Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 05.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 153/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 295, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК. С решение № 265А/17.10.2011 г., постановено по гр. д. № 153/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение по жалба на ищцата П. Т. С. е отменено въззивното решение на Хасковски окръжен съд № 211/15.10.2010 г., постановено по гр. д. № 146/2010 г. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение на РС-Свиленград № 42/9.05.2008 г., постановено по гр. д. № 80/2007 г., с което е отхвърлен като неоснователен иска на П. Т. С. против И. П. К. с правно основание чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК /отм./ за лишаване на бащата на малолетното им дете С. И. К. ЕГН [ЕГН] от родителски права по отношение на детето. При условията на чл. 295, ал. 2 ГПК е допусната комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза от двама специалисти–детски психиатър и детски психолог със задача, посочена в мотивите на решението. За изпълнение на експертизата са назначени вещите лица д-р Д. С. Т.-началник отделение в Клиника по детска психиатрия към УМБАЛ „А.”, [населено място] и главен асистент към Катедра „Психиатрия” на МФ към МУ, София и З. Б. М.-детски психолог в Клиниката по детска психиатрия към УМБАЛ „А.”, [населено място]. Вещите лица са извършили психиатрично и психологично изследване на малолетното дете С., провели са срещи и разговори с двамата родители и са обобщили събрания по делото доказателствен материал в писменото си заключение, което е прието от съда без оспорване от страните. Писменото заключение е допълнено с устно заключение при разпита на вещите лица от съдебния състав и явилите се страни, проведен в открито съдебно заседание. Според вещите лица д-р Т. и М. понастоящем, шест години след твърдяните с исковата молба действия на бащата по отношение на детето /тогава на 3 години и половина/, а сега-на деветгодишна възраст, не е възможно чрез освидетелстване на детето обективно и по несъмнен начин да се установи осъществени ли са твърдяните с исковата молба действия от страна на бащата по отношение на детето. В теоретичен аспект, ако тези действия са били извършени, те действително биха поставили в опасност личността и възпитанието на детето, както в онзи момент, така и в по-късната му възраст. Ищцата П. Т. С. чрез процесуалния си представител адвокат М. Р. счита, че искът е основателен, доказан и следва да се уважи с присъждане направените по делото разноски. Ответникът И. П. К. чрез процесуален представител адвокат Т. К. счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли с присъждане на разноски по делото. За Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето”, [населено място] не е изразено становище. За Върховна касационна прокуратура прокурор Р. е на становище, че следва да се ограничат родителските права на бащата с определяне на мерки за лични отношения между бащата и детето, които да се осъществяват само в присъствие на майката. Върховният касационен съд, в настоящия състав счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Неизпълнена е останала по делото доказателствената тежест на ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване законовите изисквания, за да постанови съдът лишаване /ограничаване/ от родителски права биологичния баща на малолетното им дете С. по чл. 75, ал. 1, т. 1 СК /отм./ вр. чл. 74, ал. 1 СК /отм./. Родителите на С. /страни по настоящото дело/ са във фактическа раздяла от 11.12.2003 г., когато С. е била на 11-месечна възраст и са в тежък междуличностен конфликт оттогава и досега. От фактическата раздяла на родителите и досега детето живее с майка си и настоящото й семейство. След прекратяване на брака с ответника /влязло в сила решение за развод на 26.05.2005 г./ ищцата е създала фактическо съпружеско съжителство с В. С. С., от което е родено дете Рая. Детето С. расте в условията на напълно прекъсната връзка между биологичните й родители, които са напълно отчуждени един от друг. Отчуждено е напълно и детето от биологичния му баща. В такава ситуация според вещите лица е обяснимо детето не само да застане на страната на майка си, но и да възпроизвежда твърдения на последната. В такава ситуация, за да оцелеят емоционално, несъзнателно децата се стремят да останат лоялни към родителя, с когото са в момента и показват поведение и отношение към другия родител, което да задоволи очакванията на обгрижващия ги в момента родител. Понастоящем липсват данни за сексуализирано поведение у С.. Липсват особености и затруднения, които биха могли да бъдат свързани със сексуална злоупотреба с детето. При извършеното освидетелстване на детето, разговори с родителите му и анализ на данните по делото вещите лица не са установили наличие на данни в потвърждение на твърдяните с исковата молба действия от страна на бащата. Напротив, в обсъждането им в експертизата те са изложили сериозни аргументи в посока на неизвършване на твърдяните действия, както следва: необяснимо забавяне във времето на изразяване на случилото се от страна на детето пред майката и бабата по майчина линия /около един месец след последното посещение на детето при бащата/; „набор” поведение и симптоми /спонтанно разказване за действия на бащата със сексуален характер/ в устойчивата им съвкупност, според вещите лица, са характерни за по-продължителни във времето отношения родител-дете и по-интензивна, по открито сексуална и по-генерализирана сексуална стимулация и сексуална близост с детето; необичайна лекота, с която детето месеци след твърдяните действия на бащата, без наблюдавана сексуализирана игра с кукли у дома и при напълно прекъсната връзка с бащата, извършва описаното в епикризата на доц. М. поведение, създава съмнение, че би могло да бъде внушено и повлияно отвън, от говоренето в семейството; при настоящото освидетелстване детето не демонстрира особености в поведението във връзка с реално осъществено спрямо нея сексуално посегателство. Демонстрира, обаче, силна потребност от принадлежност към настоящото семейство, от което е възможно да се страхува да бъде разделена. Лишаването от родителски права на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 СК /отм./ вр. чл. 74, ал. 1 СК /отм./ е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител, поради което следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете. Тази засилена защита предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за извършено посегателство над детето и провеждане на пълно доказване при доказателствена тежест на ищцовата страна. Последица от неизпълнението на доказателствената тежест е постановяване на отхвърлителен резултат по иска. При наличие на съмнение не е допустимо да се постановява ограничаване и лишаване от родителски права. Такива мерки за защита интересите на детето не е допустимо да се постановяват и въз основа на предположения за възможно извършено посегателство върху личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция ищцата следва да заплати на ответника сумата 650 лв. за направените по делото разноски за всички инстанции. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. С. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] против И. П. К. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] за лишаване от родителски права върху малолетното дете С. И. К. ЕГН [ЕГН], родена на 11.01. 2003 г. ОСЪЖДА П. Т. С. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] да заплати на И. П. К. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] сумата 650 лв. за направените по делото разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: