Р Е Ш Е Н И Е № 175 София, 17 април 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 394/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК е образувано по направено искане от осъдения А. Ф. К. за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 587 от 11.07.2011 год. по нохд № 610/2011 год. на Районен съд-Силистра, потвърдена с решение № 70 от 27.10.2011 год. по внохд № 239/2011 год. на Силистренския окръжен съд. В искането се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието, което според осъдения е явно несправедливо, тъй като е завишено по размер и за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон – по същество основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1- 3 от НПК. В допълнението към искането прието по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК по първото от изложените основания се твърди, че неоснователно първоинстанционният съд не е провел съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и това е довело до утежняване наказателноправното положение на осъдения, тъй като е бил лишен от възможността да ползва привилегирования ред за определяне на наказанието по чл. 58а от НК. Допуснато е процесуално нарушение като не е бил назначен експерт, който да даде заключение, разбирал ли е осъденият свойството и значението на извършеното и могъл ли е да контролира постъпките си, т.е. не е изследван въпросът явява ли се К. наказателноотговорен правен субект или са налице предпоставките изключващи наказателното му отговорност по чл. 33 от НК. Нарушен е законът като деянието не е приведено по наказателния състав на чл. 197 от НК, тъй като с оглед установената по делото фактическа обстановка, К. доброволно е върнал вещите предмет на кражбата на собственика им. Функция от тези нарушения е и наказанието, което е явно несправедливо, защото е определено за осъществен по по-тежък наказателен състав, а не по привилегирования. Иска се отмяна на постановените съдебни актове с връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първата инстанция, а при условията на алтернативност-намаляване размера на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 587 от 11.07.2011 год. по нохд № 610/2011 год. Силистренският районен съд е признал подсъдимия А. Ф. К. за виновен в това, че на 06.01.2011 год. в [населено място], обл. Силистра, чрез използване на техническо средство-ключ, е отнел чужди движими вещи и златни накити на обща стойност 626.00/шестстотин двадесет и шест /лв.от владението на Ц. С. Ц. от същото село, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. В тежест на осъдения са присъдени направените деловодни разноски. С решение № 70/27.10.2011 год. по внохд № 239/2011 год. Силистренският окръжен съд е потвърдил присъдата. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, а по същество и за частично основателно. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото отменително основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото. При разглеждане на делото пред първостепенния съд не е допуснато изтъкнатото от защитника на осъдения съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо неговото право на защита. Съгласно чл. 370, ал. 1 от НПК, решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. Няма данни по делото подсъдимият да е възпрепятстван да отправи искане за съкратено съдебно следствие или пък, съдът да не го е разгледал. От протокола на съдебното заседание от 11.07.2011 г. по нохд № 610/2011 год. на РС-Силистра става ясно, че председателят на съдебния състав е разяснил на подсъдимия правата, които има по НПК, включително правото му на нови искания по доказателствата и по хода на съдебното следствие, като К. заявил, че няма нови искания. Правото на защита на подсъдимия, включва и възможността той да прави искане да се ползва от реда на провеждане на наказателното производство по т.н. "диференцирани"процедури с отказа от разглеждане на делото по общия ред. Дали подсъдимият ще упражни това си право е въпрос на негова субективна преценка и избран начин на защита срещу обвинението, поради което съдът не е обвързан със задължението да му разяснява предимствата и ограниченията на провеждането на производството по един или друг процесуален ред. В този смисъл, доводът за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение с нарушаване правото на защита на К., чрез проявено от съда "бездействие" по отношение разясняване възможността той да ползва съкратената съдебна процедура по глава ХХVІІ НПК, е неоснователен. Съобразно т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г., на ОСНК на ВКС „Неправилният отказ на първостепенния съд да приложи особените правила на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, във. вр. чл. 372, ал. 4 НПК не е основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивната инстанция определя наказанието при условията на чл. 55 НК”. В