2 решение по гр.д.№ 2179 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 02.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 2179 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 12 от 17.01.2014 г. по в.гр.д.№ 550 от 2013 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 280 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 1838 от 2009 г. на Ловешкия районен съд за уважаване на предявения от „Кооперативен съюз-Л.” срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост и осъждане на ответника да предаде следните недвижими имоти: 1. сграда с идентификатор 43593.520.348.1 и 2. сграда с идентификатор 43593.520.348.2, находящи се в [населено място] в ПИ с идентификатор 43593.520.348-частна държавна собственост по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София и изменена със заповед № КД-14-11-495 от 26.10.2010 г. на началника на С.-Л.. Касаторът твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. В писмен отговор от 26.03.2014 г. и в писмена защита от 06.06.2014 г. ответникът по касационната жалба „Кооперативен съюз-Л.” оспорва същата. Претендира за направените пред ВКС разноски. С определение № 240 от 16.04.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния правен въпрос: за валидното разпореждане с вещни права върху недвижими имоти на кооперация /кооперативен съюз/, чрез апортиране на тези имоти в търговско дружество, необходимо ли е решение на Общото събрание на кооперацията, след като съгласно Закона за кооперациите и устава на конкретната кооперация тя се представлява от нейния председател. По този правен въпрос настоящия състав на ВКС приема следното: Апортът /непаричната вноска в капитала на търговско дружество/ представлява особен вид сделка за отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост, при която от момента на възникване на дружеството /при учредителния апорт/ или от момента на вписване на апорта в търговския регистър /при последващия апорт, при който с внесената вещ се увеличава капитала на дружеството/ дружеството, в което е направен апортът, придобива правото на собственост върху апортираната вещ на деривативно основание. Поради това основанията за недействителност на правните сделки по ЗЗД намират приложение и при апорта, като в тези случаи следва да се съобразяват и специалните правила на чл.72 и чл.73 от Търговския закон. Волеизявленията на вносителя- собственик на апортираната вещ и на търговското дружество, което приема апорта, се изразяват в два акта: от една страна- съгласие на собственика, а от друга- решение на ОС на търговското дружество за сключване на дружествен договор или приемане на учредителен акт с отразяване на капитала /при учредителния апорт/ или решение на ОС за увеличение на капитала на търговското дружество чрез непарична вноска /при последващия апорт/. При липса на воля на вносителя- собственик на апортираната вещ за внасянето й в капитала на търговското дружество, апортът би бил нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, например решение № 141 от 04.06.2012 г. по т.д.№ 829 от 2010 г. и решение № 20 от 04.06.2012 г. по т.д.№ 1084 от 2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Когато вносител на непаричната вноска е юридическо лице /ЮЛ/, волята на това ЮЛ се изразява от неговия органен представител. Само когато органният представител на ЮЛ- вносител не е изразил воля за внасяне /апортиране/ на една вещ в търговското дружество е налице липса на съгласие и това е основание за нищожност на апорта по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Липсата на воля на друг орган на ЮЛ /общо събрание, управителен съвет/ за прехвърлянето или апортирането на вещ в търговско дружество, дори и когато такава воля се изисква от закона /като например в чл.137, ал.1, т.7 от Търговския закон и чл.15, ал.4, т.10 от Закона за кооперациите/ не води до нищожност на апорта поради следното: При органното представителство, каквото е представителството на кооперацията от нейния председател, органният представител има пълна представителна власт в границите на правоспособността на юридическото лице. Волята на ЮЛ е тази, която е изразена от лицето, което е вписано в търговския регистър като представител на това ЮЛ, а не волята на други негови органи /общо събрание, управителен съвет или др./. Именно вписването в търговския регистър посочва на третите лица кое е лицето, което е изразител на волята на ЮЛ. Това вписване в търговския регистър е предвидено точно за да бъдат защитени интересите на третите лица- съконтрахенти на ЮЛ и за да се гарантира сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот. Установените от закона изисквания за вземане на предварително решение на общото събрание на ЮЛ за разпореждането с недвижими имоти /например нормите на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ и чл.15, ал.4, т.10 от ЗК/ са израз на необходимостта да бъдат защитени интересите на юридическото лице срещу