Р Е Ш Е Н И Е № 249 С. 24.09.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1450 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Б. К. от [населено място] против въззивно решение № 225 от 13.05.2011г. по в.гр.д. № 27/2011г.на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 582 от 6.02.2008г. по гр.д.№ 2065 по описа за 2006г. на Благоевградски окръжен съд,като са отхвърлени като неоснова-телни- предявените съответно срещу [фирма] [населено място] поле и срещу Х. А. С. искове за заплащане на сумата от по 2 500лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от животно,както и сумата от по 100лв.- обезщетение за имуществени вреди,представляващи стойността на мобилен апарат ”С.” 275, ведно със законната лихва считано от 29.12.06г.до датата на предявяване на иска в размер на 40лв.-за първата главница и 10лв.-за втората,ведно със законната лихва върху поисканото обезщетение от подаване на иска до окончателното му изплащане. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт,на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. К. претендира направените по делото разноски. С определение № 499 от 3.04.2012г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /поради противоречие на въззивния акт с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 851 от 29.12.10г.по гр.д.№ 502/10г.на ІVг.о./ и на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени въпроси: 1.дали за да се приеме,че едно животно е под надзор на фирма- юридическо лице е достатъчно то да е живеело в двора,ползван от дружеството/в базата където е адреса на фирмената му регистрация/, то да е хранено и отглеждано от служители на фирмата, при това с цел - охрана на същата база, 2.дали тези обстоятелства и факта,че животното е куче от агресивна порода - са създали задължение за ответниците да поставят животното при такива условия и да осигурят подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него и 3.Ако това не е направено – кой е отговорен при настъпили вреди. Фактите са следните: На 29.10.2006г.около 14часа ищецът е паркирал собствения си автомобил пред базата на [фирма] в [населено място] поле,която е била оградена с желязна ограда,а отпред-на портала е имало поставена бариера, която е била вдигната.Непосредствено след като е слязъл от автомобила – ищецът е бил посрещнат от куче,порода немска овчарка/на име Н./, което засилено се е отправило към него.За да се предпази – ищецът рязко се е завъртял на ляво,подхлъзнал се е и е паднал върху лявата си страна.В резултат на това е получил фрактура на лявата ръка,в областта на китката и е бил счупен мобилния му апарат марка „С.”275.Бил е откаран в Спешния център/регистриран е в журнала под № 4955/.Направена му е ренгенография,която е установила – „разместена фрактура на левия радиус на типично място”.Насочен е към Отделението по ортопедия и травматология,където му е извършена”безкръвна репозиция под ренгенов контрол и пертутантна фиксация с две К-игли и е поставена гипсова имобилизация за период от 4 седмици”.След месец последната е снета, иглите -отстранени и е започнала рехабилитация.Пълният възстановителен процес е наложил още три месеца лечение,като според медицинската експертиза- пред вид характера на травмата сто процентно възстановяване на двигателната способност на лявата ръката не е възможно./Налице е ограничена дорзифлекция 10-15градуса,която не влияе на функциите на ръката/. Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 851 от 29.12.10г.по гр.д.№ 502/10г.на ІVг.о. е отменено решение от 9.09.2008г.по гр.д.№ 513/08г. на Окръжен съд Благоевград и делото върнато за ново разглеждане.В отменителното решение е прието,че въз основа на ангажираните по делото гласни доказателства следва да се направи извод,че кучето Н. е било под надзора на [фирма], като няма конкретни доказателства кой е бил неговия собственик. Установените по делото факти,че кучето е живеело и е било пазач на територията на фирмата,че работници на фирмата са се грижили за него/давали са му храна и вода,водили са го на ветеринар,разхождали са го и са задоволявали ежедневните му нужди/,са достатъчни за да се счете,че ответникът [фирма] е легитимиран да отговаря по чл.50 от ЗЗД.Изрично в отменителното решение е посочено,че независимо от липсата на пряк физически контакт между кучето и пострадалия – тъй като се касае до голямо животно/около 60кг./,за което е установено,че е нападало коли и домашни животни,което в конкретния случай - с изразена агресия и враждебност/с лай и засилка/ се е спуснало срещу ищеца,веднага след като той е излязъл от колата си – следва да се приеме, че е налице причинна връзка между поведението на кучето и увреждането на ищеца. Независимо от така дадените указания- въззивният съд е отхвърлил предявените искове,с мотива,че не е установено,ответниците /юридическото лице [фирма] и физическото лице- Х. С., който е и едноличен собственик и управител на [фирма]/ да са собственици на кучето Н. или то да е било под техен надзор.Счел е и че не е установено понесените от ищеца вреда да са в пряка и непосредствена последица от поведението на кучето,защото „спускането или отправянето на кучето към ищеца не сочи по несъмнен начин,че желае да го увреди”. Ищецът бил извършил действията,довели до неговото падане „в резултат на собствените си страхови представи”. Според въззивния съд вреди могат да се причинени само при „непосредствен физически досег между човека и животното,при който да е последвало нараняване”. В съдебно заседание страните не се явяват,като юридическото лице се представлява от процесуален представител,който оспорва подадеданата касационна жалба и желае въззовния акт да бъде потвърден.Представя и писмена защита,като такава е постъпила и от Х. С.. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване: За да се приеме,че едно животно е под надзор на фирма- юридическо лице е достатъчно то да е живеело в двора,ползван от дружеството/в базата където е адреса на фирмената му регистрация/, то да е хранено и отглеждано от служители на фирмата, при това с цел - охрана на същата.