Ключови фрази
Договор за заем * доказателства и доказателствени средства * погасяване на установени с писмен акт парични задължения * свидетелски показания

РЕШЕНИЕ
№ 160

София, 29. май 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 800 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 03.03.2012 г. по гр.д. № 73/2012, с което е отменено решението на Старозагорския окръжен съд от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1085/2010, като са уважени предявените искове за връщане на заем по чл. 240 ЗЗД със законни лихви по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за допустимостта да се доказва със свидетелски показания обратното придобиване на документа за дълга от кредитора, след доброволното му връщане на изпълнилия задължението си длъжник.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че в чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК е уредена забрана да се доказва със свидетелски показания погасяването на парично задължение, установено със съставен за целта писмен акт (освен по изрично съгласие на страните съгл. чл. 164, ал. 2 ГПК). Тази забрана изключва само свидетелските показания, но не и другите възможни доказателствени средства – признание, редовно водени счетоводни книги и др. Установената в чл. 109 ЗЗД презумпция, че задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, не установява изключение от забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като държането на документа за дълга от длъжника е непосредствено установим факт (чрез процесуалното действие оглед). Ако този факт не е непосредствено установим, той не може да се доказва с други доказателствени средства. Със свидетелски показания е допустимо обратното доказване – че документът за дълга не е върнат доброволно на длъжника.
Както с други доказателствени средства не може да се доказва, че документът за дълга е върнат на длъжника, така не може да се доказва и че той му е отнет по-късно, тъй като това би влязло в пряко противоречие със забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Когато обаче кредиторът, който не разполага с оригиналния документ за дълга (той може да притежава копие или препис от него), се стреми да докаже чрез разпит на свидетели, че документът е изгубен или унищожен не по негова вина (чл. 165, ал. 1 ГПК), длъжникът може да доказва чрез разпит на свидетели както че кредиторът сам е унищожил документа за дълга при плащането, така и че документът не е изгубен, но му е предаден при погасяването на дълга, след което е унищожен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е недопустимо доказването със свидетелски показания на обратното придобиване на документа за дълга от кредитора след доброволното му връщане на изпълнилия задължението си длъжник, тъй като по този начин се нарушава ограничението за доказване със свидетелски показания на погасяването на установени с писмен акт парични задължения по чл. 164, ал. 1 т. 4 ГПК.
Правилно въззивният съд е приел, че процесното задължение е установено със съставен за целта писмен акт, поради което е недопустимо доказването на погасяването му чрез свидетелски показания. Също правилно съдът е приел, че задължението не е погасено и от третото лице, за чиито нужди ответникът твърди, че е взел заема, тъй като това не може да се установи по несъмнен начин от счетоводните книги на дружеството и по същество правилно е приел, че връщането на документа за дълга може да бъде установено само непосредствено чрез факта на държането му от длъжника.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касацията Д. П. К. не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд от 03.03.2012 г. по гр.д. № 73/2012.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.