недобросъвестни, вредоносни за ЮЛ действия на неговия органен представител. Поради това нарушаването на тези изисквания е от значение само във вътрешните отношения между ЮЛ и неговия органен представител /по-конкретно за ангажиране на отговорността на този представител в случаите, в които разпоредителната сделка е явно неизгодна или против интересите на ЮЛ/, но не и в отношенията с третите лица. Поради това, ако органният представител на ЮЛ е изразил воля за разпореждане с имуществото на представляваното от него ЮЛ, тази разпоредителна сделка е действителна, респ. не е нищожна поради липса на съгласие на ЮЛ, въпреки липсата на решение на общото събрание на ЮЛ за това разпореждане. В същия смисъл е и приетото в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Няма основание за действителността на разпоредителните сделки, сключени от председателя на кооперация или кооперативен съюз, без решение на общото събрание на тази кооперация, да се приеме нещо различно от приетото в горепосоченото тълкувателно решение: Макар в това тълкувателно решение да е даден отговор на въпроса за действителността на сделките на разпореждане, извършени от представител на О. без решение на ОС на О., каквото се изисква съгласно чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ, в мотивите на ТР са изложени съображения, касаещи валидността на действията на разпореждане с недвижими имоти, извършени от органните представители на всички юридически лица, а не само на О.. Прилагането на възприетото в горепосоченото ТР разрешение и относно сделките на разпореждане с имущество на кооперациите или на кооперативните съюзи се налага и с оглед на това, че регламентацията в ТЗ относно прехвърлянето на имот от представител на О. е сходна на регламентацията в ЗК относно прехвърлянето на имот от председател на кооперация или кооперативен съюз: и в двата случая законите изискват предварително решение на ОС на О. и на ОС на кооперацията за прехвърлянето на имота /чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ и чл.15, ал.4, т.10 от ЗК/, и в двата случая законите не предвиждат законово ограничаване на представителството на органния представител на О., на кооперацията или на кооперативния съюз и не предвиждат нищожност на извършените без решение на ОС отчуждителни сделки от органния представител /като например предвидената в чл.236, ал.4 от ТЗ нищожност на някои видове сделки с имущество на акционерното дружество/. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например решение № 92 от 28.04.2014 г. по гр.д.№ 5224 от 2013 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. С оглед този отговор на поставения по делото правен въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което е прието, че разпореждането с имоти на „Кооперативен съюз-Л.”, извършено от неговия председател В. С. Б., но без решение на общото събрание на кооперативния съюз, е нищожно. Тъй като след отмяна на решението не се налага извършването на нови или повтарянето на други процесуални действия, по аргумент от чл.293 , ал.3 от ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. С оглед приетото по горепосочения правен въпрос, апортът на процесните имоти в ответното дружество [фирма], извършен на 01.08.2005 г. със съгласието на тогавашния председател на „Кооперативен съюз-Л.” В. С. Б., е валиден, тоест не е нищожен поради липса на съгласие. От момента на вписване на апорта в търговския регистър процесните имоти са станали собственост на ответното О.. Ето защо, предявеният от кооперативния съюз срещу това О. иск за собственост е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ищцовият кооперативен съюз дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 3 543,07 лв., представляващи 3150 лв. адвокатско възнаграждение, 182,40 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване и 180,67 лв. държавна такса за касационно обжалване. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 12 от 17.01.2014 г. по в.гр.д.№ 550 от 2013 г. на Ловешкия окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Кооперативен съюз-Л.” със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.4 срещу [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”К. Д.-К.” № 90 иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост и осъждане на ответника да предаде следните недвижими имоти: 1. сграда с идентификатор 43593.520.348.1 и 2. сграда с идентификатор 43593.520.348.2, находящи се в [населено място] в ПИ с идентификатор 43593.520.348- частна държавна собственост по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София и изменена със заповед № КД-14-11-495 от 26.10.2010 г. на началника на С.-Л.. ОСЪЖДА „Кооперативен съюз-Л.” с горепосочения адрес да заплати на [фирма] на основание чл.78 от ГПК сумата 3 543,07 лв. /три хиляди петстотин четиридесет и три лева и седем стотинки/, представляваща разноски по делото пред трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.