В тази хипотеза – отговорност за вредите, причинени от животното носят не работниците,които го пазят,гледат,хранят,а юридическото лице, което им го е поверило за пазене или гледане.В тази хипотеза под надзор - се има пред вид наблюдение,грижа,отговорност.Отговорността за вреди от животни по чл.50 от ЗЗД е безвиновна.Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества,нито да е източник на повишена опасност/отговорност се носи и когато то не е/.В хипотеза като настоящата, когато животното е куче от агресивна порода,за което е установено,че и в други случаи е нападало коли и домашни животни – отговорността на ответника- юридическо лице е била по-голяма,защото той е бил длъжен /с оглед осигуряване безопасността на другите лица-работници,клиенти, други посетители/ да поставят животното при такива условия и да организират подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него.При неизпълнение на това задължение – лицето,под чието надзор е животното –носи отговорност за настъпилите вреди,които следва да обезщети.Като е направил извод в противния смисъл - досежно предявения срещу юридическото лице иск - въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт,който следва да бъде отменен. Неправилни/както беше посочено по-горе в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 851 от 29.12.10г.по гр.д.№ 502/10г.на ІVг.о./ - са изводите на въззивния съд и досежно липсата на причинна връзка между поведението на кучето и причинените на ищеца вреди.Освен това - въззивният съд като не е изпълнил дадени от касационната инстанция задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона е допуснал и съществено процесуално нарушение. В останалата част – досежно предявения срещу физическото лице Х. С.-за което по делото не е установено нито да е собственик на животното,нито то да е било под негов надзор - постановения акт е правилен и следва да бъде потвърден. Възражението на ответната страна,че не следва да носи отговорност, защото собственик на кучето било трето физическо лице -А. С., който живеел в непосредствена близост до базата на юридическото лице- не може да бъде споделено.Първо- защото това е твърдение на страна по делото,а не установен с надлежни доказателства факт по делото и второ-защото отговорността по чл.50 от ЗЗД е солидарна между собственика и лицето,под чийто надзор се намира вещта,а съгласно чл.123 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение от когото и да е от длъжниците. В отменената част – спорът следва да бъде решен на основание чл.295 ал.1 от ГПК: Претенцията за неимуществени вреди следва да бъде уважена в претендирания размер от 2 500лв. по следните съображения: П. на болки и страдания от страна на пострадалия се установява от представени два болнични листа № 0941831 от 31.10.06г. и № 2784193 от 1.12.2006г.,от които е видно,че за лечение на причинената фрактура –лицето е било 63дни в болничен отпуск.Разпитана в съдебно заседание –в качеството на свидетел/ Ц./ – докторът, оказал първа помощ на пострадалия в Спешния център – установява,че последният е изпитвал силни болки.Счупването е било в областта на китката,вътре в ставата и описаният механизъм на падането е съответствал на причиненото.Била му е поставена игла,а след това- шина,обхващаща лакетната и ставите между фалангата.Лечението е продължило около три месеца и е включвало носене на шината/месец и половина/и раздвижване. За така претърпените в продължение на около четири месеца неимуществени вреди,произтичащи от причинената травма и нейното лечение и пред вид невъзможността за пълно възстановяване на двигателната способност на лявата ръката - следва да се присъди обезщетение поне в претендирания размер от 2 500лв. Претенцията за имуществени вреди в размер на 200лв.правилно е отхвърлена като недоказана,пред вид липсата на ангажирани доказателства относно собствеността на мобилен апарат марка „С.”С.,на нанесената вреда и нейната стойност.Наличието на приета експертиза, установяваща че към датата на увреждането – 29.10.06г.средната пазарна стойност на такъв мобилен апарат е била 205лв.-не е достатъчно доказателство,че ищецът е притежавал такъв мобилен апарат, при това на такава стойност и че в резултат на увреждането същият е бил изцяло увреден,за да се присъди именно тази сума. Като недоказана правилно е отхвърлена и претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение до датата на предявяване на иска. С оглед на гореизложеното – въззивният акт следва да бъде уважен само в частта,касаеща предявения срещу [фирма] [населено място] поле иск за обезщетение за неимуществени вреди. С оглед направеното искане,изхода от делото и на основание чл.78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени – съобразно уважената част от иска направените в хода на делото разноски.Тъй като те възлизат общо на 2 515лв./от които за адвокатско възнаграждение-1 750лв.,за държавни такси – 457лв.и за експертизи-308лв./,от тях следва да се присъди сумата от 2300лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 225 от 13.05.2011г. по в.гр.д. № 27/2011г.на Благоевградски окръжен съд В ЧАСТТА досежно предявения от В. Б. К. срещу [фирма] [населено място] поле иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма] [населено място] поле, [община], представлявано от управителя Х. С. да заплати на В. Б. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.А ет.4 ап.11 сумата от 2 500лв./две хиляди и петстотин лева/, представ-ляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му на 29.10.2006г., в резултат на непозволено увреждане от животно,намиращо се под надзора на юридическото лице,ведно със законната лихва, считано от 29.10.2006г до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 300лв./две хиляди и триста лева/, представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225 от 13.05.2011г. по в.гр.д. № 27/2011г.на Благоевградски окръжен съд в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.