случая, обаче, тази хипотеза не е налице, тъй като липсва надлежно искане за провеждане на такова производство и съответно - неправилен отказ за приложение на съкратеното съдебно следствие, което да е задължавало въззивният състав да извърши корекция на присъдата в санкционната й част. Обясненията на осъдения пред първоинстанционния съд по предмета на обвинението и по хронологическата последователност на извършените от него действия при извършване на кражбата не предполага хипотезата, той да се е намирал в състояние, което да го изключва като наказателноправен субект по смисъла на чл. 33 от НК. Химическото изследване на кръвта на К. е дало заключение, че той се е намирал в средна степен на алкохолно опиване, а не в състояние което да е наложило назначаване на съдебномедицинска експертиза и изследване на възможността за патологичното му опиване. Този извод се налага и от показанията на полицейския служител М. О., посетил непосредствено след престъплението дома на К., където при извършения оглед открил част от вещите предмет на кражбата и пред когото осъденият, макар и повлиян от алкохола направил самопризнания за деянието и начина му на извършване. Така че, съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е назначил експерт, който да даде заключение, разбирал ли е осъденият свойството и значението на извършеното и могъл ли е да контролира постъпките си. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието Оплакването за нарушение на закона е основателно, но не по доводите, изложени в допълнението към искането за възобновяване на делото, а с оглед задължението на Върховния касационнен съд по чл. 124 от Конституцията- да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Предметът на престъплението-движимите вещи, описани в мотивите на присъдата, е върнат на пострадалата, но не доброволно по волята на дееца, а поради това, че част от вещите предмет на престъплението са били намерени от нея след деянието, а друга част от тях са открити, иззети и върнати в натура на Ц. от органите на властта при изпълнение на службата им, без съдействието на осъдения. Затова, оплакването от защитата, че разпоредбата на чл. 197 от НК не е приложена, е неоснователно. Неправилно обаче, съдилищата са приели, че институтът на условното осъждане по отношение на него е неприложим, поради липсата на предпоставки по чл. 66 от НК. От справката за съдимост на К. е видно, че с определение № 240/15.04.2003 год. по нохд № 798/2002 год. на РС-Силистра, по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения е определено едно общо наказание от две години лишаване от свобода при ефективно изтърпяване на наказанието по влезлите в сила присъди по нохд № 802/2002 год. и № 782/2002 год. С определение по чнд №575/2005 год. на ОС-Плевен, влязло в сила на 08.11.2004 год., той е бил условно предсрочно освободен, като определеният шестмесечен изпитателен срок е изтекъл на 08.05.2005 год. При тези данни е очевидно, че към момента на извършване на деянието по нохд № 610/2011 год.- 06.01.2011 год. е настъпила реабилитацията му, съобразно разпоредбата на чл. 88а, ал. 3, във вр. чл. 86, ал. 1,т.2 от НК и е налице материалноправната възможност за приложение на института на условното осъждане. Настоящият касационен състав намира, че по отношение на К. целите на специалната и генералната превенции ще бъдат постигнати, без да е необходимо той ефективно да изтърпява наложеното му наказание. Изводите в тази насока се основават на обстоятелствата, че още в първоначалния момент, когато е бил разкрит от служителите на полицията, че е автор на кражбата, той е направил самопризнания и с подробности е обяснил, как я е извършил. Проявената от него самокритичност към извършеното е последователна и непротиворечива, както пред органа на досъдебното производство, така и пред съдилищата. На следващо място, вещите предмет на престъплението изцяло са върнати на пострадалата и реално, настъпила щета няма. Всичко това сочи, че К. би могъл да бъде превъзпитан към спазването на закона и без да е необходимо да бъде изолиран от обществото, поради което изпълнението на правилно определеното му по размер наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, следва да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Това изменение на въззивното решение по реда на възобновяването е в полза на осъдения и е в правомощията на настоящия съдебен състав съобразно разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 3 от НК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 2, т. 1 НПК, съставът на трето наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването решение № 70 от 27.10.2011 год. по внохд № 239/2011 год. на Силистренския окръжен съд, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наложеното на осъдения А. Ф. К. наказание една година и шест месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: