и подлежи на обжалване по реда на АПК. В случая имотите на страните са заснети по кадастралната карта, следователно предявеният иск по чл.109а ЗС е недопустим, което води до недопустимост и на обусловения иск по чл.108 ЗС като предявен преждевременно – преди изменението на кадастралните граници на имота, за които се твърди, че са заснети погрешно, за което следва да се проведе специалния иск по чл.53 ал.2 ЗКИР. Недопустимостта на исковете обуславя и недопустимост на постановените решения, с които са разгледани по същество, поради което на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решението на Сливенския окръжен съд № 358 от 28.01.2009г. по гр.д. № 764/2008г. и на Сливенския районен съд № 651 от 07.07.2008г. по гр.д. № 1362/2008г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на предявените искове. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: